Учените за момент са възстановили слаб блясък на живот на умиращите клетки в човешкото око.

За да се разбере по-добре начинът, по който нервните клетки се поддават на липса на кислород, екип от американски изследователи измерва активността в клетките на ретината на мишки и хора скоро след смъртта им.

Удивително е, че с няколко промени в околната среда на тъканите те са успели да съживят способността на клетките да комуникират часове по-късно.

Оказало се, че когато след смъртта са стимулирани от светлина, ретините излъчват специфични електрически сигнали, известни като b-вълни. Тези вълни се виждат и в ретините на живите индивиди и показват комуникация между всички слоеве на макулните клетки, които ни позволяват да виждаме.

Това е първият път, когато очите на починали човешки донори реагират на светлина по този начин и някои експерти поставят под въпрос необратимата природа на смъртта в централната нервна система.

„Успяхме да събудим фоторецепторните клетки в човешката макула, която е частта от ретината, отговорна за централното ни зрение и способността ни да виждаме фини детайли и цветове“, обяснява биомедикът Фатима Абас от Университета на Юта.

„В очите, пет часа след смъртта на донор на органи, тези клетки реагираха на ярка светлина, цветни светлини и дори много слаби светкавици.“

След смъртта е възможно да се запазят някои органи в човешкото тяло за трансплантация. Но след като циркулацията спре, централната нервна система като цяло спира да реагира твърде бързо за каквато и да е форма на дългосрочно възстановяване.

И все пак не всички видове неврони умират с еднаква скорост. Различните региони и видове клетки имат различни механизми за оцеляване, което прави целия проблем със смъртта на мозъка много по-сложен. Научаването как избрани тъкани в нервната система се справят със загубата на кислород, може да ни покаже нещо повече за възстановяването на загубените мозъчни функции.

Изследователите вече са имали малко късмет. През 2018 г. учени от университета Йейл успяха да поддържат свински мозъци живи до 36 часа след смъртта.

Четири часа след смъртта те дори успяха да съживят малък „отговор“ от организма, макар и нищо организирано или глобално, което може да бъде измерено чрез електроенцефалограма (ЕЕГ).

Подвизите са постигнати чрез спиране на бързото разграждане на невроните на бозайници, като се използва изкуствена кръв, нагреватели и помпи за възстановяване на циркулацията на кислород и хранителни вещества. Подобна техника сега изглежда възможна при мишки и човешки очи, което е единствената екструдираща част от нервната система.

Чрез възстановяване на оксигенацията и някои хранителни вещества в очите на донорите на органи, изследователи от Университета на Юта и Scripps Research успяха да задействат синхронна активност сред невроните след смъртта.

„Успяхме да накараме клетките на ретината да говорят помежду си, както правят в живото око, за да посредничат в човешкото зрение“, казва визуалният специалист Франс Винберг от Университета на Юта.

„Минали проучвания са възстановили много ограничена електрическа активност в очите на донорите на органи, но това никога не е било постигнато в макулата и никога до степента, която демонстрирахме сега.“

Първоначално експериментите показват, че клетките на ретината продължават да реагират на светлина до пет часа след смъртта. И все пак важните междуклетъчни сигнали на b-вълна бързо отпаднаха, очевидно поради загубата на кислород.

Дори когато тъканта на ретината е внимателно защитена от недостиг на кислород, изследователите не успяха напълно да възстановят здравите b-вълни.

Освен това временното съживяване на клетките на ретината не означава, че донорските очни ябълки могат да „виждат“, разбира се. Необходими са по-високи зрителни центрове в мозъка, за да се съживи пълното зрително усещане и възприятие.

Снимка: Pikrepo

Виж още: Възможно ли е микроскопични роботи да се борят с болестите