Изследователи твърдят, че са използвали най-съвременните изследвания на гравитационните вълни, за да хвърлят нова светлина върху загадка на почти 2000 години. През 1901 г. изследователите откриват в потънал кораб механизма от Антикитера - древен артефакт, датиращ от II в. пр.н.е., който е "най-старият компютър в света".
Много повече от век след откриването му изследователи от Университета в Глазгоу твърдят, че са използвали техники за статистическо моделиране, първоначално предназначени за анализ на гравитационни вълни - пулсации в пространство-времето, причинени от големи небесни събития, като например сливане на две черни дупки, - за да предположат, че механизмът от Антикитера вероятно е бил използван за проследяване на гръцката лунна година.
Накратко, това е завладяващ сблъсък между съвременната наука и тайните на един древен артефакт.
В статия от 2021 г. изследователите установяват, че откритите по-рано и редовно разположени дупки в "календарния пръстен" са маркирани така, че да описват "движенията на Слънцето, Луната и всичките пет планети, известни в древността, и как те са били изобразявани отпред като древногръцки космос".
Сега в ново проучване, публикувано в Oficial Journal of the British Horological Institute, изследователят на гравитационните вълни от Университета в Глазгоу Греъм Уан и научният сътрудник Джоузеф Бейли предполагат, че пръстенът вероятно е бил перфориран с 354 дупки, което се оказва броят на дните в една лунна година.
Изследователите изключват възможността тя да е слънчева година.
"Пръстенът от 360 дупки е силно несполучлив, а такъв от 365 дупки е неправдоподобен, като се имат предвид предположенията на нашия модел", се казва в тяхната статия.
Екипът е използвал статистически модели, изведени от изследванията на гравитационните вълни, включително данни от Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO) - мащабен физичен експеримент, предназначен да измерва пулсациите в пространство-времето на милиони светлинни години от Земята.
Техниката, наречена бейсовски анализ, използва "вероятността за количествено определяне на несигурността въз основа на непълни данни, за да се изчисли вероятният брой на дупките в механизма, като се използват позициите на оцелелите дупки и разположението на шестте оцелели фрагмента на пръстена", се казва в прессъобщение за изследването.
Изненадващо вдъхновението за статията идва от YouTuber, който се опитва физически да пресъздаде древния механизъм.
"Към края на миналата година един колега ми посочи данни, придобити от ютубъра Крис Будиселич, който искаше да направи копие на календарния пръстен и проучваше начини да определи колко точно дупки съдържа той", казва Уан в изявление.
"Това е чиста симетрия, че сме адаптирали техниките, които използваме за изучаване на Вселената днес, за да разберем повече за механизъм, който е помогнал на хората да следят небето преди близо две хилядолетия", добавя той.
Това може и да не е откритие, подходящо за сценарий на холивудски екшън, но все пак е нова интригуваща глава в загадка, която озадачава учените повече от век.
Снимка: Unsplash
Виж още: Струпвания в сърцата на галактиките могат да предизвикат челен сблъсък на черни дупки