Нови данни от телескопа Хъбъл сочат, че огромно количество ултравиолетова светлина е без източник. Една от потенциалните причини е тъмната материя, но има и доста по-просто решение – светлината напуска галактиките по-бързо, отколкото смятаме.
Водородът, 75% от познатата ни материя, може да бъде превръщан от електронеутрален атом в йон, чрез високоенергийна ултравиолетова светлина. По броя атоми и йони в междузвездното пространство учените съдят за количеството светлина, напускаща галактиките. Двата ни познати източника на подобни лъчи са младите звезди и квазарите (свръхмасивни черни дупки с маса, повече от милион пъти по-голяма от тази на Слънцето). Те отделят неописуемо голямо количество светлина, докато засмукват звезди и поемат още повече материя.
Проблемът е, че според изчисленията на учени от NASA за количеството електронеутрален водород би трябвало да се излъчва 5 пъти повече ултравиолетова светлина. Джуна Колмайер, теоретичен астрофизик от обсерваториите на институцията Карнеги във Вашингтон описва явлението така:
Сякаш си в голяма, ярко осветена стая, но като се огледаш, виждаш само няколко 40-ватови крушки. Откъде идва цялата тази светлина? Липсва.
Друга странност е, че това явление се наблюдава само в близкия Космос.При галактиките на милиарди светлинни години разстояние, които виждаме и милиарди години в миналото, не се забелязва подобен феномен. Най-вълнуващата и опасна хипотеза, която може да обясни всичко, е разпад на тъмната материя - непознато и непредвидимо явление, за което се теоретизират какви ли не апокалиптични сценарии.
Съществува и друг, по-безобиден вариант – ако изчисленията на учените за шанса на ултравиолетова светлина да напусне галактиката са по-ниски от реалността. 15% вероятност е нужна, за да се изравни несъответствието. Проблемът тук е, че учените са относително сигурни в сметките си, а те показват числа, по-близки до 5%.
Краят на Вселената, математическа грешка или друго обяснение се крие в основата на тази „липсваща светлина“? Дори и гениите на науката нямат конкретна идея, но все по-ясно осъзнават колко малко знае човешкият вид за света около себе си.