Симпатичният Crash Bandicoot бе ярка звезда на гейм небосклона през втората половина на 90-те години. Поредният антропоморфен герой в платформър жанра бе и първата голяма емблема на младата марка PlayStation. След славния си дебют обаче торбестият бозайник изпадна в период на немилост, тъй като неговите създатели от Naughty Dog престанаха да се занимават с поредицата и тя попадна в няколко студиа, създали доста игри със съмнително качество. Въпреки че мнозина фенове на жанра се надяваха, че все някога ще видим оригинална нова Crash игра или че дори самите майстори от Naughty Dog по някакъв начин ще се ангажират отново с поредицата, на колекцията Crash Bandicoot N. Sane Trilogy се пада да припомни своя главен герой на по-старите геймъри и да го представи на по-младите.

Crash Bandicoot N. Sane Trilogy съдържа римейкове на първите три игри от поредицата, всички от които излязоха за оригиналния PlayStation и бяха създадени именно от Naughty Dog. Навремето те се считаха за великолепни платформъри, но не трябва да забравяме, че принадлежат на ранните дни на 3D гейминга, когато тромавото управление и неизпипаните механики бяха стандарт за жанра, а разработчиците се чудеха как да направят прехода от двуизмерната среда.

Да попаднеш в капана на носталгията е лесно, но истината е, че огромната част от игрите от тази епоха буквално се разпадат пред очите, когато започнеш да ги играеш отново днес. Ужасяващо управление, опърничава камера, липса на чекпойнтове и други са само част от проблемите, които набързо биха ви отказали от доброто желание да си припомните ранните 3D игри. За щастие оригиналната Crash Bandicoot е преработена достатъчно добре и талантливото студио Vicarious Visions е успяло да даде съвременен облик на игрите, така че да си ги припомним по най-безболезнения начин.

Скок-подскок 

Crash Bandicoot, Cortex Strikes Back и Warped са простички платформъри, когато това име означаваше преди всичко механични предизвикателства и детската радост от свободата на движение. Crash трябва просто да скача, за да избягва различни препятствия, както и да елиминира враговете с въртящата си атака. Докато пионерът Super Mario 64 предпочете много по-отворен дизайн на нивата и постави началото на 3D платформърите, игрите Crash Bandicoot се придържаха повече до 2D корените на жанра. Нивата са линейни, а камерата е статична. Това на практика е 2D платформър с трето измерение.

Геймплеят е базов, но е много забавен и това е качество, на което изминалите години не влияят. Нивата ще ви поизпотят и предлагат различни предизвикателства, които периодично разчупват стандартния платформинг. Такива са моментите, когато трябва да се движите срещу екрана, бягайки от застрашително търкалящата се зад вас скала, или пък сцени, в които яздите диво прасе и се опитвате да избегнете коварните ями и врагове. Оригиналната игра е и едно от първите заглавия, които прибягват до смяна на перспективата от 2D в 3D - трик, който също е изключително забавен.

Насладата за окото и ухото

Докато геймплей механиката реално не е променена, трилогията е преработена значително във визуално отношение. Всичко е ново, включително моделите на героите и на заобикалящите ви обекти, обновени са и анимираните сцени между нивата. В същото време визията е вярна на оригинала и шареният свят е също толкова шантав и симпатичен, колкото и някога. Игрите пак си изглеждат като оживели анимационни филмчета, но вече с повече детайли. Преработени са и трите саундтрака и музиката е наистина приятна.

Старите игри са известни с ужасяващата си трудност и пълното незачитане на нервите и времето на геймърите, в резултат на което може да ви се случи да преигравате с часове дадено ниво или битка, тъй като на никой не му е хрумнало да постави чекпойнот или да не програмира да ви убиват с един удар. Игрите Crash Bandicoot не правят изключение и затова бързам да ви кажа, че римейкът най-сетне носи преработена система за запазване: имате както автоматично записване на прогреса, така и запазване след всяко ниво, така че няма нужда да записвате дълги пароли и да се мъчите отново и отново заради грешка в последния момент. Друга промяна е това, че може да получите наградата за напълно завършено ниво, като съберете всички предмети; за сравнение в оригинала това става само ако го направите, без да умрете нито веднъж, но сега смъртта не е проблем.

А ще умирате доста, при това в HD

Просто няма как да не си го кажем - смъртта е част от Crash Bandicoot, защото управлението си е същото като преди 20 години. Понякога е просто невъзможно да избегнете фаталния скок и дори един пропуснат милиметър е достатъчен, за да ви запрати в бездната. Както аналоговият стик, така и D-pad бутоните не са съвършени и напразно ще се лутате от едната схема на управление към другата, за да се опитате да откриете по-добрата. Такава няма - Crash Bandicoot игрите са от друго време и никакво количество пиксели и светлинни ефекти не могат да скрият това.

Това, което няма да ви хареса

Освен хубавата нова графика и по-качествена музика колекцията обаче не предлага нищо кой знае колко ново. Няма да видите някакви behind-the-scenes кадри или пък коментари на разработчиците. Няма галерии с концептуални илюстрации, няма и никакво допълнително съдържание. Щеше да е страхотно, ако този носталгичен пакет бе положил повече усилия да отбележи историята на поредицата и да зарадва феновете, но не би. Е, вместо Crash може да играете със сестра му Coco, но като механика тя се държи по абсолютно същия начин, така че това трудно може да мине за кой знае каква екстра.

През розови очила

Даването на ново начало на стара игра може да бъде рискована задача. Ако объркаш визията и усещането на оригинала, това може да доведе до създаването на нещо неавтентично, което ще настрои негативно феновете - за справка, мобилната версия на Final Fantasy VI. Ето защо преработката често е по-малко деликатното решение, тъй като излиза по-евтино и просто от изцяло нова игра.

Лично аз се радвам, че Activision най-сетне се вслуша в желанието на феновете и върна към живот поредицата. При липсата на достатъчно нови оригинални игри тези три платформъра са едни от най-колоритните заглавия, които може да изиграете днес на вашата PlayStation 4 конзола. Щеше ми се да видим поне малко допълнително съдържание като някое "изгубено" ниво или пък нещо, създадено специално за това издание. Но дори и така, ако сте обичали оригиналите, забавната физиономия на Crash на големия телевизор със сигурност ще извика усмивка и на вашето лице. Ако пък не сте играли тези класики, подобрената графика, по-достъпната система за запазване и приемливата цена са добър начин да разберете защо толкова хора страдаха, когато Crash Bandicoot изчезна от гейм пейзажа.