„Дедпул 2“ – завръщането на палавника на Marvel (ревю)

Play

18.05.2018

В някоя от многобройните редакционни дискусии бях попитан кой е любимият ми филм на Marvel. Без да се замислям, отговорих „Дедпул“ (Deadpool) и „Блейд“ (Blade). Не измина и наносекунда и бях нахокан, че те не са част от Marvel Cinematic Universe. При това с право, особено поради факта, че първия го прави Fox. От друга страна, двата супергероя са неизменна част от комикс света на компанията и техните екранизации имат много общи неща. Които не се изчерпват само с това, че са ми фаворити. „Блейд“ и „Дедпул“ са предназначени за възрастни. Героите са все едно специално създадени по калъп за Уесли Снайпс и Райън Рейнолдс съответно. „Блейд“ е първата успешна – финансово и критична – екранизация на Marvel герой, а „Дедпул“ е първият филм по комикс от повече от десетилетие, който е с рейтинг R (Restricted – за възрастни – бел. ред.) и разбива боксофиса.

Палавникът с мръсната уста се превърна в истински културен феномен. Първият „Дедпул“ разби наложената стерилност сред касовите филми в Холивуд, в които псувните, прекомерното насилие, по-грубите сексуални сцени и черният като катран хумор са кът и записани в червената книга. Най-контрастният пример може би е „Робокоп“ (RoboCop) – красив визуално, но изключително напудрен римейк, който не може да стъпи и на малкото откъснато пръстче на шокиращо кървавия и изпълнен с насилие оригинал. Точно по този начин изглежда „Дедпул“ на фона на останалите филми през последното десетилетие. Той изпъкна като голяма кална следа на прясно измития и лакиран под. Продължението просто добавя нови нюанси на кафявото в чистия и спретнат Холивуд. Казано накратко – „Дедпул 2“ е по-голям, по-забавен и по-вулгарен. Глътка свеж въздух в наситения с ефекти и цветни супергерои голям екран, особено след излезлия преди по-малко от месец „Отмъстителите: Война безкрай“ (Avengers: Infinity War).

Щипка „Терминатор“, парче X-Men

Историята започва с ритуално пошляпване на гангстери от няколко континента от страна на нашия супергерой в червен костюм от еластичен спандекс. След това, подобно на първия филм, целият живот на Дедпул се преобръща с главата надолу. В стремеж да намери пътя към сърцето си (което в един момент е някъде на тавана в кухнята) той прави кратка, но не много ползотворна спирка при мутантите от X-Men.

Идилията с неговия любимец Колоса е прекъсната от Ръсел – 14-годишно момче, което изстрелва огън от ръцете си и има големи проблеми с овладяването на гнева си покрай тормоза в приюта, където е настанен. И когато си помислите, че нищо по-лошо не може да се случи на Дедпул, от бъдещето се появява Кейбъл. Супервойник, който може да прескача във времето, наблъскан с технологични джаджи, от които T-800 би завидял най-искрено. Пресечна точка се оказва именно неудържимият тийнейджър. Предстоящият сблъсък се оказва непосилен за Дедпул и той намира подкрепления от други мутанти, с които формират X-Force. Втората част на филма се завърта именно около отношенията между Дедпул, Кейбъл, Ръсел (познат и като „Огнения юмрук“ – ха-ха-ха) и двете X-фракции.

Колкото повече – толкова повече

Това казал Мечо Пух, преди да умре от свръхдоза. А освен виц, това е формулата на „Дедпул 2“ в комбинация, че нищо не трябва да приемате насериозно. Шегите и диалозите между героите са по-брутални, вулгарни и наситени с целия спектър на черния хумор. Разбиването на „четвъртата стена“ или моментите с обръщане към зрителите в киносалона са още повече, но не толкова директни и без да забавят динамиката на сцените. Филмът е буквално залят от майтапчийски препратки към различни културни класики особено в киното и комиксите. В това отношение втората чест е много, ама много детайлна. На истинските фенове може да им отнеме дори две или три разходки до киносалона, за да ги хванат всичките. Екшънът е бърз, безкомпромисен и кървав благодарение на режисьора на „Джон Уик 2“ Дейвид Лейч. Всичко, което сме очаквали от втората част на „Дедпул“, е налице - при това на квадрат. Райън Рейнолдс е повече от перфектен в ролята си на Уейд Уилсон/Дедпул. Кейбъл е много силно попълнение във филма, а Джош Бролин се справя повече от отлично в кожата на Marvel-ската версия на Терминатор.

Най-симпатичното нововъведение е Домино (Зази Бийц) и нейното специално умение, че е „късметлийка“. Не си мислете, че последното няма как да се екранизира! Представете си как, докато играете Mortal Kombat, направите брутално Fatality с произволно натискане на копчетата на геймпада. Негасоник тийнейдж уархед (или тази с дългото име) заедно с Колоса се завръщат, като вторият определено носи по-голяма тежест на плещите си. След розовия край на първата част гаджето на Дедпул, Ванеса, е на линия и в продължението.

Размиване на границите

Най-голямата сила на „Дедпул 2“ е в тоталното размиване на границите. Целият филм е представен с много шеговит тон и ако се опитате да го възприемете насериозно, ще се разочаровате. Той може да докара до тежка шизофрения всеки с някакъв тип предразсъдъци. Много ясни са примерите, в които имаме груби расистки шеги и в същото време почти сериозни подмятания, че подобен тип дискриминация е нещо неприемливо. Същото важи за сексизма, хомофобията и много други. Не трябва да се възприемат насериозно и различните парадокси с пътуването във времето, които филмът поставя и с които докарва до сърдечен удар теоретичните физици. Дори границите между добрите и лошите герои толкова много се размиват, че накрая почти не остава истински класически злодей. При това не защото Дедпул си е играл на Чичо Доктор с катаните.

Целият този шеговит тон води и до най-големия недостатък на лентата. А той се крие в няколкото много сериозни и драматични сцени. В този си вид те сякаш нямат място в „Дедпул 2“. Най-вероятно именно те са причината за снимките в последния момент, след първите тестови прожекции. Или са били „пришити“ за сметка на смекчаването на други, или на екипа му се е наложило да ги преработи.

Сред другите капки мед в кацата катран бих сложил една малко нескопосана за мен CGI сцена, част от която може да се види в пълния трейлър. Както и една излишно дълга шега, която след един момент става повече досадна, отколкото забавна.

Въпреки тези дребни кусури „Дедпул 2“ си заслужава гледането на кино. Крайната оценка? Поне три рунда насаме с плюшения еднорог на дивана.