Един въпрос не спира да мъчи много хора, които търсят някаква форма на съвършенство - кой е най-добрият смартфон на пазара. При представянето му предположих, че това е Huawei P20 Pro, и след достатъчно време с него мога спокойно да споделя, че той ми остави невероятно добро впечатление, но и ме изненада приятно много пъти. Естествено, той не е перфектен, но пък със сигурност е сред най-важните мобилни устройства в последните години поради една елементарна причина - за първи път някой се намесва в лидерството на Apple и Samsung с добро устройство от най-висок клас. Как става това обаче?
Вземате кутията, в която ви чака чисто нов телефон, махате ѝ целофана и отваряте капака. Вътре намирате това, което очаквате - добре изглеждащ телефон, който вземате в ръката си. Той ляга удобно в нея, но и оставя усещане за стабилност, здравина и плътност, за нещо скъпоценно и приятно.
Доскоро подобна история беше запазена за телефоните на Apple и най-вече iPhone X, но първата ми среща с Huawei P20 Pro успя да предизвика практически същата асоциация. Още преди да включа телефона, той ми стана приятен като усещане, но и с красив дизайн, който демонстрира внимание към детайлите. Цветен акцент на бутона за заключване, симетрични линии в горния и долния край, хоризонталните надписи на гърба, напомнящи стар фотоапарат. Все неща, които може и да не направят специфично впечатление, но изпълват цялостната картинка по добър начин.
Комбинацията от Gorilla Glass 5 стъкло от двете страни и огромна 4000 mAh батерия допълва това впечатление за синхрон на общото и детайлите, като те вероятно са и причината за споменатата плътност, която досега съм усещал само в iPhone X и е изключително приятна. Нещо повече, P20 Pro у нас се предлага и в цвета Twilight, който представлява градиент от лилаво към зеленикавосиньо и изглежда изненадващо добре.
Описанието на предната част няма как да не започне от 6.1-инчовия OLED екран, който има Full HD+ резолюция и изглежда великолепно. Най-важното за него е, че има два режима на работа - напомпания Vivid и далеч по-приятния и реалистичен Natural режим, който предлага ярки и наситени цветове, но без да са пресилени. В този режим P20 Pro без проблем се изправя срещу iPhone X и Galaxy S9 в борба за титлата за най-добър екран. С технологията Natural Tone пък цветната температура на екрана се променя според околната светлина, като резултатите са подобаващо добри. Може би най-същественото е, че работата на екрана е добра дори при силна слънчева светлина благодарение на високата яркост.
Както обикновено, прорезът практически не прави никакво впечатление, но ако толкова ви дразни, има опция да го скриете.
Големият въпрос и проблем за много от феновете на Huawei, както и за самия мен беше прорезът в горния край на екрана, особено в комбинация с “брадичката” отдолу. На практика, подобно на iPhone X, и тук спирате да обръщате внимание на прореза изключително бързо. Благодарение на него дисплеят се усеща огромен, без обаче да държите гигантски телефон. В него е кръгъл говорител и предната камера, която позволява и лицево отключване. Тази функция работи изненадващо бързо и надеждно, като дори при много слаба светлина отключването става мигновено, само със светлината, която екранът хвърля върху лицето. Уговорката тук е, че сигурността в никакъв случай не е сравнима със значително по-сложната система FaceID в iPhone X, но скоростта и удобството са почти същите.
“Брадичката” от своя страна е още по-странно решение, като там е и сензорът за пръстови отпечатъци. На първо четене това е нелогично, предвид желанието за максимално много екран, но на практика сензорът е бърз и удобен. Също така може да е винаги достъпен хоум бутон и да се използва за навигация вместо софтуерните бутони. Така се отваря допълнително пространство и донякъде критиката остава на заден план, стига сензорът за пръстов отпечатък и различният начин за навигация да са смислен компромис.
За разлика от Mate 10 Pro, P20 Pro е лесен за хващане и стои сигурно в ръката, като стъклото отново е хлъзгаво, но не толкова, че да носи притеснения, че ще го изпуснете. Все още телефонът се изплъзва от някои повърхности, с което не мисля, че някога ще свикна, но нямам проблем да го нося без калъф. Също така P20 Pro е устойчив на вода и прах със сертификат IP67. Най-съществените недостатъци в дизайна са издатината на камерите, която го прави нестабилен, когато лежи на бюрото, както и количеството отпечатъци, които остават по стъкления гръб.
