Човечеството изследва Космоса от едва половин век. Макар да изглежда сравнително сериозен период от време, всъщност за 58-те години, откак Юрий Гагарин изпълни първия си полет в околоземна орбита, познанията ни за това как ледения космически вакуум влияе върху човешкия организъм са изненадващо оскъдни.

Отчасти това се дължи на факта, че световните космически агенции като NASA, китайската CNSA, Роскосмос и ESA са много внимателни по отношение на по продължителният престой на астронавтите в среда без гравитация – най-вече на борда на Международната космическа станция.

Основната причина обаче си остава липсата на достатъчно данни, върху които да се базират сериозни научни изследвания по темата.

Днес, след близо 6 десетилетия в Космоса, човечеството най-после разполага с повече информация и честно казано първите резултати от анализа ѝ не са особено обнадеждаващи.
Едно наскоро публикувано в New England Journal of Medicine изследване например установява страничните ефекти, които продължителният престой в среда без гравитация оказва върху един от най-жизнено важните човешки органи – мозъка.

Анализът е базиран върху медицинските данни от 10 астронавта, прекарали средно по 6 месеца в космическото пространство. В резултат учените установяват, че така нареченото „сиво вещество“, което отговаря за функции като мускулния контрол, паметта и сензорните възприятия, се е свило под натиска на гръбначно – мозъчната течност, в която плува човешкия мозък.

Предишни изследвания на темата вече показваха, че при липсата на гравитация налягането на гръбначно – мозъчната течност се увеличава при по-продължителен престой в Космоса. Причината е, че човешкото тяло е адаптирано за условия на постоянна гравитация, при които циркулацията на церебралната течност е в посока нагоре т.е. от крайниците към черепа.

При липса на гравитация обаче този естествен ритъм на циркулация се нарушава, което явно има негативен ефект върху сивото вещество на астронавтите.
За щастие след няколкоседмичен престой на земната повърхност нормалните функции на техния мозък са почти напълно възстановени, но не е ясно какво би се случило при по продължителни периоди на престой в среда с нулева гравитация.

Увеличеното вътречерепно налягане има и още един негативен ефект върху човешкия организъм. Тъй като церебралната течност притиска очните дъна и води до увеличаване на зрителния нерв, това води до замъглено зрение.