След по-малко от месец на пазара ще излезе една от най-очакваните игри тази година, която ще предложи нов прочит на старата класика. Разбира се, говоря за Super Mario Odyssey за Nintendo Switch, което ни дава отличен повод да си припомним най-голямата класика в дългата поредица триизмерни платформъри със симпатичния водопроводчик.

Наистина не е за вярване, но Super Mario Galaxy излезе точно преди десет години. Емблематичното заглавие циментира статуса на Wii като водеща конзола и зарадва милиони геймъри с уникален геймплей. Не ми вярвате - резултатът от 97 пункта в Metacritic си остава ненадминат и до днес. И пак не сте убедени - тогава просто продължавайте да четете.

Марио пише историята на гейминга

Всъщност за Super Mario игрите не може да се говори, без да се върнем назад към славната 1996 г. Защо, питате се вие? Ако вече не сте се досетили какво имам предвид, позволете ми да започна с едно предложение. Ако сте по-скоро РС геймъри, преди да прочетете тази статия, просто си намерете един добър Nintendo64 емулатор и изиграйте Super Mario 64; има отличен порт и за DS. Човек трудно може да се нарече геймър, ако поне не е опитал да го стори. Честно, изпускате! И не правете грешката да се подвеждате по няколкото скрийншота, изровени нейде из интернет. Това не е „детска игричка”. Това е игра за всеки, който обича да се забавлява, а не беше ли именно това идеята на „електронните развлечения”?!

Наистина трудно може да се намери по-универсална геймплей концепция от тази на поредицата Super Mario (Super Mario 64, Super Mario Sunshine, Super Mario Galaxy и Super Mario Galaxy 2, Super Mario 3D Land, Super Mario 3D World). Принципно става въпрос за платформър, но примесен още с пъзели, екшън и какво ли още не. Въобще, когато Nintendo и Миямото-сан говорят за оригинални идеи и новаторство (а те го правят не повече от веднъж на поколение), останалите е по-добре да мълчат. Просто изиграйте Super Mario 64 и ще разберете чудесно какво имам предвид.

Измамно лесна

Super Mario Galaxy следва все същата изпитана формула, преоткрита преди това от Super Mario Sunshine за GameCube. Отново на наше разположение един централен „хъб” (в този случай – космическата обсерватория на Рослина), от който имаме достъп до повече от приличен брой светове, всеки със своя уникален декор, атмосфера и предизвикателства. Целта е измамно проста – да съберете 120 звезди, забутани на всевъзможни места из нивата. Всъщност дори не е необходимо да съберете всичките 120, за да „превъртите” играта - и 60 от тях ще са ви напълно достатъчни. Но в този случай предизвикателството ще е наистина смехотворно. И тъкмо когато почнете да си мислите, че тази игра е направо обида за вашите мълниеносни геймърски рефлекси и за острата ви като бръснач геймърска мисъл... точно така – не е зле да помислите пак. Опитайте първо да съберете, да речем, 80 звезди. Вероятно ще се справите с леко напъване. А какво ще кажете за 100? Аха, играта взе да загрубява, сетивата ви са поставени на изпитание, а действията ви трябва да са с хирургическа точност. Докато я докарате до всичките 120 (ако въобще я докарате дотам), първо, здравата, ама здравата ще сте се поизпотили и, второ – ще сте придобили нужния респект към създателите на Super Mario Galaxy.

Иначе геймплей формулата е повече от проста – подскачате си насам-натам в търсене на въпросните звезди, като от време на време ви се налага да се отървете от някоя и друга, уж също толкова незлобива гадинка. Марио разполага с приличен набор от атаки, допълнително обогатен за нуждите на Galaxy, всяка от които почти толкова смешна, колкото и ефективна. От време на време идва ред и на повече от задължителните битки с босове, които – о, изненада! – като геймплей концепция пак са откритие на Nintendo. Накратко, нищо ново под слънцето, нали? Super Mario Galaxy не се опитва да блесне с оригиналност може би защото създателите ѝ нямат комплекси по тая линия. Просто всичко в тази игра е така изпипано, така на място, така сработено, че говори за съвършенство в действие.

Магия в SD

За графиката на Super Mario Galaxy може да се говори дълго и обстойно – едно доста безсмислено занимание, мен ако питате. С две думи, ако има нещо в света на игрите, което да може да мери ръст с таланта на гейм дизайнерите на Nintendo, то това е само талантът на художниците, които работят за все същия японски гигант. Изумително наистина, предвид че Wii дори не е HD конзола и най-добрата резолюция, която може да постигнете, е 480р! Единственото адекватно сравнение, за което сещам, е това с визията на Disney, която не подлежи на капризите на времето и техниката.

На финала не мога да не отбележа, че уникалните възможности на Wii управлението са използвани тук просто безупречно. Никакви изхвърляния и излишни екстри, просто перфектно изпълнение и повече от удачно вписване в класическата геймплей формула на поредицата. И ако още не сте схванали посланието – изиграйте тази игра, ако смятате себе си за геймъри. Независимо от възрастта, предпочитания жанр или платформа, просто я изиграйте!