След като вече съм в редиците на хората, гледали „Логан“, не мога да не споделя впечатленията си. От самото начало беше ясно, че последният филм, центриран около Върколака или Wolverine, ще бъде различен. Самата концепция беше много по-амбициозна от всичко, виждано дотук, а обещанията на създателите гласяха, че това ще е лентата, която ще „рестартира“ целия франчайз за X-Мen и ще зададе тона за пътя напред. И въпреки че по този път едва ли вече ще видим самия Върколак, неговата лебедова песен под формата на филм беше толкова истинска и въздействаща, че за пръв път след излизане от киносалон ми се прииска да ударя едно силно питие. Ето защо и как „Логан“ ми върна вярата в качествените филми за супергерои и ме накара да мисля за него дни наред след финала.

„Всички ли сте над 18 години?“

Бързо след началото ми стана ясно защо когато взимах билетите за четирима на касата, продавачката съвсем сериозно ми зададе този въпрос. Още с откриващата сцена ми даде да разбера, че филмът ще има не само сериозен емоционален аспект, но и че това ще бъде предадено на фона на истински жестоки, дори депресиращи с бруталността си сцени. Всичко, което виждаме на екраните, се случва през 2029 година и отразява по безпардонен начин вътрешния свят на Логан такъв, какъвто не сме очаквали да го видим.

В откриващата сцена, в която случайна банда напада и се опитва да обере колата му, резонират две неща. Първо, Върколакът очеизбодно е стар, болен и едва се държи на краката си. И второ, това по никакъв начин не му пречи да разхвърли по земята части от телата на онези, които се заяждат с него. И с колата му. Майсторлъкът в насилието, предадено на екрана, обаче беше в това, че нито веднъж не останахме изненадани от него. Потресени, ужасени, депресирани и погнусени – да, но нито веднъж изненадани. Всичко, поставило този филм в категорията R-rated, беше толкова добре изпълнено, че дори когато това, което виждаш, ти идва в повече, знаеш, че то просто е необходимо. В действието не се усети нито веднъж насилствено избутване на сюжета напред. Напротив, всичко се случваше със завидна лекота, от началото до края.

Светът отвътре и отвън

Светът, в който се развива „Логан“, е много по-различен от света на X-Men, който познаваме. Първо, той кара такси-лимузина – без майтап – и така изкарва прехрана за себе си, мутанта Калибан и самия Професор Х (Чарлз Екзевиър, в ролята Патрик Стюарт), който е 90-годишен старец. Но най-шокираща е самата обстановка: почти постапокалиптична, изпълнена с наемници, деградирали бандити и организации, преследващи мутантите. Всичко наоколо е сухо, умиращо. Дори светлината е странна и натрапчива като в уестърн от 80-те. Но не се заблуждавайте – така както повехналият Логан е все още смъртоносен, така и повехналият свят наоколо носи смърт и опасности.

Всичко е разделено на две: вътре и вън – Логан не допуска никой във вътрешния си свят. Пази го ревностно и оставя зрителя да се възмущава на някои от действията му, като например отношението, което проявява към стария и болен Професор Х, без по никакъв начин да се оправдава за това. Обосновката за поведението му идва много по-късно, но не и преди да сме видели нагледно вътрешната му борба с това, което се изисква от него. Центрираността около героя е това, което обаче прави „Логан“ толкова различен като изпълнение. Тук не говорим за екшън с тук-таме пуснати емоционални моменти, а за едно огромно емоционално пътешествие, което, въпреки че съдържа в себе си много екшън, не сформира съществуването си около него. И може би именно тук е намекът на създателите на франчайза за истинската промяна, на която се опират и която ще видим в следващите им продукции.

Филм за родители и деца

Още от трейлърите стана ясно, че динамиката в отношенията между малката Лора и възрастния Логан ще бъде отправна точка за цялото действие във филма – както и че това ще е динамика в стил баща-дъщеря. Съвсем очаквано, Лора се оказа безкрайно свързана с Логан – тя има неговите способности на мутант. Всъщност тя е дори по-силна от него – малката може да пуска стоманени нокти и от краката, освен от ръцете си. 

