Една мисия необратимо се обърква. Един спец екип се оказва във водовъртеж от интриги. Един баща разбира най-лошото за сина си. Един шпионин тръгва на последна мисия, от която може би няма да се завърне. В новия сериал на FOX „Дълбоката държава“ това са само някои от кукичките, които подхващат зрителя и го запращат право в дълбоките води на един от най-пленителните шпионски сериали през последните години. Докато не усетим, че дишаме с дъха на Макс Истън, оставил семейството си, за да тръгне по петите на хората, отговорни за огромна лична загуба... на една последна мисия, на която го изпраща MI6 и която трябва да завърши със смъртта на трима души в Техеран, Иран. Защото Макс Истън напуска миналото си, но миналото никога не напуска Макс Истън. Ето какво прави „Дълбоката държава“ един от по-впечатляващите шпионски сериали на съвремието ни.

Без избор

Макс Истън разбира още в първите минути на първа серия, че няма избор. Агентът от MI6, който се е оттеглил от шпионската кариера и живее нов живот във Франция с втората си съпруга и двете си малки дъщерички (никоя от които няма представа за действителната му професия), се оказва въвлечен в „една последна мисия“ от бившия си шеф Джордж Уайт. Чрез шантаж, намекващ за заплаха над живота на семейството му, Макс Истън има само една опция пред себе си: да каже „да“. Действието се развива толкова бързо, че ако не е майсторската игра на Марк Стронг, който влиза в ролята на Истън, би изглеждало пресилено.

Стронг предава прекрасно вътрешната борба на героя си, който вече иска само да чете приказки на децата си и да забрави, че някога е вадил ноктите на хора като част от работните си задължения. Непрекъснат мотив в сюжета остава въпросът: възможно ли е някога да забравим миналото си, или то винаги ще ни настига? В случая на Истън то го настига под формата на една мисия, целяща елиминирането на цял екип „компрометирани“ агенти на MI6 в Техеран. А Уайт мотивира Истън за нея, информирайки го, че този екип е виновен косвено и пряко за смъртта на сина му Хари, който допреди три дни е бил част от въпросния екип.

Хари Истън всъщност е нещо като вторият главен герой в сериала. Aктьорът Джо Демпси (познат на мнозина като Гендри от „Игра на тронове“) влиза в кожата на най-голямото дете на Макс, което той е оставил зад гърба си, неспособен да го разграничи от миналото. Хари и Макс са отчуждени, но това не е попречило на Хари да тръгне по неговите стъпки и да се присъедини като агент към MI6, озовавайки се като ключова фигура в мисията в Иран и впоследствие – в списък, заповядващ убийството му. Действието започва да се развива паралелно – виждаме Макс в настоящето, издирващ хората, отговорни за смъртта на сина му, а от другата страна е историята на Хари, три дни по-рано, също вглъбен в разследване, но от по-друг тип. Очакването тези паралелни линии в един момент да се срещнат е почти неописуемо силно, а изграждането на образите на баща и син, толкова подобни и все пак толкова раздалечени от съдбата и времето, е хипнотизиращо. И бързо става ясно, че точно като баща си Хари също няма избор – но само заради собствените си ценности и убеждения, все още тотално неопорочени от времето и преживяванията, накарали баща му да напусне работата си на шпионин. Хари държи на работата, която върши, и вярва, че я върши в името на доброто и на правителството. Нещо, което води младия агент до опасности, за които не е и подозирал, и му показва, че прекаленото доверие в онези, които раздават заповедите „от горе“, може да доведе до фатален край.

Семейството като център

Въпреки че звучи странно за шпионски сериал, в „ държава“ от самото начало центърът се оформя под формата на семейство. Първо, имаме семейството на Макс Истън – съпругата му Ана и двете му невръстни дъщери – в тотално неведение за миналото на главата на дома. Но неведение няма да продължи дълго. След като Макс се изнася към Техеран с мъгляво обяснение за това, какво ще върши там, Ана се превръща в истински детектив и бързо открива важни подробности за миналото на мъжа си. Това, което нито Макс, нито тя знаят, е, че властите подслушват Ана и съвсем скоро заради разкритото от нея тя ще се озове в игра на преследване, в която опасността е истинска - и за нея, и за децата ѝ.

