Прилепи използват поляризирана светлина за навигация

Учените са открили, че вид прилепи (Greater mouse-eared bats) използват поляризационен модел в небето, за да навигират, превръщайки се в първия бозайник, за който е известно, че може да прави това.

Прилепите използват пътя на слънчевата светлина, разпръсната в атмосферата при залез-слънце, за да калибрират своя вътрешен магнитен компас, който им помага да летят в правилната посока, се казва в проучване, публикувано в Nature Communications.
Въпреки този пробив изследователите нямат никаква представа как те успяват да открият поляризираната светлина.

"Ние знаем, че и други животни използват поляризационни модели в небето, но имаме поне някаква идея как го правят: пчелите имат специално адаптирани фоторецептори в очите, а другите птици, рибите, земноводните и влечугите – всички те имат структури от конусовидни клетки в очите, които могат да им помогнат да открият поляризацията", казва д-р Ричард Холанд от Кралския университет в Белфаст, съавтор на изследването. "Но ние не знаем каква структура използват тези прилепи."

Поляризационните модели зависят от мястото на слънцето в небето. Те са най-чисти в ивица в небето при 90 градуса от позицията на слънцето по залез или изгрев.
Но животните все пак могат да видят моделите дълго след залез-слънце. Това означава, че те се ориентират дори когато не могат да видят слънцето, включително когато е облачно. Учените са доказали също така, че торният бръмбар използва модела за поляризация на лунната светлина за ориентация. Изключително разнообразна гама от същества - включително пчелите, рибите аншоа, голяма част от птиците, влечугите и земноводните – използват тези модели като компас, за да разберат в коя посока е север, юг, изток и запад.

"Всяка вечер през пролетта, лятото и есента прилепите напускат своите убежища в пещерите, дърветата и сградите, за да търсят своята плячка – предимно насекоми. Те могат да изминат стотици километри за една нощ, но след това се връщат в своите убежища преди изгрев, за да се избегнат хищниците. Досега нямаше яснота как постигат такива подвизи относно навигацията", казва Стивън Грейв от Кралския университет в Белфаст, който е водещ автор на изследването.


В опит да се хвърли светлина по този въпрос Холанд, Грейв и колегите им от университета в Тел Авив са показали на 70 възрастни женски прилепа два различни типа модели на поляризация по залез-слънце. След това учените са ги завели до двата обекта за пускане (интересно е, че изследването е проведено тук, в България), където те са били пуснати на около 20 до 25 км от местата им за спане. Това се е случило след 1 часа през нощта – когато няма поляризация, като на прилепите са били прикрепени малки радиопредаватели. Учените са открили, че на онези от тях, на които е бил показан изместен модел на поляризираната светлина, са тръгвали в посока, изместена под прав ъгъл от контролите, пуснати по същото време без изместване в поляризацията.

Прилепите вероятно използват цял набор от сетива, включително и позицията на слънцето и звездите, магнитното поле на Земята, миризми, очите и разбира се, ехолокацията, за да се придвижват.