Космически пътешествия, които се простират далеч отвъд дома, са на хоризонта. Екипажите, които се отправят към Марс, ще се сблъскат с условия, доста различни от тези на Земята, и изследователите работят, за да разберат какво може да се случи с човешкото тяло по време на тези продължителни пътувания.

Бъбреците са една голяма въпросителна. Скорошен анализ разкрива, че тези важни органи могат да се сблъскат с повече проблеми, отколкото се предполагаше преди, включително по-висок риск от камъни и трайни увреждания.

Няколко проучвания намекват за опасенията за здравето на астронавтите, откакто хората за първи път са излезли извън защитната зона на Земята, но новите открития хвърлят светлина върху това защо подобни проблеми възникват в бъбреците.

Д-р Кийт Сиу, базиран в Катедрата по бъбречна медицина на Лондонския университет, и колегите му са съставили подробна картина на това какво се случва, когато живи същества – хора и други – изпитват условия, подобни на пространството, в продължение на седмици до години.

Екипът разгледа данни от 20 различни изследователски проби, свързани с над 40 мисии в ниска земна орбита до Международната космическа станция, плюс 11 симулации с мишки и плъхове. Работата е описана като най-големият анализ на здравето на бъбреците в космическите полети досега и включва първия набор от здравни данни за търговски астронавти. Тя също така включва седем симулации, в които мишки бяха изложени на радиация, която имитира до 2,5 години космическо пътуване извън магнитното поле на Земята.

Констатациите разкриха, че структурата и функцията на бъбреците се променят от космическите полети, като галактическата радиация причинява трайни увреждания, които биха застрашили всяка мисия на дълги разстояния.

Астронавтите в ниска земна орбита все още се възползват от частичния щит на магнитното поле на нашата планета. Само 24 души – тези, които са ходили на Луната – са били изложени на пълния удар на галактическата космическа радиация за кратки пътувания от около 6-12 дни. Никой не се е впускал в дългогодишна мисия отвъд магнитната граница на Земята, така че не е ясно как органите могат да издържат при по-екстремни условия.

Като част от новото проучване изследователите установиха, че някои бъбречни тубули, които контролират деликатния баланс на соли и калций, се свиват само след месец в микрогравитация. Бъбреците също преработват солите по начин, който увеличава вероятността от образуване на камъни в бъбреците. Това ново прозрение измества фокуса от по-старото предположение че камъните в космоса са резултат главно от загуба на костна маса, причиняваща повишен калций в урината.

Изследването подчертава, че космическата радиация не може да бъде напълно блокирана от типично екраниране. Когато на мишките бяха дадени дози симулирана галактическа космическа радиация, равна на продължителност на мисията до 2,5 години, животните показаха необратимо увреждане на бъбреците. Някои от ключовите наблюдения сочат промени в начина, по който бъбреците управляват жизненоважни минерали, което оказва влияние върху дългосрочното здраве по време на пътуване в космоса.

„Знаем какво се е случило с астронавтите по време на сравнително кратките космически мисии, проведени досега, по отношение на увеличаване на здравословните проблеми като камъни в бъбреците“, обясни д-р Сиу. „Това, което не знаем, е защо възникват тези проблеми, нито какво ще се случи с астронавтите при по-дълги полети като предложената мисия до Марс.“

Ако учените не разработят нови начини за защита на бъбреците, всеки астронавт, който стигне до Марс, вероятно ще се нуждае от диализа по пътя към дома или при пристигането си.

Снимка: Unsplash

Виж още: Китай вече може да обърка глобалните комуникации с мощно устройство за рязане на подводни кабели