Какво има под повърхността на Луната?

Подобно на Земята, Луната също има кора, мантия и ядро. Центърът й обаче съдържа желязо и никел, което я прави втората най-плътна луна в нашата Слънчева система след Йо, една от 79-те луни, обикалящи около Юпитер.

Твърдото вътрешно ядро ​​на нашата Луна е с диаметър 480 километра, а външното ядро ​​от разтопено течно желязо избутва общия диаметър до 660 километра. В сравнение с повечето други небесни тела, които обикновено имат ядра, то е около наполовина по-малко от общия диаметър. Литосферата обхваща по-голямата част от вътрешността на Луната с дебелина приблизително 620 мили, мантията е широка около 1200 км, докато кората е само 50 км. Странно е, че страната на Луната, обърната към Земята, има по-тънка кора и учените не са сигурни защо.

В миналото Луната е била зона на силна вулканична дейност. Получените потоци лава са помогнали за образуването на огромни равнини, които лесно се виждат през телескоп. След като магмата се охлажда, тя се втвърдява, което от своя страна вероятно е причина вътрешните слоеве да се разделят. Никой все още не знае как точно се е образувала Луната. Преобладаващата теория е, че "протопланета с размерите на Марс" се е разбила в младата Земя и получените отломки са се срутили, образувайки Луната. Химическият анализ показва, че съставът им е относително близък до земния. Учените обаче откриха, че скалите в лунните планини всъщност съдържат по-малко минерали от онези, открити в по-тъмните равнини. Това има смисъл само ако Земята вече е формирала своето ядро, мантия и кора преди сблъсъка, оставяйки Луната лишена от метал. Но скалите, открити в по-тъмните равнини на Луната, опровергават тази теория.

През 2011 г. NASA изстреля инструмента Miniature Radio-Frequency (Mini-RF) на борда на Lunar Reconnaissance Orbiter, който обикаля около Луната и днес. Първоначалната му мисия беше да намери лед на повърхността, но единадесет години по-късно той намери нещо друго.

Докато измерва електрическо свойство в лунната почва в кратерите – наречено диелектрична константа, – Mini-RF откри, че това свойство се увеличава в кратери с ширина от 5 до 7 километра, но съотношението е същото за кратери с ширина между 5 и 16 км. Много учени смятат, че това е корелация, която няма причина да съществува.

След сравняване на данни, получени от Mini-RF с карти на метални оксиди, направени от LRO широкоъгълна камера, те потвърдиха, че по-големите кратери с по-високи "диелектрични свойства са пряко свързани с концентрацията на тези метални минерали".

Докато първите няколкостотин метра под сребристата повърхност на Луната може да са лишени от каквито и да било благородни метали, колкото по-дълбоко отивате, толкова по-богато е съкровището. Тези открития подкрепят мисията на NASA Gravity Recovery and Interior Laboratory (GRAIL), която откри маса метал "пет пъти по-голяма от Големия остров на Хаваите" под басейна на Южния полюс - Ейткен.

Ноа Петро, ​​учен по проекта на LRO в Центъра за космически полети Goddard на NASA, казва, че данните от Mini-RF са безценни. Апаратът не само продължава да предоставя информация за това, какво може да се крие на и под повърхността на Луната, но също така хвърля светлина върху това, как се е образувала и каква може да е истинската ѝ небесна връзка със Земята.

Така надпреварата за туристи в Космоса може и да е в ход, но надпреварата за получаване на право на минна дейност на Луната може да е далеч по-голямата награда.

Снимка: Unsplash

Виж още: Кой удари Луната?