Най-интересното от последните щури Анти-Нобелови награди

На 17 септември 2015 година в университета Харвард, САЩ  се състоя 25-ата годишна церемония по връчването на Анти-Нобеловите награди (Ig Nobel Price), които се връчват за най-нестандартните научни идеи и абсурдни достижения.

Традицията първоначално е замислена като пародия на Нобеловите награди, но за 25 години придобива голяма известност в цял свят. И не е шега фактът, че днес за Анти-Нобеловите награди обществеността следи с интерес, подобен на този към истинските Нобелови награди.

Ежегодно организаторите на събитието се стремят да съхранят оригиналността и измислят нови и нови „поощрения“ за лауреатите. По време на последното събитие всеки победител получи чек за фантастичната сума от 10 трилиона долара! Като, разбира се – става дума не за американски, а зимбабвийски долари.

По традицията на наградите „Игнобел“ победителите получават своите призове от ръцете на истински носители на Нобелови награди. На последната церемония в тази роля влязоха физиологът Керъл Грейдер, икономистът Ерик Мъскин, физикът Франк Вилчек и химикът Дъдли Хершбах. Лауреатите на наградите носят бутафорни носове и очила, така че все пак присъстващите на шоуто да не забравят, че става дума за майтапчийско събитие.

Победителите са ограничени с благодарствена реч от максимум 60 секунди, след което биват прекъсвани от недоволни викове на малко момиченце: „Спрете, моля, скучно ми е!“. В по-предишните години в залата по време на награждаването пускаха хартиени самолетчета, които след това биваха измитани със специални игнобелови метли, пазени от специален служител. Но от 2006 година насам организаторите се отказаха от тази традиция заради пожарната безопасност.

Ето и наградите Анти-Нобел за 2015 година, а ще очакваме с интерес през есента и тези за 2016-а:

 

Химия: Метод за превръщане на сварено яйце отново в сурово

Група учени от САЩ и Австралия публикуваха научния си труд за „обратно нагъване на протеиновите структури“ (Shear-Stress-Mediated Refolding of Proteins from Aggregates and Inclusion Bodies) в научното списание CHEMBIOCHEM през януари 2015. В него те обръщат специално внимание на процеса на „обратно варене“ на яйца. След около 20 минути варене на кокоши яйца биохимиците добавили вътре под черупките на яйцата пикочна киселина. В резултат на взаимодействието протеините се разцепили и върнали в изходно състояние. Окончателното втечняване било довършено след механично въздействие – въртене на яйцата в стъклен цилиндър под ъгъл 45 градуса.

 

Важно е да се отбележи, че процесът се извършва на стайна температура и без термична обработка, а количеството разтвор е минимално. Всичко това прави задачата лесна за изпълнение в биохимичните лаборатории и би спомогнало за лесното промиване на лепкави налепи по уредите. Новият метод за „обратно варене на яйца“ може да бъде полезен в широк спектър области – биотехнологичното производство на медицински препарати, селското стопанство и хранителни продукти.

 

Физика: Всемирен закон за изпускането на урина

Учени от Джорджия, САЩ публикували труда си, свързан с факта, че скоростта на уринирането при бозайниците не зависи от техния размер. Оригиналното име на труда е Duration of Urination Does Not Change With Body Size.

В интересните експерименти били наблюдавани слонове, камили, кози, кучета и плъхове. Така специалистите успели да докажат, че на практика всички животни изпразват пикочния си мехур за 21 секунди (плюс-минус 13 секунди). Наблюдателите на потресаващото откритие използвали съвременни камери за високоскоростни снимки и измерване на скоростта на потока урина в зоопарка на Атланта, САЩ. Така станало ясно, че ако животното е над 3 килограма, почти винаги изпразва пълния си мехур за около 21 секунди.

 

Според мнението на изследователите това е така, защото по-големите животни имат по-дълги уретри (пикочни пътища), както и по-голяма сила на тежестта и по-висока скорост на струята. Уретрите на по-малките животни по време на уринирането са подложени на физичните сили на вискозитета и капилярния ефект, които ограничават скоростта им до отделяне на капки.
Изследването според тях може да помогне при диагностицирането на проблеми с отделителната система при животните, както и да вдъхнови дизайна при създаването на мащабни хидродинамични системи, основани на природните принципи.

 

Литература: Най-универсалната дума в света

Екип учени по психолингвистика от Австралия и Холандия взимат наградата благодарение на труда си „Думата „к‘во“ е универсална“ (Is 'Huh?' a universal word?).

Фундаментален принцип в лингвистиката е това, че звученето на думите имат чисто произволна връзка спрямо смисъла на самата дума. В същото време, макар и възможното пространство за звукови системи на езика в света да е огромно, всеки конкретен език използва само ограничена част от възможните звуци. Думите, които съществуват в света на езиците, звучат с големи разлики една от друга и вероятността за наличие на универсални думи е много малка.

