Тайните на новата планета гигант в Слънчевата система

В началото на настоящата година научният свят бе взривен от новината, дошла след доклад на учени от Калифорнийския научен институт – Майкъл Браун и Константин Батигин. И макар споровете все още да вървят и научните „канони“ да трябва леко да се поразчупят, то техните интересни астрономически доказателства сочат за това, че… към Слънчевата система трябва да се добави още една нова планета!

Не че подобна новина би била революционна, особено като се има предвид развитието на техниката в областта на астрономическите наблюдения. Но след като преди няколко години бройката планети в близост до нашата бе намалена с една (заради изваждането на Плутон от списъка), сега новото попълнение звучи доста по-интересно от всичко. Най-вече заради любителите на конспиративните теории и страховитото име… Нибиру!

Кой, как и защо?

Да започнем с интересните и забавни факти. Като за начало новата планета има двама откриватели, нали? Първият от тях, Майкъл Браун, е известен още и като… човека, „убил“ планетата Плутон! Именно след неговите активни инициативи преди няколко години Плутон беше лишен от статуса планета и бе причислен към т.нар. планетоиди – нещо като големи астероиди. През 2010 година той дори пише цяла книга по темата „Как убих Плутон и защо това беше неизбежно“.

След тазгодишното откритие в научния свят доста учени започнаха да се шегуват, че откритието на новата планета от Браун е нещо като реабилитация за „убийството на Плутон“. Може би защото решението за зачеркването на тази малка планета от списъка с 9-те от Слънчевата система беше посрещнато доста негативно от обществото.

Майкъл Браун открива през 2005 година още един планетоид – Ерида, който е дори по-голям от Плутон и също предизвиква спорове дали да бъде причислен към семейството на планетите. За разлика от нея и Плутон обаче новооткритата планета вероятно е газово-леден гигант и изглежда приблизително като… Нептун! Според учените новата планета има диаметър от 2 до 4 пъти повече от този на Земята, а масата й е поне 10 пъти повече от земната, което определено я поставя по тези показатели в групата между планетите от земен тип и газовите гиганти.

Още информация за деветия "член"

Според сегашните класификации най-далечната планета в Слънчевата система е Нептун – тя се намира на около 4.5 милиарда километра от Слънцето. Новооткритата девета планета се намира около 20 пъти по-далеч! А това е много, много далеч дори по астрономическите критерии. Нека направим само едно кратко сравнение на мащабите. Неотдавна сондата на NASA New Horizons долетя до Плутон, а пътешествието отне приблизително 9 години. За да достигне до новата планета със същата скорост, на американската автоматизирана сонда ще са нужни… 54 години! И това само при най-доброто стечение на обстоятелствата, при най-добрия „сценарий“ – когато планетата е максимално доближена до Слънцето. За да долети до нея, когато се намира в най-отдалечената точка на елипсовидната си орбита, New Horizons ще се нуждае от цели 350 години!

Именно заради факта, че новата планета се намира много далеч от Слънцето, около което се върти, периодът и за обиколка около него е много, много дълъг. Дори според най-общите и приблизителни изчисления на учените един пълен оборот (година) около Слънцето планетата Х прави за около 10 000 до 20 000 години! И не е зле да се замислите над това число. Дори точната „цифра“ да е по-малката (10 000 години), то за последен път тази планета е била на същата позиция по времето, когато по Земята още са бродели мамути, а числеността на хората по целия свят е била не повече от 5 милиона души. Цялата история на човечеството от най-ранното усвояване на земеделието до изобретяването на космическите кораби може спокойно да се вмести… само в една година за тази планета!

Петият гигант?

Още през 2011 година след точни наблюдения на строежа на Пояса на Кайпер (съдържащ множество малки небесни тела) астрономите започват да изказват предположения, че в нашата Слънчева система по-скоро трябва да съществува пета планета гигант. Такива предположения са изказани в опити да се разбере как точно се е сформирал комплексъта от огромни ледени астероиди в пояса на Кайпер, които на всичкото отгоре се „държат заедно“ и се движат в строго постоянна орбита. Проверявайки с помощта на компютърно моделиране около 100 възможни варианта на развитието на събитията, учените стигат до извод, че в зората на зараждане на Слънчевата система в нея почти със сигурност е имало и пета планета гигант.

Ето и повече подробности за това предположение. Преди около 4 милиарда години някаква гигантска планета със своето мощно гравитационно поле е изтласкала Нептун от неговата тогавашна орбита (след Юпитер и Сатурн). Така Нептун се оказва в „задния двор“ на Слънчевата система, далеч след Уран. По време на този изтласкващ полет Нептун прихваща със себе си остатъци от първичното вещество на Слънчевата система, което се оказва изхвърлено от гравитационните сили в обхвата на неговата орбита. И това вещество (прах, газ и лед) постепенно формира сърцевината на днешния Пояс на Кайпер.

