„Визиите се рисуват с думи, но се измерват с дела“, пише председателят на Huawei Дейвид Уанг в предговора към най-новата прогноза на компанията му. Компанията публикува два доклада броени дни преди началото на събитието Huawei Connect 2026, като в тях се разяснява същината на представените там инициативи.
Първият доклад е озаглавен „Интелигентен свят 2035“ (Intelligent World 2035) с подзаглавие „Превръщане на визията в действие“. Вторият е „Глобален индекс за дигитализация и интелигентни технологии 2026“ (Global Digitalization and Intelligence Index 2026), разработен съвместно с Института по икономика към университета „Цинхуа“.
Huawei издава тази поредица от три години насам. Изданието за 2024 г. очертаваше основните тенденции, а това за 2025 г. посочваше десет мегатенденции. Настоящият доклад набелязва десет направления и описва какво е необходимо да бъде изградено.
„Автономният изкуствен интелект (agentic AI) е ключов фактор в тази трансформация“, пише Уанг. „Посоката е ясна, но превръщането на визията ни в реалност изисква конкретни действия.“
В основата на всичко това стои една прогноза: Huawei очаква глобалното годишно потребление на токени да нарасне 100 000 пъти до 2035 г. Компанията предвижда, че агентите ще генерират над 90% от този трафик.
Докладът прави разграничение между „агентния“ изкуствен интелект и асистентите, които повечето хора използват. Чатботът реагира, когато бъде задействан чрез заявка. Агентът, от своя страна, възприема средата, разсъждава, планира, използва различни инструменти и продължава да се учи – процеси, които изискват много по-голям изчислителен ресурс.
Това твърдение засяга както софтуера, така и потреблението на електроенергия. Токенът е единица от изходните данни на модела, а генерирането на всеки един от тях изисква енергия, пропускателна способност на паметта и мрежов капацитет.
Докладът описва прехода от дигитален свят, фокусиран върху приложенията, към такъв, в чийто център са агентите. В този свят софтуерът непрекъснато възприема средата, разсъждава, използва инструменти и общува с хората. Всяка от тези стъпки генерира токени.
Китайската политика също се насочва в същата посока. В правителствен доклад от септември се посочва, че секторът на изкуствения интелект в страната преминава от модели към агенти, като тежестта на изчисленията се измества от етапа на обучение към този на изпълнение. Десетте направления представляват съществената част, тъй като се възприемат по-скоро като пътна карта за развитие на продукти, отколкото като декларация за визия.
Първото направление е най-обхватно. Huawei твърди, че общият изкуствен интелект (AGI) изисква навлизане във физическия свят, което налага едновременен напредък в областта на езиковия интелект, въплътения интелект и научния интелект. Друго направление разглежда превозните средства като мобилни въплътени агенти.
Huawei си поставя за цел мащабиране на изчислителните клъстери 100 пъти и намаляване на разходите за изпълнение на задача от агент 1000 пъти. Компанията твърди, че за постигането на това индустрията трябва да премине към системи от типа SuperPoD – концепция, която тя активно популяризираше по време на събитието Connect 2026.
Още едно направление обхваща системите за съхранение на данни и памет, осигуряващи точност на причинно-следствените връзки и проследим произход на информацията. Именно това е обосновката за клъстера за съхранение на контекстна памет, който Huawei представи в Шанхай.
Третият е Tau Scaling Law: методът за проектиране на чипове, който Huawei представи през май. Той предлага замяна на геометричното мащабиране с времево мащабиране, което е от голямо значение за компания, която не може да си купи най-новата литография.
Заслужават да се отбележат още два. Единият призовава за преодоляване на ограниченията за мощност и температура в центровете за данни с изкуствен интелект. Последният обхваща сигурността и защитата на поверителността за автономни агенти. Съществува и насока за операционна система на агента, обобщена във формула. Huawei я описва като координация, изпълнение, памет и свързаност, умножени заедно, след което повдигнати на нивото на еволюцията.
Вторият доклад е посветен на икономическите аспекти. Huawei и Tsinghua прогнозират, че през следващите пет години натрупаната икономическа стойност, генерирана от изкуствения интелект (ИИ), ще надхвърли 27 трилиона долара.
Очаква се също така глобалните инвестиции в цифрова и интелигентна инфраструктура да нарастват със сложен годишен темп от 19.14% и до 2030 г. да надхвърлят 4 трилиона долара. Индексът оценява 90 държави и ги разпределя в три категории: „създатели“ (Builder), „възприемащи“ (Adopter) и „лидери“ (Frontrunner).
Интересният момент тук е концептуалната рамка. Докладът предефинира основните производствени фактори за цифровата икономика, като ги определя като данни, специалисти в сферата на ИКТ, както и цифрови и интелигентни технологии.
След това се изтъква, че именно интегрирането на мрежови технологии, изчислителни мощности и системи за съхранение на данни прави възможна модернизацията на промишлеността. Huawei предлага и трите компонента, което е добре да се има предвид при обективния анализ на доклада.
Снимка: Unsplash