 

Но изследването на екипа са представени поразителни изключения от правилото. При систематично сравняване на 10 езика от всички континенти са намерени сведения за това, че думичката „А?“ най-често се използва от хората, когато някой не е дочул или разбрал нещо. И това я прави универсална дума.

След събиране на 196 варианта на междуметия във видеозаписи на 10 езика е направен анализ с достатъчно добри резултати. Макар на различните езици да има различни начини на изразяване в случай на учудване, недочуване и т.н., то думичката „А?“ звучи на всички езици еднакво, макар и… да се пише различно!

Мениджмънт: Рискът е благородно нещо

Учени от Сингапур, САЩ и Великобритания печелят в тази област след труда си „Това, което не те убива, те прави по-рискуващ“ (What Doesn't Kill You Will Only Make You More Risk).

Учените установили, че много от лидерите в бизнеса са придобили в детството си любов към риска, след преживяването на опасни стихийни бедствия (земетресения, изригване на вулкани, цунами, горски пожари), особено ако за тях не е имало лични последствия. Било изяснено, че в специализираната литература за начин на управление се откриват преки връзки между опита на големите директори и рисковете на поведение на фирмата.

 

Според тях определено съществува зависимост между интензивността на ранни жизнени въздействия от катастрофални явления и бъдещото поведение на лидерите по отношение на корпоративния риск. Ръководителите, които не са пострадали при бедствията, обаче се държат доста по-смело и агресивно, докато онези, които са пострадали по някакъв начин, са доста по-консервативни. Този модел на поведение се проявява в различни корпоративни политики, в това число финансовата област.

В крайна сметка връзката между опита по време на бедствия на генералния директор и корпоративната политика има реални икономически последствия за рисковете при управление на фирмата и стойността на капитала й.

 

Икономика: Награда за неподкупния

Добре известно е, че много жители на Тайланд смятат корупцията за един от основните проблеми за държавата си. Затова генерал Прают Чан Оча (начело на правителството на държавата, състоящо се предимно от военни и полицаи) обяви борбата с корупцията като приоритет за тях.
В съответствие с решението пътната полиция в Тайланд въвежда специални премии за онези униформени, които отказват да вземат подкупи. От началото на 2015-а година всеки полицай, задържал водач, който опитва да го подкупи, получава премия от 10 000 бата (местната валута).
Решението влиза в действие под надзора на генерал Адул Наронгсак, който е поставил още задачи пред полицията – да се борят с неправилното паркиране по улиците на Банкок и останалите градове. Освен това те трябва окончателно да се справят с наркодилърите, крадците, проститутките и др. Като цяло инициативите са за тотална война срещу престъпния нощен живот на Банкок.

 

Мерките на полицията донякъде копират тези на японските им колеги от периода 1930-1940 година.

 

Медицина: Последствията от интензивното целуване

Японски и чешки учени публикували цял набор интересни изследвания за медицинските ползи и последствия вследствие на интензивни целувки (Prevalence and Persistence of Male DNA Identified in Mixed Saliva Samples After Intense Kissing).

След множество изследвания японският доктор Хаджиме Кимата установил, че при лицата, страдащи от различни алергии на кожата, рязко се понижава алергичната реакция след множество целувки и полови актове. Колкото повече хората се целуват и правят секс, толкова повече се снижава силата на кожните алергични реакции.

 

От друга страна според ръководителя на чешката група Наталия Камодева целуващите се обменят в контакта си слюнка и оттам множество бактерии, в това число болестотворни такива, които се развиват в устната кухина. Така произтича обмяна на генетичен материал.
В експериментите взимат участие 12 двойки мъже и жени, най-вече студенти. Те се целували в продължение на поне 2 минути. След това били вземани проби от устната кухина през различни периоди от време. Оказало се, че даже цял час след целувките с лекота можел да се изолира генетичният материал на партньора.

 

Математика:

Учени антрополози от Виена публикували статия „Случаят с Мулай Исмаил – истина или фантазия?“, в която посочват историята на султана на Мароко Мулай Исмаил – кръвожадния (1672-1727), за когото се разказва, че имал точно 888 деца. Ни повече ни по-малко. Това несъмнено е пример за мъжко свръхвъзпроизводство. Френският дипломат от онези години Доминик Бусно отбелязва че в годината 1704-а султанът вече имал 600 деца от 4 жени и 500 наложници. Целта на научния труд бил да изясни доколко историческите факти за репродуктивния успех на султана са достоверни, защото чисто физиологически това е напълно постижимо.
Мулай Исмаил е вторият владетел от династията на Алауитите в Мароко. Претендирал, че е наследник на пророка Мохамед. Австрийските антрополози използвали сложна математическа програма и много часове труд за да установят, че султанът се занимавал със секс около 0.87 до 1.43 пъти на ден в продължение на 32 години! А за да посрещнат нуждите на такъв мъжки подвиг, са били нужни между 65 и 110 жени.

 

Алгоритъмът за изчисления проверява колко полови контакта на ден са нужни, за да се достигне такъв резултат. Той се базира на различни социални и биологични ограничения. Условието е било мъжът да разполага с харем с неограничен брой жени, както и, разбира се, се отчитал периодът на женския цикъл. Така че по този параметър всичко излиза съвсем достоверно, и то дори с доста по-малоброен харем, отколкото сочат историческите данни.

