В революционно постижение изследователи са идентифицирали автора и заглавието на древен текст, който е лежал запечатан в овъглен свитък в продължение на близо 2000 години. Благодарение на усъвършенствани техники за машинно обучение и сканиране с висока резолюция, учените успешно са „разопаковали“ свитъка виртуално.

След изригването на Везувий, град Херкулан заедно с библиотеката му е погребан под дебел слой вулканична пепел и пемза. Вилата на папирусите, където са открити свитъците, съхранява рядка и безценна колекция от ръкописи, някои от които са единствените оцелели произведения от класическия римски период. За съжаление, тези свитъци са запазени в крехко и овъглено състояние, което ги прави трудни за отваряне с помощта на традиционни методи, без да се причинят допълнителни щети. В продължение на векове учените са се стремели да разчетат свитъците, но тяхното запазване е представлявало значително предизвикателство.

Последните постижения в областта на изкуствения интелект и технологиите за изображения позволиха начин за четене на свитъците, без изобщо да се отварят. Пробивът дойде през 2015 г., когато учените използваха рентгенова томография, за да сканират древен свитък от обекта Ен-Геди, като успешно създадоха 3D виртуален модел. Надграждайки върху това, екипът на Университета в Кентъки разработи Volume Cartographer: програма, която използва микро-CT изображения за откриване на следи от мастило върху карбонизирания папирус.

Чрез обучение на невронна мрежа да разпознава фините шарки на мастилото, изследователите успяха дигитално да „разопаковат“ свитъците, разкривайки слабите следи от древен текст. През 2019 г. първата демонстрация на тази техника даде успешни резултати, проправяйки пътя за бъдещи приложения.

Неотдавнашната идентификация на свитъка PHerc. 172 разкри неизвестно досега произведение на епикурейския философ от първи век пр.н.е Филодем. Неговият трактат, озаглавен „За пороците и техните противоположни добродетели, в кого са те и за какво“, е изследване на това как да се живее добродетелен живот, като се избягват пороците.

Това произведение предлага древна форма на самопомощ, фокусирана върху моралните аспекти на човешкото съществуване – прозрение, което резонира със съвременните читатели днес. Филодем е бил влиятелна фигура в епикурейското движение, което е наблягало на стремежа към щастие чрез култивиране на добродетелта и избягване на излишествата.

Откриването на „За пороците“ е част от по-голяма инициатива, наречена „Vesuvius Challenge“, която се стреми да използва краудсорсинг за декодиране на неотворени свитъци. Стартирало през 2023 г., предизвикателството кани участниците да използват инструменти с изкуствен интелект – като конволюционни невронни мрежи и трансформаторни модели – за да идентифицират и реконструират текст от свитъците.

Предизвикателството не е само за възстановяване на изгубени философски текстове, много от които потенциално са написани от Епикур или негови последователи, но и за създаване на мащабируеми системи за дигитализиране и декодиране на древни ръкописи. През октомври 2023 г. първата дума, „purple“, беше прочетена от неотворен свитък, което бележи важен етап в „Vesuvius Challenge“. Проектът продължава да предлага награди за дешифриране на допълнителни текстове, с надеждата да се възстанови повече от изгубената библиотека на Херкулан.

Снимка: Unsplash/Parker et al., PLOS One 2019

Виж още: Половин милиард гледания направиха трейлъра на GTA VI най-мащабната видео премиера в историята