10 любопитни факта за човешката еволюция

Дарвиновата теория Произход на видовете е била обект на критики от създаването си до наши дни. Дали ние, хората, сме продукт на еволюцията или на нещо друго? Все някой ден ще разберем със сигурност. Но дотогава нека приемем, че великият учен е бил прав за всичко.

И все пак дори и днес много учени изследват човешката еволюционна история, изкарват нови факти на бял свят и се опитват да обяснят как в миналото се е формирал днешният човек, защо мозъкът му е увеличил сериозно обема си, както и продължителността на живота. А още по-интересни са някои направо куриозни факти, определили формирането на нашите мозъци и тела. Ето подборката на руският сайт „Фактрум“.

Човешките лица са създадени така, че да издържат на удари

До сравнително неотдавна се е смятало, че здравите човешки лица са се образували около преди 4 - 5 милиона години така, че да помагат на нашите предци, австралопитеците, да дъвчат твърда храна, като например орехи. Но сега тези теории са разбити, като с юмручен удар.

Според данни от изследвания на антрополози от университета в Юта, САЩ, нашето далечно минало изобщо не е било толкова мирно, колкото сме си го представяли на картинките с диваци. Насилието е изиграло много по-голяма роля в развитието на човешката физиология, отколкото сме смятали досега. Мъжките лица са формирани така, че да сведат до минимум травмите от удари, получени по време на битки за притежание на женски индивиди, храна или територия. Костите на лицето са станали по-здрави, за да не се чупят лесно по време на ръкопашен бой. Точно тези кости всъщност правят и разликата между мъжките и женските черепи. Явно мъжките лица е трябвало да еволюират така, че трошливите кости да станат по-яки и наистина – при мъжете те са по-едри и масивни.

Ако тази теория е вярна, то хората не са били благородни земеделци, превърнали се в агресори заради цивилизацията. По-скоро физическите ни способности са се развивали, за да повишат нашата бойна мощ.

Човешките ръце са се развили така, че да нанасят по-добре удари

Докато лицата ни са се формирали с възможност за понасяне на удари, в същото време ръцете ни са се развили така, че да ги нанасят по-ефективно. В по-ранни проучвания на същия екип от Юта учените открили, че човешките ръце са се развивали според парадоксални принципи. Подобно на маймуните ние имаме възможност да свиваме пръстите си, но нашите са по-дълги и тънки, което повишава ловкостта. И въпреки че шимпанзетата също могат да създават елементарни оръдия на труда и да ги използват, то те не могат да свиват дланта си в плътен твърд юмрук.

Освен това е възможно нашите ръце да са се развили от същите гени, които са ни дали по-къси пръсти на краката и удължен палец, когато сме започнали да тичаме и да вървим изправени.

Според учените нашата агресивна и жестока природа е заставила телата ни да се превърнат буквално в бойни машини. Човек, нанасящ удар с плътно свит юмрук, може да удари много силно, без да се нарани. Юмруците могат да се използват и за сплашване. В крайна сметка нашите ръце са се превърнали в средство както за създаване, така и за убиване.

Хората са имали херпес далеч преди да се превърнат в… хора

Някои наши физически особености не са се развивали просто с течение на времето. Някои болести, като например херпеса, сме получили, като „подарък“ от шимпанзетата. В около 67% от днешните хора се крие вирусът на обикновения херпес. Той се е „внедрил“ у хората още преди те да разделят родовите си линии от шимпанзетата (преди около 6 милиона години). Херпесът от втори тип обаче ни е бил предаден от шимпанзетата преди около 1.6 милиона години и така хората в крайна сметка са единствените примати, които проявяват признаци и на двата херпесни вируса (на устните или половите органи).

Учени от университета в Калифорния смятат, че изучаването на произхода на тези вируси може да помогне за предотвратяването на преминаването на други болести от животните към човека. Техни колеги от Оксфорд например са открили древни вируси в неандерталци, които са налични в нашата ДНК. Те са от семейството на HML2 (човешки ендогенен ретровирус) и могат да бъдат свързвани с рака и СПИН-а при днешните хора. Тази информация в бъдеще може да бъде полезна при разработката на терапии срещу такива болести.

