Netflix и Мarvel представиха съвсем наскоро The Defenders и сериалът бързо се превърна в един от най-дискутираните в мрежата. Комбинацията беше ясна: Джесика Джоунс, Дани Ранд (Железния юмрук), Люк Кейдж и Мат Мърдок (Daredevil) обединяват сили и умения и влизат в разпра с организацията "Ръката" – с всичките й пет пръста... Това, което обаче нямаше как да разберем, преди да гледаме сериала, беше дали е успешна въпросната комбинация? Отстрани изглеждаше хаотично събирането на тези толкова разнородни и привидно тотално откъснати един от друг герои, но решението сериите да са само осем (много добро според мен) прави отношенията им относително динамични. Все пак на никой не му се преживява отново бавното, проточено действие от „Железния юмрук“, което сякаш не води наникъде, нали? Ето какво можете да очаквате от най-новия сериал на Marvel – The Defenders.

В това ревю има частични спойлери – информация за случки и части от сюжета на The Defenders. Ако не искате да знаете – спрете да четете дотук.

Разхвърляното начало

Ако трябва да обясня с три думи началото на The Defenders, те ще бъдат: всеки е нанякъде. Супергероите, които познаваме от личните им наративи в концентрираните върху тях сериали, са заети със себе си, без да подозират, че линиите им ще се пресекат. Откриваме вече познатите ни герои на четири различни места – и физически, и емоционално. Най-добре от всички е Люк Кейдж – той излиза от затвора и най-после се събира с Клер (един от най-добрите второстепенни образи, които съм гледала на малък екран). И въпреки че скоро разбира, че нещо много лошо се случва с младежите в Харлем, за един кратък момент всичко е цветя и рози в света на Кейдж.

За разлика от него Джесика Джоунс е на дъното – и там сякаш й харесва. Денят й започва и завършва с пиене, взела си е неопределено дълъг отпуск от работата на частен детектив и е навъсен, стопроцентов киселяк с отношение – с една дума Джес, която всички познаваме и обичаме! С Дани Ранд положението е още по-мрачно – той е изпаднал в посттравматичен шок, преследва "Ръката" и сънува кошмари всяка нощ – нещо, което ме накара да завъртя очи поне 3 – 4 пъти, тъй като беше силно неубедително. Накрая имаме Мат Мърдок, чийто живот понастоящем може да бъде описан като една неловка ситуация след друга. Всъщност Мат (или Daredevil) сякаш е единственият, който приема събирането на групата супергерои и преследването на зловещата групировка с въздишка на облекчение. Така де, и бездруго му беше скучно...

Това, което обаче е донякъде непростимо, е бавното разгръщане на историята, и то в ситуация, в която разполагаме само с осем епизода, за да стигнем от завръзка през развръзка до кулминация. А обещанията бяха големи – разполагаме с четирима вече популярни в екранната вселената на Marvel супергерои и е нормално да очакваме да видим своеобразна вариация на „Отмъстителите“, но на телевизионен екран. Но признавам, че сцените с Джесика Джоунс успяваха да компенсират до голяма степен липсата на достатъчно хумор и екшън в първите епизоди. А идеята да свържеш тези толкова различни хора в група, да представиш през зрителите клатушкащия се и колеблив съюз между тях и да разчиташ на злодеи, достатъчно силни, за да предизвикат реакция, да захраниш с действие сезон от едва осем епизода... е амбициозно. И успешно, но само донякъде. До степен, че можете да започнете сезона от епизод три, като дори няма да имате проблем да уловите нишката.

Първото преплитане

Колкото и муден цялостно да ми се стори, The Defenders е реално първият сериозен „кросоувър“ – или преплитане на сюжетните линии на герои от една и съща вселена – от поредицата на Marvel за Netflix. И обобщено погледнато, експериментът беше успешен. Не отричам, че в началото ми беше любопитно как точно ще стане преплитането, което трябва да направи хомогенна група от толкова различни хора. Не мога да отрека, че използването на второстепенните герои (които всички вече познаваме и обичаме от предишните три сериала от поредицата) като спойка между Джесика, Мат, Дани и Люк е това, което прави съюза им да изглежда логичен и спонтанен. Да не забравяме и че в един или друг момент повечето от тях се бяха изправяли срещу "Ръката" – някои със значителни загуби от това.

Джесика Джоунс е единствената, която до момента не беше осъзнавала за колко сериозен враг иде реч, и присъщата й незаинтересованост я накара в един момент да напусне новосформирания отбор на "Защитниците". Отношението й е „тук, на момента, в настоящето“ и това е освежаващо – има една сцена, в която тя буквално казва „Грам не ме интересува древната ви организация, просто искам да си разреша случая“. Случаят, за който говори, я постави в епицентъра именно на борбата с въпросната древна организация. С риск да досадя обаче ще повторя, че най-свежо присъствие от всички е именно нейното. Джесика е тази, с която може да се идентифицира oбикновеният човек – този, който изобщо, ама изобщо не е супергерой.

Погледът, който казва "Ти майтапиш ли се?", е запазена марка на Джесика Джоунс

За героинята си Кристен Ритър казва, че „е онази, която не се вписва никъде и във вселената на Marvel е човекът, който си стои в тъмния ъгъл съвсем сам и се надява никой да не го закача“. Тя е и от онези супергерои, които се дърпат здраво от това да са такива. Но в крайна сметка можем да кажем това в различна степен и за всички останали от четворката с изключение на Дани. „Аз съм безсмъртният Железен юмрук“ Ранд, който следва великата си съдба и го разказва на всеки срещнат с огромен ентусиазъм. Неговото отвличане от "Ръката" е последната капка, която финално споява "Защитниците" в едно и ги кара да се почувстват едно цяло. Симбиозата, която получаваме накрая от преливката, някак работи.

