Учени откриха кратер на Луната, който е по-голям от римския Колизеум и е резултат от мощен сблъсък преди две години, останал първоначално незабелязан.

Тази вдлъбнатина със стръмни стени – с диаметър около 222 метра и дълбочина до 43 метра – е най-големият известен ударен кратер в Слънчевата система, образуван в скорошно време.

Според изследователите събития от такъв мащаб се случват средно веднъж на 132 години, което превръща откритието в ценен източник на информация в момент, когато НАСА се подготвя за изграждането на лунна база за астронавти.

„Това събитие представлява статистически рядко явление – наблюдение, което на практика се случва веднъж в живота“, пишат учените в едно от двете изследвания по темата, публикувани в сп. Science Advances.

Апаратът Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на НАСА забеляза кратера на видимата страна на Луната през май 2024 г., скоро след като той се е образувал вследствие на удар от фрагмент на астероид или комета. Сблъсъкът с Луната е останал незабелязан в реално време от телескопите на Земята и в космоса.

Широкоъгълните изображения, заснети от LRO, не са били разпознати сред огромния обем данни чак до август 2025 г. През есента на същата година космическият апарат е направил по-детайлни снимки, последвани от потвърждение на откритието в началото на настоящата година.

Кратерът – наречен на покойния Томас Макгечин, бивш директор на Института за лунни и планетарни изследвания в Хюстън – е три пъти по-голям от предишния рекордьор, открит от апарата LRO преди десетилетие. Покрита с множество белези от древни времена, Луната притежава едни от най-големите ударни кратери в Слънчевата система, включително такъв с диаметър над 2400 километра.

Този последен удар е разровил лунната повърхност в радиус от над 100 километра. Прах и скалист грунт са били изхвърлени под по-голям ъгъл от очакваното, според Марк Робинсън – главен учен, отговарящ за камерите на LRO, който работи в компанията Intuitive Machines. Робинсън е водещ автор на едно от изследванията.

Отделно проучване установи наличието на зона с по-ниска температура („студено петно“) с ширина 7 километра около новия кратер, което съответства на разрохкване на повърхностния слой на лунната почва. Съавторът Дейвид Пейдж от Калифорнийския университет в Лос Анджелис прави сравнение с градинарството.

„Вече разглеждаме ударите като начин за „обработване“ на реголита – разбъркване на утайките и извеждане на повърхността на материал, който обикновено се намира под нея“, заявява Пейдж.

Според Робинсън многобройните открития на кратери, направени от апарата LRO след изстрелването му през 2009 г., показват, че най-горният слой на лунната почва с дебелина около 2 сантиметра се преобръща от изхвърлен при удари материал на всеки 80 000 години – процес, протичащ по-бързо, отколкото се смяташе досега.

Въпреки широко разпространеното мнение, че прашните следи от стъпките на астронавтите от мисиите „Аполо“ ще останат завинаги, те „със сигурност ще бъдат отдавна изчезнали в рамките на този период от време“, отбелязва Робинсън.

Следващата стъпка е да се изчисли рискът материал, изхвърлен при образуването на кратери, да удари планираната от НАСА лунна база, допълва той. „Тази информация ще помогне на инженерите да подсилят конструкциите, така че да не се налага да се тревожат за евентуални повреди – или поне да се тревожат по-малко.“

Снимка: Unsplash/NASA

Виж още: Тези странни нови уебсайтове са създадени специално за да стимулират допамина в мозъка ви