След като тези факти са моделирани и потвърдени, остава въпросът – коя е планетата, изтласкала Нептун на външна позиция? Тази роля не подхожда нито на Юпитер, нито на Сатурн или Уран. Така че сега с появата на данните за новата планета всичко се подрежда. Учените предполагат, че свършвайки „черната“ работа и изтласквайки Нептун, тя просто е отлетяла надалеч в Космоса, изхвърлена от Слънчевата система от силите на гравитационно взаимодействие с останалите планети.

Интересно е, че според много учени новата планета може да помогне на хората при евентуалните им междузвездни пътешествия. Един от основните проблеми на бъдещите междузвездни полети ще се състои в това, че хората няма да имат достатъчно гориво, за да поддържат работата на двигателите в продължение на много години, докато прелитат в празното космическо пространство.

От години насам учените обаче използват хитрости, когато става дума за сонди и апарати вътре в нашата Слънчева система. Т.нар. гравитационна маневра е успешно използван похват, позволяващ на кораба да се ускори за сметка на силата на притегляне на голям обект, планета. За сондите Voyager и New Horizons тази планета ускорител е била Юпитер. Така че, когато един ден хората започнат да изследват междупланетното пространство, то една такава голяма планета ускорител може да свърши страхотна работа.

Единствените проблеми, които могат да възникнат, са в случай че нейната обща плътност се окаже по-малка от тази на Нептун. Тогава прирастът в скоростта от такава маневра около нея ще бъде доста малък. Но повече за плътността и астрономите се надяват да научат в много близко бъдеще.

Конспиративните теории

Време е вече да свикнем, че всеки път след подобно откритие (на нов сериозен обект в Слънчевата система) различните привърженици на теории на конспирациите започват да вдигат сериозен шум и да наричат откритията „предвестници на Апокалипсиса“. Най-често в тази роля влизат, разбира се, новите комети и астероиди. И с откритието на тази планета нямаше как любителите на страховитото да не започнат да тръбят с пълен глас за края на дните.

На практика часове след обявяването на научната новина различни интернет пророци тържествено заявиха, че тази нова планета е именно легендарната Нибиру. Под това древно име се крие историята за митична планета, за която тайното световно правителство знае много добре от години, но информацията се крие грижливо. И то заради ужасяващите факти. Писано е, че Нибиру се приближава към Земята в период от няколко десетки хиляди години, като преминавайки близо до нея, предизвиква разрушителни земетресения, изригвания на вулкани и масови измирания, които в крайна сметка водят до загиване на цели цивилизации. Или казано по-накратко – Апокалипсис.

Ако не вярваме на тези тълкувания, обаче все пак трябва да сме малко по-разумни и да разгледаме възможностите и от научна гледна точка. И ако те са малко по-спокойни, все пак наистина шансовете за апокалиптични сценарии, предизвикани от преминаването на ново огромно небесно тяло през Слънчевата система могат да предизвикат проблеми. Работата е там, че огромната гравитационна сила на такава планета може да се използва за гравитационни маневри не само от хората, но и от… астероиди и комети, с каквито пространството около нас изобилства. Деветата планета може буквално да изстреля към нас порой от астероиди, някои от които да се окажат достатъчно големи, за да ни застрашат сериозно. Разбира се, вероятността това да се случи в огромния по размери Космос е много малка, но все пак математически съществува.

И все пак все още никой не я е видял

След всичко казано до момента това може би звучи малко странно, но е факт. Все още никой не я е видял, снимал, разгледал. Астрономите имат сериозни предположения и статистически факти, получени заради аномалиите в движението и орбитите на малките планети, които са предизвиквани в продължение на много години. Така че учените са направили извод и са обявили наличието на такъв обект, съдейки по невидимата гравитационна сила, която „обърква“ тяхното поведение. Но на 100% нейното съществуване може да бъде потвърдено, разбира се, само в случай на заснемането и с телескопи или засичането с радиотелескоп. Но дори това действие ще се окаже доста сложно и трудоемко. Причината е, че деветата планета се движи доста бавно и се намира на огромно разстояние, далеч отвъд видимия обсег на земните оптични телескопи. Но учените не се отказват, напротив. Браун и колегите му вече са резервирали време за изследвания в един от най-големите телескопи на Земята – японския Субару в обсерваторията на Хаваите. Те ще се опитат да открият визуално тази планета, като според изчисленията им това може да стане в период около 5 години. Стискаме палци това да се случи, а новият член на Слънчевата система все пак да не се окаже страховитата Нибиру, а Апокалипсисът да се отложи за пореден път.