В последно време в гейминга се наложиха няколко термина, които не можем да преведем буквално, затова ползваме в английския им оригинал – рибуут, римейк и ремастър. Рибуут (reboot) е най-лесен за обяснение; това е нова игра в позабравена поредица, която не е свързана с предните части. Границата между римейка (remake) и рeмастъра (remaster) обаче е относително тънка и се свежда до това, че рeмастърът акцентира най-вече върху чисто техническите аспекти на играта (подобрена графика, по-висока резолюция и др.), докато при римейка има малко повече творческа свобода и качествени промени. Въпреки че по същество нито единият, нито другият променят достатъчно играта, ако бъдат направени с внимание към детайла, вдъхват нов живот в по-старите заглавия и позволяват на цяло ново поколение геймъри да пробва игри, към които иначе вероятно не би проявило интерес.

Празнувайки 20 години от своето излизане, Age of Empires: Definitive Edition идва като най-добрата и пълна версия на играта, която стартира популярната стратегическа поредица. В случая с Definitive Edition онова, което имаме, е средно положение между римейк и рeмастър, но до голяма степен оползотворен шанс за осъвременяване на едно класическо заглавие, но страдащо от разликата между днес и далечните отминали времена.

Кой казва, че стратегическата игра в 4К е безсмислена?

Първото впечатление при стартирането на играта е стъписване от невероятно подобрената графика. Още с появяването си първата AOE се превърна в еталон за добра графика и сега виждаме, че дори в един непретенциозен жанр като стратегиите могат да се направят промени. Добавени са 1080р и 4К резолюции, нови светлинни и anti-aliasing ефекти. Особено приятни са водните ефекти, макар че локациите можеха да изглеждат и по-разнообразно. Физичният енджин обаче е сериозно променен и съм убеден, че мнозина ще се зарадват максимално на този факт. Сградите се деформират изключително впечатляващо, когато ги атакувате, и постепенно променят формата и външния си вид, докато парчета от тях рухват на земята. Музиката - също, и се опитва да се синхронизира с действията ви – в повечето случаи успешно.

Структурата на Age of Empires в соловите кампании (възхода на Древен Рим, Елада и Вавилон) разчита на четири цивилизационни и технологични нива - каменната ера, ерата на инструментите, бронзовата ера и желязната ера.

Принципите, по които се развива вашата цивилизация, са в общи линии непроменени - за да преминете в следващата ера, имате нужда от определено количество ресурси плюс наличието на поне две възлови сгради от предишната епоха и почти всичките ви постройки се “самоъпгрейдват” при прехода. Необходимо е да внимавате обаче, защото има няколко ключови сгради, които ще са ви необходими и ще бъдете в сериозно затруднение, ако ги подцените. Може би най-важната част е наличието на пазара - в него можете в неограничено количество да обменяте един ресурс за друг, макар и невинаги в изгодно за вас съотношение. Търговията определено допълва войната като втори стълб на развитие и можете да търгувате по вода, да продавате ресурси и създавате търговски маршрути.

Триумфът на една идея

Точно това е основната разлика между Age of Empires и останалите конкуренти в жанра. Именно тя е успешен пример за стратегическа игра, а не просто за тактически-военен екшън. Основният момент и в StarCraft, и в Command&Conquer са самите военни действия и унищожаването на противника до крак. В StarCraft това се прави със сравнително по-малко на брой специализирани единици (или поне майсторите действат така), а в Command&Conquer се залага на огромните армии в почти реален мащаб. В Age Of Empires войната е само един от трите начина за спечелване на победа (по това напомня доста на Civilization). Ако не си падате по атаката, можете да сключите мир с всички и да разчитате на добра защита и алтернативни средства за победа като могъща икономика.

Интересното обаче е, че е обърнато значително повече внимание на балансирането на играта в сравнение с оригинала и на практика някои от уж по-съвременните войни са доста по-слаби от някогашните. Използван е принципът “камък, ножица, хартия” и за всяка единица е намерено някакво противодействие - кавалерията е смърт за стрелците с лък и безпомощна плячка за копиеносците, а стенобойните машини са идеално защитени от атаките на стрелците с лък и дори катапултите, но пък могат бързо да бъдат унищожени дори от невъоръжени селяни в брутална ръкопашна битка. За по-доброто балансиране на играта се използват два вида броня - обикновена (срещу преки битки) и специална (срещу всякакви атаки от разстояние). Както и тогава, и сега огромна опасност представляват свещениците с техните причудливи напеви и възможността да превърнат почти всеки враг в съюзник.

Допълнително, като избирате фракция за игра (налични са общо 16), е добре да обърнете внимание не само на типичните особености като например “по-ефективна развойна дейност”, но и на специалните уникални единици, които всяка народност може да строи, защото различните раси са изключително добре диференцирани. В градовете има по няколко вида сгради. В някои от тях ще подобрявате броя на колонизаторите, които изпращате, количеството ресурси и т.н. В други пък ще определяте какви военни подкрепления да получавате – различни видове пехота, стрелци и дори флота.

Освен това в играта има и допълнителни новости, които не се набиват незабавно в очи, но въпреки това си оказват своето влияние, като например увеличения размер на картите и наличието на нови типове терени. Предвиден е и редактор на карти и сценарии за собствени солови кампании. За съжаление на други места откровено има пропуски. Специално внимание заслужаваше нуждата от повишен изкуствен интелект, но не би - вашите жители, войници и обсадни машини са доста глуповати. След като съберат храна, за малко селяните внезапно могат да спрат без причина и да стоят в тъпо очакване на следващото нареждане. Тази липса на ориентация става особено осезаема по време на битките.

Кандидат-императори

Като много други игри от жанра мултиплейър елементът тук е изненадващо зарибяващ. Age of Empires: Definitive Edition си има всичко, което би искал един заклет AOE геймър - преработен онлайн режим, на който можете да играете на предварителен сценарий (карта), на случайна карта, както и на режимите Regicide (Capture the King) и на Deathmatch. Последното е най-бързият начин да премерите сили онлайн - започвате игра на случайна карта, но с действително огромно количество от всички ресурси (за съжаление и противниците ви ще ги имат също). Това е особено интересна опция за тези, които не обичат да се занимават с копане на ресурси или дипломация, а предпочитат да обръщат повече внимание на екшъна.

Очакванията ми относно Age of Empires: Definitive Edition не бяха големи, но студиото Forgotten Empires е успяло да отдаде достойна почит на оригинала на Ensemble. Ключовите исторически периоди; дребните подобрения, вдъхващи свежест в геймплея, и визуалните детайли правят от тази стратегия достойно пресъздаване на може би най-добрата поредица, създавана някога в рамките на този жанр. Така че, скъпи кандидат-владетели, грабвайте играта и се заключвайте в стаите си. Впийте поглед в екрана и се пригответе за едни от най-уникалните виртуални исторически пътешествия. А останалите, които никога не са играли на Age of Empires игра, мога само да посъветвам да си намерят на всяка цена всички части от най-добрата стратегия в реално време въобще.