Животът на Земята никога не е съществувал без защитата на планетарното магнитно поле и според нови изследвания това постоянно присъствие може да е дълбоко вплетено в самата биология на живите организми – с възможни последици за процеса на стареене и бъдещото лечение на заболявания като болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер.

Този невидим „пашкул“, генериран дълбоко в земното ядро ​​в продължение на поне 3.7 милиарда години и простиращ се далеч в Космоса, играе ключова роля за запазването на условията за живот на Земята, като предпазва планетата от силните слънчеви ветрове и помага за задържането на водата, необходима за съществуването на живота. Отдавна е известно също, че мигриращите птици и животни, като например морските костенурки, могат да усещат това поле и да го използват за навигация. Въпреки това по-фундаменталното му въздействие върху биологичните процеси остава недостатъчно проучено, отбелязват изследователите.

„Прекарваме целия си живот в обсега на земното магнитно поле“, заявява Лиза Чакрабарти, професор във Факултета по ветеринарна медицина и наука към Университета в Нотингам. „То преминава през телата ни, през клетките ни и през всеки жив организъм на планетата, но въпреки това знаем изненадващо малко за това дали и как тази невидима сила влияе върху начина, по който функционират клетките ни.“

За да намери отговори, изследователският екип, ръководен съвместно от Чакрабарти, се опита да „изключи“ това въздействие. Използвайки специална система за магнитно екраниране, учените намалиха околното магнитно поле до нива, близки до нулата, и сравниха две групи плодови мушици: здрави екземпляри и такива с дефект в гена Pink1, който при хората се свързва с наследствена форма на болестта на Паркинсон с ранно начало. Екипът проследи двете групи в продължение на 70 дни, считано от момента, в който мушиците достигнаха зряла възраст, като ежедневно отчиташе дали са живи или мъртви, се посочва в новата публикация.

Изследователите установиха, че изолирането на мушиците с дефект в гена Pink1 от земното магнитно поле удължава живота им с около 20%. Тази среда обаче влоши и физическата им активност – показател, който екипът измерваше, като поставяше мушиците на дъното на малко шишенце и засичаше колко добре се изкачват. Според проучването при групата на здравите мушици се наблюдаваше обратната тенденция: по-кратка продължителност на живота, но подобрена физическа активност при същите условия.

„Първоначално бях наистина объркан“, споделя Джейкъб Рийд, докторант по бионауки в Университета в Нотингам и един от ръководителите на изследването. „Питах се: защо тези мухи с болестта на Паркинсон живеят по-дълго от някои от мухите от див тип? Наложи се да проверя отново всичките си данни.“

Изследователите свързват причината за тези ефекти с митохондриите – клетъчните структури, които генерират енергия, и по-конкретно с част от енергийно-произвеждащия апарат на митохондриите, известна като Комплекс II.

При здравите мухи, изложени на екранирани условия, се наблюдава значително повишаване на активността на Комплекс II, придружено от завишени нива на реактивна молекула, наречена супероксид. Супероксидът е страничен продукт от производството на енергия, който във високи концентрации може с течение на времето да увреди клетките – факт, който вероятно обяснява съкратената продължителност на живота на тези насекоми. От друга страна, при мухите с мутация в гена *Pink1*, същото повишаване на активността на Комплекс II изглежда компенсира основния генетичен дефект, като вместо това води до „благоприятен ефект, удължаващ живота“, се отбелязва в проучването.

Резултатите предполагат, че подобни неинвазивни хипомагнитни условия биха могли в бъдеще да предложат терапевтични ползи при заболявания като болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер, се посочва в изследването.

„Разбирането на това как клетките усещат магнитните полета и реагират на тях може в крайна сметка да разкрие нови начини за повлияване на митохондриалната функция при стареене и болестни състояния“, заявява Чакрабарти.
Резултатите също така надграждат съвкупност от предишни изследвания, които, макар и разпокъсани, дават важни насоки. Например по-ранни проучвания с хора свързват намаленото излагане на въздействието на магнитно поле с леко влошено представяне при задачи, изискващи решаване на проблеми, както и с незначителни промени в размера на зениците. Същевременно изследвания върху плъхове, проучващи връзката между магнитните полета и костната плътност, дават противоречиви резултати: някои установяват отслабване на костите, докато други не откриват никакъв ефект.

В своята цялост научните данни са разнородни и понякога противоречиви, но се очертава една постоянна закономерност: магнитните полета „могат да повлияят на фундаментални клетъчни процеси“, а реакциите варират „в зависимост от типа клетки“, отбелязват авторите на проучването.

Според изследователите новата разработка може да има значение и извън пределите на Земята. С оглед на плановете на космическите агенции за по-продължителни мисии до Луната и Марс астронавтите ще прекарват дълги периоди извън обсега на земното магнитно поле. Учените вече знаят, че това ги излага на вредно космическо лъчение, но все още не е напълно ясно как липсата на самото магнитно поле – независимо от радиацията – би могла да повлияе на човешката физиология.

Снимка: Unsplash/NASA's Scientific Visualization Studio

Виж още: Какво да гледаме при покупка на Mini LED телевизор: TCL обяснява ключовите технологии