Приятно е да гледаш как съюз, започнал с неохота, накрая те оставя с усещането, че гледаш едно семейство. С такъв привкус започнаха да бъдат диалозите към края и с такова заключение оставя зрителят: „Може всички да сме различни, но оттук нататък сме едно“. И превръщането на група аутсайдери в обществото в сплотен екип, към който същото това общество вече може да протегне ръка за помощ, е истинската трансформация в сериала.

Врагът от пет страни

Или по-точно "Ръката" с пет пръста, която стига навсякъде. И един бонус – шести пръст на име Черно небе. Но да започнем поред: появата на Александра (в ролята Сигърни Уивър) беше добро начало, още повече, че бързо стана ясно, че тя е водачът на престъпната организация. Александра бързо става фаворит сред злодеите: тя е безскрупулна, интелигентна, елегантна и смразяваща. И макар и другите да са толкова силни, колкото и тя, очевидно е достатъчно хитра, за да води организацията хиляди години, без някой да смее да й опонира. (И нарича Истанбул „Константинопол“. А това казва много.) Още в първата сцена между нея и Мадам Гао най-забележителното е, че тя – Гао – се страхува. Това е нещо, което не сме виждали преди в иначе безжалостната й същност.

Но кои всъщност са останалите три „пръста“? Имаме Бакуто – който внезапно се появява, въпреки че в „Железния юмрук“ изглеждаше доста мъртъв, Сованде, когото виждаме за пръв път и който е „африкански лорд и дилър на оръжия“ в Харлем; и Мураками – навъсен и напрегнат японец, на когото, колкото и да говориш на английски, ти отговаря само на японски. Историята на Петте пръста в сериала ни разкрива не друг, а Стик – човекът, отговорен за цялостната подготовка на Мат Мърдок. Всъщност петимата са древни жители от К‘ун Лън (да, митичната страна, в която се е обучавал Дани Ранд), но са били изгонени от там, тъй като са пожелали да озаптят смъртта, да получат безсмъртие и да живеят вечно. А, да – и са успели да го направят.

Оттам нататък имаме организация с безсмъртни лидери, която тормози света хиляди години наред. А към момента проблемът, който имат те, е, че вече нямат „ресурса“ да поддържат безсмъртието си и търсят начин да се върнат в К‘ун Лън. Затова им е нужен не друг, а Дани Ранд – безсмъртният Железен юмрук. Той обаче се оказва обграден от трима доста силни съюзници и нещата малко се усложняват.

Докато не се появява Черното небе, позната на онези, гледали Daredevil, като... Електра Начиос. Признавам, че връщането на Електра като някакъв вид възкръснало и безсмъртно същество, което не помни предишния си живот, прилича на машина за убиване и е с абсолютно промит мозък, е интригуващо.

Сред всички битки в коридори, паркинги и подземия – със страхотна хореография – появата й се оказа приятно разнообразие. Тя е и отключващият фактор за Daredevil – това, което го събужда от унеса, в който се намира и в който иначе е доста удобно потънал цял сезон (съжалявам, Карен, нямаше шанс да го събудиш точно ти). Електра е и това, което го тласка напред и обуславя действията му повече дори от заплахата на "Ръката". Връзката между тях е толкова силна, че събирането им отново изглежда неизбежно. Всичко е много романтично, но дали ще остане такова?

Готините второстепенни герои... и финалът

Ако трябва да кажа кои бяха трите най-готини неща в The Defenders, те определено ще са: Черното небе (като бонус към нея бих сложила и Александра), силните второстепенни герои и обратът на финала, който може би някои очакваха, но пък даде свежа заявка за по-нататък. От самите супергерои след Джесика най-интересен е Мат Мърдок, а останалите предимно толерирах, защото... нямах избор. Интересно е, че Електра в ролята си на безчувствена машина, която има само проблясъци от миналото, индиректно се превърна в това, което "Ръката" не очакваше – лидер. И съм в очакване от това да произлязат интересни сюжетни линии в бъдеще.

Супер симпатичните второстепенни герои – Фоги, Клер, Колийн, Мисти и Триш – са също свеж аспект от сериала. Показването на хората без свръхчовешки способности, но със смелост, съразмерна с тази на супергероите, и рамо до рамо с тях, лично за мен е много разведряващо.

Финалът, както вече казах, заяви обрат в историята, който може би ще следва линията на комиксите за Daredevil от поредицата „Завръщане към живота“. Потенциалът и на крайното разкритие покрай Електра и Мат Мърдок ни връща към мисълта за древния К‘ун Лън и силите, които крие тази митична страна. Цялостно The Defenders е достатъчен в ролята си на начало – начало на преливащи се линии и съюзяващи се герои. Бих добавила и още хумор, защото това е нещо, от което има прекалено малко, а възможностите са много. Ще завърша с това: бих гледала и втори сезон на The Defenders, aко има такъв. Дори и да е само за да видя какъв ще е резултатът от дългите многозначителни погледи между Люк Кейдж и Джесика Джоунс и доста осезаемото, но приятно напрежение между тях.