Който пръв е казал, че мозъкът е като мускул, е бил по-близо до истината, отколкото вероятно е предполагал.

Прекарайте един час в решаване на кръстословица, справяне с решетката на Судоку или изчисляване на площта под парабола и ще го усетите от първа ръка: мозъкът ви не е неизчерпаем източник на страхотни мисли и върхови постижения.

Мозъкът има своите граници.

Едно от най-великите занимания, които любознателният човек може да предприеме, е да се научи как да разширява тези граници, без да ги нарушава. Онези, които са опитвали, може би са открили, че доброто мислене - проницателното, тежкото - е не само трудно. То може да доведе до усещания, които са поразително близки до физическата умора, дори до болка.

Именно тук се появява аналогията с мозъка като мускул.

През 2022 г. Матиас Песильоне и колегите му от Парижкия мозъчен институт публикуват изследване, което показва, че интензивната когнитивна работа не просто „уморява“ мозъка по някакъв неясен начин, а физически променя химическата среда в него. Тяхното проучване, публикувано в Current Biology, установява, че след няколко часа усилена умствена работа участниците са имали повишени нива на глутамат (възбуждащ невротрансмитер), който се натрупва в латералната префронтална кора, която е мозъчната област, отговорна за мисленето от по-висок порядък.

Глутаматът е от съществено значение за невронната комуникация, но твърде голямото му количество може да бъде токсично за невроните. Всъщност продължителното умствено усилие генерира един вид „метаболитен остатък“, не по-различен от млечната киселина, която се натрупва в претоварените мускули.

Мозъкът, усещайки това, изпраща сигнали за умора, за да ви насърчи да спрете, преди да се стигне до увреждане.

Всеки, който някога се е опитвал да се справи с тежка дисертация в библиотеката или е имал удоволствието да се срещне с докторант по средата на писането на дисертацията, познава добре вида на тази специфична форма на когнитивно изтощение и пораженията, които може да нанесе.

Аналогията ни учи и на нещо обнадеждаващо: подобно на мускулите, мозъкът ни може да бъде трениран да се справя с все по-тежки задачи. Първият урок следва интуитивно. За да подобрите когнитивните си способности, трябва да прилагате прогресивно предизвикателство, точно както при мускулите.

Вдигането на една и съща тежест отново и отново няма да изгради трицепса ви. Мисленето за едни и същи идеи, решаването на едни и същи лесни задачи или препрочитането на позната информация също няма да развият ума ви. Доброто мислене изисква постоянна градиентност на предизвикателствата, нови проблеми за решаване, нови концепции, с които да се борите, и нови модели, които да очертаете.

Снимка: Unsplash

Виж още: Изкуственият интелект вече е надхвърлил пределите на човешкото познание и трябва да създава свои изживявания, а не да бъде ограничаван от нас