Нишката за доверието към хората, които трябва да познаваме най-добре, но които се оказват почти непознати за нас, се повтаря и в друг вид семейство в сериала – екипа на британските агенти Хари, Лейла, Купър, Саид и Омар. Остава им само още един детайл, преди да обявят мисията си за изпълнена, но преди това се случва нещо, което ще я направи невъзможна за завършване. Сплотеността на екипа бързо се срива от интриги и привидни разкрития, които изкарват различни членове предатели, а от ръководството настояват те да бъдат елиминирани. За зрителя бързо става ясно, че разпадът на екипа стартира от горе и че някой има за цел те да бъдат премахнати. По възможност – да се премахнат един друг. А Макс Истън е последното звено, което бива изпратено към Иран, за да завърши това, което са му заповядали. Това, което обаче MI6 и ЦРУ (да, и ЦРУ са замесени в схемата) не могат да предвидят, е че мотивацията на Макс би могла да се промени в даден момент по дадени причини. А тогава ще настъпят обрати, за които никой не е успял да предвиди спасителен план.

Дълбоката държава

Това, което отличава сериала от други на подобна тематика, е дълбочината, с която са заявени пластовете в него. Макс Истън е само едно, макар и най-важното звено в колелото на сюжета, а от самото начало става ясно, че играчите са на много по-високо ниво от него и че става дума за конспирация, в която са намесени Великобритания и Америка, чиито интереси са в Иран. Контролът на правителството и многопластовите конспирации са шапката на сериала. Tова, което държи всичко скрепено заедно и което кара зрителя в множество моменти да зяпне от удивление. Една класическа по рода си история става уникална заради начина, по който е изпълнена, и обратите, които се съдържат в нея. А днес тя е повече от актуална в ерата на Тръмп и непрекъснатото му говорене за конспирация вътре в правителствените органи и агенции.

Самият Марк Стронг, актьорът, който играе Марк Истън, казва, че точно актуалността на сериала го е привлякла към това да влезе в кожата на шпионина и че се е заинтригувал от вечния въпрос: дали онези, на които се доверяваме да ни защитават, всъщност не действат против нашите интереси и само за собствените си? Стронг казва и че конфликтът на главния герой спрямо живота му на семеен мъж и на агент, който убива и измъчва, за да постигне това, което иска, е много интересен за него като актьор. „Макс Истън се опитва да прави добро и вижда себе си като морално стабилен човек, но реално много от изборите, които прави, създават проблеми на него и на хората около него“, казва Стронг. Актьорът добавя и че е било нужно да разбере как някой може да съществува с толкова сблъскващи се вътре в него различни идеали. „Той се е присъединил към MI6, за да върши добро, и чак след време нещата, които са го карали да прави, са станали непоносими за него.“

Така ще станем свидетели на екранизация, която поема на плещите си нелеката задача да разкрие човешките истории на агентите по средата на сложен конфликт в Близкия изток. Създателят на сериала, Матю Паркхил, казва, че винаги се е интересувал от истории за петрол, агенции за разузнаване, глобални корпорации и правителствени игри, свързани с оръжия в този район. „Дълбоката държава“ може да се категоризира едновременно като шпионски сериал и конспиративен такъв, изпълнен с екшън и много сюжетни линии (като тази на Лейла и Хари, която е една от най-приятните странични такива), а злодеите са както открити, така и сложни, мистериозни и многопластови. Историята ни мята право в центъра на експлоатацията на ситуацията в Близкия изток за комерсиални цели, а това със сигурност е постановка, обещаваща невероятно бързо и напрегнато действие. И ако мислите, че можете да го понесете – „Дълбоката държава“ вече се излъчва по FOX във вторник от 22 часа и увлича зрителите в емоционалното пътуване на един агент и баща, въвлечен в мисия и заговор, който може да унищожи цели правителства... и живота му такъв, какъвто го е познавал.