Астронавтите ще могат да стигнат до Марс до 2033 г., но според служители на NASA стъпването на Червената планета до края на следващото десетилетие би било "агресивна" и "дръзка" цел.

За да извършат 6-месечен полет до Марс и да кацнат до 2040 г., екипажът ще трябва да потегли през 2039 г. - визия, която по-рано беше спомената от администратора на NASA Бил Нелсън и бившия ръководител Джим Бриденстайн. Но за агенцията е доста трудно да осъществи тази визия през следващите 16 години.

"И аз бих казал, че това е смела цел, която трябва да постигнем", заяви Джим Ройтер, заместник-администратор на дирекция "Мисии за космически технологии" на агенцията на срещата на върха "Човек до Марс" във Вашингтон, окръг Колумбия. "Може да звучи като доста, но това е много кратко време за разработване на технологиите, които трябва да развием."

От една страна, мисия за кацане с екипаж на Марс до 2040 г. ще изисква в началото на 2030 г. хората да установят присъствие на Луната - първият приоритет на NASA, който да послужи като трамплин към Марс. Агенцията планира да използва широко бъдещата си космическа станция, наречена Gateway, която ще обикаля около Луната и ще приема доставки и понякога дори астронавти, за провеждане на виртуални мисии на Марс.

Подобна аналогична мисия би се развила по следния начин: астронавтите ще летят до Gateway и ще пребивават в нея в продължение на шест месеца - подобно на еднопосочно пътуване до Марс, ще прекарат 30 дни на Луната, за да симулират работа на Червената планета, като се върнат на Gateway за още шест месеца, за да имитират пътуване обратно към дома.

Най-близкото до подобни тестови мисии на Земята е хабитатът HI-SEAS в Хавай, където астронавтите се преструват, че са на Марс, включително и че се справят с 20-минутно закъснение на комуникацията. Хавайският хабитат обаче не възпроизвежда марсианската гравитация, която е с 38% по-ниска от земната. Затова служителите на NASA планират да използват орбитиращия около Луната Gateway, който ще бъде първият подобен аванпост извън ниска околоземна орбита, за да проверят как хората реагират на условията на ниска гравитация.

Освен това космическата станция ще премине през радиационния пояс на Ван Алън, така че симулираните космически мисии ще бъдат полезни и за тестване на "усъвършенствани технологии за радиационна защита", които се разработват в момента, но тези тестове ще отнемат време.

Това не са единствените препятствия пред NASAв момента. Едно от многобройните партньорства на космическата агенция за мисиите до Луната и Марс е със SpaceX, чиято комбинация от космически кораб и ракета за многократна употреба, наречена Starship, беше избрана за мисията Artemis 3 до Луната. Въпреки това 100-местният апарат Starship, който беше избран да приземи астронавти близо до южния лунен полюс през 2025 г., не успя да достигне орбита по време на дебютното си изстрелване в началото на април и получи команда да се взриви малко под четири минути след старта.

Корабът на компанията, който е последният към момента прототип на това, което може да се превърне в горна степен на втория тестов полет на Starship, беше тестван в Южен Тексас в петък (19 май), съобщиха представители на компанията чрез Twitter. Междувременно мисията Artemis 3, планирана за 2025 г., се очертава като следващата голяма цел в близко бъдеще.

Снимка: Unsplash

Виж още: Blue Origin получи поръчката за система за кацане на Луната