Връзката между Логан и Лора се развива отвъд генетичните прилики. Те започват да градят отношения на родител-дете още от първия миг въпреки недоверието и неохотата между тях. До края на филма нещата градират по такъв начин, че зрителят получава страхотния финал, който няма да опиша в подробности. Ще кажа само, че беше безкрайно задоволителен. По-интересната беше другата връзка родител-дете, която се изследва във филма: тази на професор Чарлс Екзейвиър и самия Логан. Неочаквано за всички, според мен, това беше едно от най-покъртително добре изградените неща в целия филм – взаимоотношенията между един полуразрушен супергерой и стария човек, който твърде дълго време е стоял до него в ролята на бащинска фигура. В историята всичко се разкрива доста ярко и някои подозрения, които имах за това защо в сюжета мутантите от X-Men вече не съществуват, а новородените са преследвани, определено се оправдаха.

Лора

Вече споменах, че в „Логан“ всичко е много по-различно от случващото се в предишните филми от франчайза, но едно от нещата, които най-много впечатляват в тази насока, е присъствието на Лора. Момиченцето, което през 90% от лентата не говори и комуникира само чрез изключително изразителните си поглед и лице, мълчаливите си действия и влудяващите писъци при нападение, е може би най-харизматичният образ, на който съм попадала в подобен тип филм. Изиграна от Дафне Кийн, тя е малък двойник на това, което Логан е бил преди. В повечето сцени тя стои в перфектен контраст до него, изпълнена със силата, която го напуска и сякаш се влива в нея. Тук може би е моментът да отбележа и оригиналното изпълнение на идеята целият филм да премине на път, в една кола. Логан, Професор Х и Лора тръгват от Ел Пасо към Канада, за да се спасят от преследващите ги д-р Райс и цялата армия под негово командване, в която е включен и мутант, силно напомнящ на младия Логан. Поредното криво огледало във филма. Не мога да не отбележа, че въпросният X-24 е клонинг на Логан, точно както е Лора, просто напълно пораснал (започнах да се чудя по едно време това значи ли, че по някакъв странен начин, му е син?!).

Пътешествието към Едемската градина – тайна организация в Канада, където се укриват оцелелите мутанти – е пътешествие към безопасността. Логан поема по него с неохота. Лора – с мотив да се събере с единственото семейство, което някога е познавала. А Професор Х – с огромен хъс и ентусиазъм. И всичко, което се случва, е безкрайно иновативно – дума, която рядко ползвам, що се отнася до филми, и която е още по-трудно постижима, отново що се отнася до филми. Дори краткото вкарване на страничните герои от семейството на Уил Мънсън в сюжета послужи, за да подчертае по ненатрапчив начин няколко важни неща: липсата на нормален живот за Логан, възможността за нормален живот за Лора, топлите, но скършени отношения между Върколака и Екзейвиър, угасващата, но все още смъртоносна сила на Логан и в крайна сметка – един катарзис в лентата, който произтече в края на тази част от филма и за пръв път накара Лора да проговори.

Едно дълго сбогуване

Не мога да определя точно кога разбрах, че това е сбогуване под някаква форма. Знаех отпреди това, от интервюта на Хю Джакман, че това ще е последното му влизане в кожата на Върколака, но чак когато видях играта му, разбрах – наистина е за последно. С риск да се повторя, героят този път нямаше нищо общо с предните пъти и не само защото беше стар. Един кратък момент от няколко секунди, в който Логан взима в ръка комикси за X-Men и гневно заявява, че всичко това е измислица, изфабрикувана приказка, която „изобщо не се е случила така“, ми даде да разбера истински старанието на този филм да се разграничи от другите. И фактът, че успя напълно да го направи, само подчертава, че преминаваме в друга епоха на филми за супергерои. Нещо, за което силно стискам палци.

В „Логан“ има още много неща, които си заслужават споменаването, най-малкото от които е появата на останалите деца мутанти и сцената, в която комбинират силите си – но ще ви оставя да ги откриете сами. Ще завърша така: това беше една различна история за супергерои, центрирана около индивида, но в същото време останала вярна на вселената на X-Men по едва доловим начин. История за втория шанс, който често пъти идва неразпознаваем, под странна форма и първо го отхвърляме, а след това разбираме, че той е най-хубавото нещо, което ни се е случвало. И докато гледаш със затаен дъх как баща и дъщеря кълцат на парчета враговете и си мислиш единствено колко е трогателно това, ти става ясно, че „Логан“ има потенциала да те промени. В едно дълго сбогуване.