Детската психика се формира от битка на гените

Двама учени разработиха оригинална теория за развитието на психическите заболявания, съобщава вестник Ню Йорк таймс.

Бернар Креспи, биолог от университета Саймън Фрейзър в Канада и Кристофър Бадкок, социолог в Лондонското училище по икономика съпоставили откритията на генетиците в областта с резултатите от научни наблюдения.

Идеята, която е в основата на теорията, е много проста. Учените предлагат процесът на формиране на главния мозък на детето да се разглежда като упорита борба между гените на сперматозоида и яйцеклетката.
Ако гените на бащата победят, развитието на мозъка има аутистична насоченост: появява се увлечение към различни механични играчки и материални обекти като цяло, но социализацията става по-бавно.

Ако доминира влиянието на майчините гени детето, напротив, получава повишена чувствителност към промените на своите и на останалите хора настроение.
В бъдеще при такова дете се увеличава вероятността за поява на шизофрения или депресии, предсказва теорията.
Изследователите подредили всички останали видове психически разстройства на скала, в двата края на която се намират шизофренията и аутизмът.

В защита на новата теория може да се приведат много експериментални данни.
Така например детето наследява от родителите си гена IGF2, който отговаря за растежа.
Твърде интензивният растеж обаче изтощава майката и обикновено нейният ген химически се маркира и действието му се потиска; ако това не стане теглото на новороденото надвишава средното с 50%.

Влиянието на тези ефекти върху психическите заболявания може да се илюстрира с две противоположни по характер разстройства: синдрома на Ангелман и синдрома на Прадер-Уили.
Първият се характеризира с хиператкивност на болния, чест смях, забавяне на говорното развитие и трудност при общуването. Вторият със склонност към затлъстяване, понижен мускулен тонус, сънливост.

Въпреки това и двата синдрома са предизвикани от изменения в един и същ участък на 15-тата хромозома.
При проявлението на синдрома Прадер-Уили страда бащината хромозома, а при повреждане на майчината хромозома се проявява синдромът на Ангелман.

Доктор Банкок посочва също и някои удивителни особености на шизофренията и аутизма.
Така например болните от аутизъм избягват да гледат другите в очите и вероятно не отдават значение на мислите и намеренията на околните, докато за шизофрениците може да се каче, че често ни наблюдават и непрекъснато се опитват да отгатват всяка наша мисъл.

Разбира се, научната общественост не бърза да признае новата теория.
И действително, давайки обяснение на някои факти, тя не взема под внимание други, не по-малко достоверни наблюдения.
Известно е например, че много шизофреници са много спокойни и неемоционални; очевидно теорията на Бадкок и Креспи не отразява тези случаи.