Човекът е единственият примат, при който размерът на зъбите намалява с увеличение на мозъка

През последните 2,5 милиона години две насоки от човешкото развитие са били неразривно свързани – размерът на мозъка се е увеличавал, а този на зъбите – намалявал. Обичайният процес в еволюцията е такъв, че когато се увеличава размерът на мозъка, се увеличава и този на зъбите, защото организмът се нуждае от повече енергия, получавана с храната. Затова учените наричат случващото се с хората „еволюционен парадокс“. Те смятат, че причината може би се крие във факта, че хората започнали да ядат все повече месо, хранещо по-успешно мозъка.

Освен това хората са единствените примати, при които се е развил дебел зъбен емайл. При тревоядните примати емайлът е тънък, а при висшите примати,  които се хранят с растения и животни, е малко по-дебел. При хората той е още по-дебел вероятно защото хората са се хранели с още по-твърди продукти. Изучавайки емайла по зъбите, учените могат да определят възрастта и диетата на древните хора само от останките им.

Неандерталците са най-древните хоминиди, които са използвали средства за почистване на зъбите, за да се облекчат от болките при заболявания на зъбите и венците.

Нашите мъжки и женски прадеди са живели по едно и също време

Учените често използват термина „Y-хромозомен Адам“ за нашия най-близък общ мъжки прародител. Мъжете обикновено имат една X и една Y-хромозома, докато жените имат две X-хромозоми в клетките си.

Според изследване публикувано в „Европейското списание по генетика на човека“, нашият „Адам“ вероятно е живял преди около 209 000 години. Това ново изследване обаче противоречи на предишните изчисления на учени от Аризонския университет, според които Y-хромозомата е съществувала още преди появата на човечеството. Учените от Аризона предполагали, че Y-хромозомите на съвременните мъже са създадени чрез кръстосване на видовете преди повече от 500 000 години. Авторите на последните проучвания обаче доказват, че ако интерпретираме правилно „аризонските данни“, то се получава пространствено-времеви парадокс, според който най-древният индивид, принадлежащ към вида Homo Sapiens… все още не се е родил!

Новото изследване твърди, че Y-хромозомният Адам е съществувал точно по времето на Ева – най-близкия общ прародител на съвременните жени. В допълнение учените твърдят, че всъщност не са съществували само един Адам и една Ева, а вместо тях е имало групи от Адамовци и Еви, кръстосващи земята.

Бабите ни помагат да живеем по-дълго

До този странен извод са стигнали учени от университета в Юта, когато задействали компютърна симулация с цел проверка на известната „хипотеза за бабите“. Съгласно тази еволюционна теория продължителността на живота на хората е по-голяма в сравнение с тази на приматите… защото бабите ни са помагали за храненето на внуците! Останалите видове примати сами започват да търсят храна, след като родителите ги отбият.

Когато човешките баби започнали да помагат за храненето и кърменето на внуците, майките получили възможност да раждат повече деца. Моделирането показало, че еволюцията, при която отначало жените умират скоро след детеродна възраст, до живеещите десетилетия след менопаузата е продължила само около 60 000 години. Това ще рече, че за сравнително кратък период време тази „стратегия“ е възприета от хората и тя е увеличила продължителността на живота значително.

Много антрополози считат, че увеличението на размера на мозъка е повлияло на удължаването продължителността на живота ни. Учените от Юта контролирали размера на мозъка, лова и образуването на семейни двойки в компютърния модел. Когато обаче въвели и минималния ефект от присъствието на бабите, продължителността на живота рязко се повишила. Затова те направили извода, че бабите са допринесли или дори са станали основна причина за такива важни еволюционни изменения, като развитието на по-голям мозък, социалните връзки и нашите способности за групова работа.