Мулай Исмаил получил прозвището „Кръвожадния“, защото всяко най-малко подозрение в изневяра се наказвало жестоко – жените били удушавани или гърдите им били отрязвани, както и зъбите изваждани. Това се отнасяло дори за вече бившите наложници, преминали възрастта от 30 години. А мъжете, които по нещастие видели някоя от наложниците му, директно се наказвали със смърт. Освен това, ако някоя от 4-те му жени родяла дъщеря, тя можела да живее, но родените момичета от наложниците се задушавали още след раждането.

 

Биология: Разходката на динозаврите

Биолози от университета в Чили и от Илинойс, САЩ, получават Анти-Нобелова награда за труда си (Walking Like Dinosaurs: Chickens with Artificial Tails Provide Clues about Non-Avian Theropod Locomotion).

Този интересен научен труд се базира на факта, че птиците много приличат на динозаврите. Те са съхранили походката, осанката, движението на задните крайници – неща, които липсват при другите влечуги, например крокодилите. В течение на изследванията си тези учени показали чрез експерименти, че могат да манипулират разположението на центъра на тежестта на живи птици, като така пресъздават кинематиката на крайниците на отдавна измрелите динозаври.

 

Експериментите започнали с кокошки на възраст 2 дни и тегло 45 грама. 12 от тях били хранени и напоявани без ограничения. За 12 седмици пиленцата набрали тегло около 725 грама. Но докато растели, учените утежнявали и удължавали торса им чрез изкуствени опашки на всеки 5 дни. Дължината на опашката се променяла от 9 до 28 см в продължение на целия период. Всички процедури над животните не били придружени от болка или наранявания и били одобрени от Комисията по защита на животните.

В резултат чилийските учени изяснили, че пиле с дълга опашка ходи по начина, по който са ходели динозаврите. Получените данни могат да отворят нови възможности пред експерименталното изследване на неизучените аспекти на механиката на опорно-двигателния апарат на динозаврите. Както и да заздрави родствените връзки между тях и птиците.

 

Диагностика: Апандисит и спящите полицаи

Британски медици публикували в сериозно медицинско издание суперстранна статия. Тя е със заглавие Pain Over Speed Bumps in Diagnosis of Acute Appendicitis: Diagnostic Accuracy Study, като става дума за следното.

Спящите полицаи по пътя обикновено се използват, за да намаляват скоростта на шофиране. Но се оказва, че те могат да получат странно приложение и при диагностиката на остър апандисит. Това състояние от гледна точка на хирургията се явява едно от най-масовите опасни за живота нарушения. Бързата диагностика има много важно значение в случая, защото с течение на времето от появата на симптомите до хирургичната намеса нараства вероятността за перитонит, сепсис и смърт. Освен това вероятността за отрицателен апандисит (такъв без проблем) е доста висока и се колебае от 5 до 42 процента.

 

Така че диагностиката е доста сложна в случая, особено в ранна фаза. В същото време се отбелязва фактът, че много пациенти с апандисит се оплаквали от болки в корема при лекото подскачане на автомобила през спящите полицаи. Някои лекари регулярно посочвали този факт, справедливо предполагайки, че усилването на болката е важен диагностичен признак.
Проучванията продължили 6 месеца, а участниците в експеримента били 101. Средната възраст е 34 години, като 61 участници били закарани в болница с диагноза апандисит, а при 54 той бил премахнат наистина. 68 от тях помнели, че минавали по спящи полицаи. Най-интересното обаче било, че при 97% от чувстващите болка при друсането се потвърдил остър апандисит.

 

Психология и ентомология:

Джъстин Шмит, ентомолог от департамента по агрокултури на САЩ, е публикувал статия, назованя „Хемолитична активност на отровата на жилещите насекоми“ в специализирано издание за биохимия и физиология на насекомите.

Хемолизата е разрушаване на кръвните клетки (еритроцити) с отделяне на хемоглобина им в околната среда. Тествана е хемолитичната активност на 21 вида жилещи насекоми. Най-опасна се оказала социалната оса Polistes infuscatus (12000 хемолитични единици на милиграм суха отрова). Това ниво е опасно дори за човека.

 

В същото време Майкъл Смит от университета в Корнуел (САЩ) публикува статията „Показатели на болката при ухапване от пчели в зависимост мястото на тялото“. Той организирал серии ухапвания от пчели на 25 различни места по тялото си, за да разбере точно кои са най-болезнените, като болката била оценявана по скалата от 1 до 10. Най-малка била болката при ухапване по черепа и раменете – 2 и 3, а най-болезнено се оказало ухапването в ноздрите на носа, горната устна и пенисът – съответно 9, 8,7 и 7,3.

Подчертава се, че методът на изследване не нарушава Хелзинкската декларация от 1975 година, защото авторът бил единственият подложен на теста човек.