Водещата характеристика на Huawei P20 Pro, която го отличава от всички други, е първата в света тройна камера. Тя има 40 MP f/1.8 основна камера, 20 MP f/1.6 монохромна камера и 8 MP f/2.4 телефото камера, които са придружени от 24 MP селфи камера. В сферата на спекулативната математика това са 92 мегапиксела, които спокойно пребивават в джоба ви.
Чисто технологично подходът на Huawei е познат от това, което Nokia правиха с Pure View камерите на 808 и Lumia 1020. На практика камерата събира информацията от четири пиксела в един, което дава опцията да снимате с 40 MP, но по подразбиране настройките са заложени на 10 MP снимки. Точно този 40 MP сензор е водещият елемент в тази камера, като причината е гигантският му размер от 1/1.7 инча, който е над два пъти по-голям от този в Samsung Galaxy S9 или iPhone X. Резултатът са изумителни кадри при лоша светлина благодарение на комбинираните четворни пиксели с размер 2 um. Накратко това са безпрецедентни цифри, които разказват историята на една камера с огромни възможности, от които не съм убеден колко хора биха могли да се възползват напълно.
Самият софтуер също е труден за обобщение, тъй като е пълен с възможности, видими още от достъпните режими - портретен, панорамен, симулация на f/0.95 бленда, монохромен, с 10 или 40 MP, в изцяло ръчен Pro режим, кадри от ръка с дълга експозиция в нощен режим и още много. Този изключително богат и даже объркващ избор можете да оставите и в ръцете на Master AI, системата с изкуствен интелект, която променя настройките вместо вас.
Съвсем просто и кратко - Huawei P20 Pro има най-изумителната камера, която сте пробвали.
Основната цел на тази система е да постигне визуално приятни изображение, без да се интересува от реализма. Затова и може би е по-добре да разглеждате Master AI като автоматично избран филтър, който подобрява снимките в конкретни ситуации. P20 Pro може да разпознава небе, растения, храна, водопади, фойерверки, домашни любимци и т.н. Ако я насочите към документ, се включва опция за сканиране, докато повечето сцени водят до видима промяна - по-синьо небе, по-зелена трева и т.н. Самата функция така и не ме спечели и през повечето време я държах изключена, но скоростта, с която работи, е, меко казано, впечатляваща - просто насочвате камерата и след секунда телефонът знае какво има пред нея.
Най-изумителният елемент в камерата е стабилизацията му, която работи в някои конкретни ситуации - при снимки в 10 MP резолюция и при Full HD видео с 30 кадъра в секунда. Отнема ѝ няколко момента, преди да се активира, но когато стане, резултатите са буквално потресаващи, при това в най-добрия смисъл. При снимки запазвате остротата и дори при по-голямо приближаване можете да кадрирате спокойно и лесно. При видеото пък т.нар. jelly ефект е сведен до минимум и далеч не толкова забележим, колкото при камерата на Mate 10 Pro. Освен това Huawei влиза в територията на Sony и Samsung и вече също предлага Super Slow Motion видео с 960 кадъра в секунда, което винаги изглежда впечатляващо. Тук максималната резолюция е 720p и можете да снимате само едно кратко видео.
Основната цел на стабилизацията обаче е да направи възможен нощния режим, с който Huawei P20 Pro вероятно ще е най-впечатляващата мобилна камера за снимки на тъмно, която някога сте използвали. В този режим камерата включва дълга експозиция от 4 секунди, докато стабилизацията обира треперенето на ръката ви, а сензорът събира светлина, така че накрая получавате ярки, ясни и детайлни снимки, без размазване. Без капка преувеличение това са най-добрите нощни снимки, които можете да направите със смартфон, при това с огромна преднина спрямо всички останали на пазара.