Белтък вероятно е довел до развитието на мозък с по-голям размер

Група антрополози от университета Колорадо предлагат още една теория, която може би обяснява защо човешкият мозък се е развил толкова бързо и е придобил голям размер и сложност. Те открили специфичен белтък, който се среща в много по-големи количества у хората, отколкото при животните. Нарича се DUF1220 и колкото повече от него имате, толкова е по-голям мозъкът ви. В човешкия геном той има 270 варианта, при шимпанзетата са само 125, а при горилите – едва 99. При мишките е само един! Това означава, че размерът на мозъка може би силно зависи от количеството и вариантите на този белтък.

Своя принос в развитието на мозъка може би са донесли и трудностите при търсенето на редки насекоми за храна, което изисквало развитие на определени навици за решаване на проблеми, както и приложение на специални инструменти. Големият размер на мозъка обаче не е бил единственият фактор за еволюция на човека от приматите – при хората също така има много по-сложна генетична активност, спомагаща за бързото обучение в определени области.

Хвърлянето ни е направило хора

Древните хора са се научили да мятат камъни и заострени дървени копия по време на лов преди почти 2 милиона години. Според мнението на учени от университета Джордж Вашингтон и Харвард дори шимпанзето е много далеч назад от хората в тази област. То може в най-добрия случай да постигне бързина на хвърляне на топка за бейзбол с около 1/3 от тази на 12-годишен юноша.

Учените изявили желание да разберат защо хората умеят да хвърлят толкова добре. По време на преглед на записи на бейзболни мачове те установили, че човешкото рамо работи принципно като една прашка – съхранява и рязко освобождава енергията по време на изхвърлянето. Някои особености на човешкия торс, рамена и ръце специално са се развивали така, че да помагат да съхраняваме тази енергия.

Навиците ни за хвърляне са позволили на древните хора да убиват и ядат големи животни. Яденето на месо стимулирало развитието на човешкото тяло и мозък до големи размери. Така уникалната способност за хвърляне на нашите предци ни превърнало в днешните хора.

Дългият живот е свързан с бавна обмяна на веществата

Хората и останалите примати изгарят около 50% по-малко калории в сравнение с другите млекопитаещи. Това означава, че за да изгарят сходно количество калории на ден спрямо останалите видове, хората трябва да правят по един голям маратон всеки ден.

Според резултати на скорошно изследване обяснение за това, защо човекът расте толкова бавно, ражда рядко и живее дълго, се крие в нашата забавена обмяна на веществата. Установено е дори, че диви животни в зоопаркове изразходват същото количество енергия, като събратята си в живата природа въпреки своя доста по-заседнал живот. А това означава, че физическата активност влияе на изразходването на калории в доста по-малка степен, отколкото сме предполагали досега.

За сравнение болшинството млекопитаещи, като например домашните ни кучета или хамстери, много по-бързо преминават през всички стадии на живота си и умират доста по-бързо – за около десетина години или по-скоро. Учените смятат, че вероятно условията на обкръжаващата ни среда са повлияли на развитието на по-бавен метаболизъм, който съответно ни дава и по-дълъг живот.

Иронията на съдбата, повлияла на човешката еволюция

Съществува група учени от Чикагския университет, които се занимават с „молекулярни пътешествия във времето“, за да видят по какъв друг път е могла да поеме човешката еволюция. Те започнали проучванията с важен белтък в човешкото тяло, който е съществувал в него преди милиони години. Този белтък в крайна сметка се превърнал в клетъчен рецептор за хормона на стреса, кортизол. А биолозите искали да разберат как този древен белтък е станал чувствителен към кортизола. След проучване на хиляди възможни варианти те намерили само един отговор – това е станало случайно! За да стане факт, са били необходими две особено редки мутации. Или с други думи съвременната форма на този важен белтък се е получила случайно преди много, много години.

Изследователите предполагат, че серия от малко вероятни случайни събития (истинска ирония на съдбата) е повлияла на белтъците, които са ни направили такива, каквито сме. Ако в белтъците се появяват нови функции, това лесно обяснява многообразието и генетичното разнообразие. Но това също така съвсем ясно означава, че при лека промяна на стечението на обстоятелствата, всички ние днес е можело да изглеждаме коренно различно.