По принцип снимките от Huawei не са ми любими, но тук компанията е постигнала по-реалистични резултати, отколкото в предни модели. По-важното е, че софтуерната обработка е по-малка и не толкова натрапчива, колкото в Mate 10 Pro например. Все още обаче има някои детайли, които могат да са малко по-добри, като например по-реалистични цветове в автоматичния режим, не чак толкова агресивно потискане на цветния шум и генерално по-естествен вид на кадрите. За повечето хора обаче това не са проблеми, а ако имате познанието и умението да видите тези детайли, то спасението ви е в снимките в RAW формат. Самата идея да имате 40 MP RAW файл, който да обработите в Lightroom, е чудесна, но кадрите, които можете да постигнете с много малко обработка, са наистина впечатляващи.
Оттук насетне Huawei P20 Pro не спира да впечатлява, като това включва всякакви детайли. Звукът е потресаващо силен, като говорителите са шумни и за разлика от Mate 10 Pro усилването докрай не води до изкривявания. Това означава лесно гледане на видеа с компания, но и сигурност, че ще чуете звъненето на телефона, а алармите могат да събудят и комшиите ви. И тук няма жак за слушалки, като в кутията има преходник от USB-C, но пък P20 Pro поддържа LDAC. Така имате достъп до по-висок битрейт на аудиото към безжични слушалки, които поддържат технологията. Дори и без това обаче това е първият Android, който ползвам и успява да поддържа връзка с Bluetooth слушалки без никакви прекъсвания дори когато нарочно се опитвам да я наруша. Досега подобно постижение беше запазено за iPhone.
Типично за Huawei батерията отново е втрещяваща и шансовете да я изразходите за един ден са минимални. В най-екстремния ми ден имах 13 часа живот, в които бях в роуминг и водих бележки в Google Docs на телефона през по-голямата част от деня. При по-обичайни дни обаче най-често зареждам телефона в късния следобед на втория ден, като твърдението за два дни живот на Huawei вероятно ще е истина за по-скромните потребители. И тук има ултра бързо зареждане, което има нужда от около 30 минути, за да вдигне батерията от 0 до 50%, което прави липсата на безжично зареждане липса, която практически няма значение.
Може би най-изненадващото нещо, което ми направи впечатление, е покритието и качеството на разговорите с P20 Pro. Едно от любимите ми места в България е една вила между Дупница и Кюстендил, където досега никога не съм имал покритие, но с P20 Pro имах 1-2 чертички, достатъчни за нормален и ненакъсан разговор, макар и не за интернет.
Може би най-малкото развитие, което Huawei показва, е в софтуера, който залага на Android 8.1, покрит от интерфейса EMUI 8.1. Ако в него има някакви прилики с чистия Android, бих предположил, че са случайни. Някои от намесите на Huawei са подобрения, но други поставят идеите на компанията под много фундаментални въпроси. От една страна менюто за бързи настройки е много по-приятно и удобно от това в стандартния Android, но за сметка на това самите настройки тук са едно от най-объркващите и нелогични явления в мобилната индустрия. Например функцията за скрийншот на конкретна зона от екрана, който да се направи с кокалчето на пръста, често се активира от малко по-силно натискане върху дисплея. Намирането на настройката, която трябва да изключа, постигнах едва след търсене в Google, защото тя е в меню Smart assistance -> Motion Control. Доста по-неприятно беше, когато агресивният софтуер за спестяване на енергия убиваше приложението, което използвам за тичане, без да ме предупреди. Накрая е едно от най-нелогичните менюта за споделяне в Android телефон, което е вдъхновено от също толкова ужасното меню в iOS. Пак оттам идват и приятни неща като функцията за събуждане на екрана при вдигане на телефона и преките пътища от заключен екран, а към това са неща като възможността за App Twin, която позволява да имате второ копие на конкретни приложения.
Въпреки че в софтуера нещата не са перфектни, Huawei P20 комбинира чудесен дизайн, бърза работа, великолепно качество на изработката, изумителна батерия, камера и цялостно качество на работата. Това обаче е само основата, върху която е синхронът на тези отделни елементи. Именно той превръща P20 Pro в първия смартфон от ужасно много време насам, който е наистина смислен конкурент в света на Apple и Samsung. Колкото до мъчещия въпрос, кой е най-добрият смартфон на пазара. Тази година това е Huawei P20 Pro, който е и един от най-добрите смартфони, правени някога.
