Mate 30 Pro е страхотен дивайс и това е единодушното мнение на практически всеки, имал шанса да го изпробва. В Китай часове след пазарната им премиера Huawei продадоха над 1 милион бройки от двата си флагмана – Mate 30 и Mate 30 Pro, а прогнозите на компанията предричат тази цифра да достигне повече от 20 милиона устройства.

Вижте още: Huawei Mate 30 и 30 Pro поставят рекорди три часa след премиерата си

На пазарите извън Китай обаче нещата стоят малко по-сложно, а причината за това, разбира се, е търговското ембарго, наложено от САЩ, което за съжаление все още е в сила и е неясно кога и дали ще бъде отменено.

Отношенията между двете пазарни суперсили продължават да бъдат обтегнати, а шансовете за бързо постигане на сделка остават в най-добрия случай минимални. Разбира се, междувременно Huawei са изправени пред трудна дилема – как да продължат успешната си експанзия на пазарите извън Азия без партньорството с американски компании?

Спечели убийствен 4K OLED телевизор на Philips

И докато от чисто хардуерна точка компанията се оказа повече от добре подготвена да посрещне предизвикателствата на търговската война със САЩ, на софтуерния фронт липсата на достъп до популярните Google услуги се оказва по-непосредствен проблем.

Защото, докато Huawei от години инвестират ноу-хау и ресурси в разработката на тяхна собствена мобилна платформа в лицето на HiSilicon Kirin, подмяната на комплекса Google услуги, дълбоко интегрирани в сърцето на операционната система Android, не е задача, която може да бъде изпълнена за една нощ.

Въпреки това Huawei са готови да се заемат с нея и наскоро обявеният амбициозен план за развитие на тяхната собствена екосистема от мобилни услуги (Huawei Mobile Services) се оформя като повече от сериозно предизвикателство за хегемонията на Google.

То GMS or not to GMS…

Днес много малко Android потребители си дават сметка до каква степен така наречените „мобилни услуги на Google” всъщност са интегрална част от операционната система, която ежедневно използват.

На повърхността нещата изглеждат относително елементарни – магазин за приложения (Play Store), апликации за електронна поща (Gmail), видео споделяне (YouTube), виртуални карти (Google Maps) – едва ли е толкова трудно тези модули просто да се заменят, нали?

За съжаление в действителност нещата са доста по-сложни, отколкото изглежда на пръв поглед. В зората на Android практически всеки можеше да свали, използва и модифицира свободно кода на операционната система в рамките на така наречения Android Open Source Project (AOSP). На теория това е така и до днес и именно поради тази причина Huawei нямаха проблем да предложат техните Mate 30 и Mate 30 Pro в комплект с Android, въпреки че търговското ембарго на САЩ ограничава достъпа им до мобилните услуги на Google.

Проблемът беше, че в тези ранни години желаещите да експериментират с новата ОС компании бяха много, а контролът върху Android – малък или отсъстващ. В резултат скоро пазарът беше наводнен с най-разнообразни Android устройства, всяко от които обаче работеше с негова собствена версия на много от ключовите за операционната система функции. Google, разбира се, непрекъснато работеха за подобряване и оптимизация на основния Android код, но имплементирането им от различните производители беше, меко казано, хаотично и нерегулярно.

Виж още: 6 страхотни предложения на вече Black Friday цени

От това фрагментиране на пазара страдаха всички – както отделните Android потребители, така и компаниите, произвеждащи устройства, базирани на все още младата тогава операционна система.

За да решат този проблем, Google решиха да концентрират една голяма част от най-важните Android функции и да ги поставят под свой контрол.

Така се роди ядрото, известно днес като GMS (Google Mobile Services). По този начин се гарантираше по-унифицирано Android преживяване за крайния потребител и проблемът с фрагментацията беше решен, но в същото време това решение доведе до монополизиране на ключови ОС функции.

Причината за това беше, че за да получат достъп до въпросното ядро от услуги, производителите на Android-базирани устройства трябваше да получат специален лиценз от Google. По този начин всички ключови приложения, работещи върху съответното устройство, зависеха в много голяма степен от комплекса GMS услуги. Така Android все така се водеше мобилна ОС с отворен код, но на практика основното ѝ функционално ядро беше изцяло под контрола на Google.

Тези процеси, разбира се, останаха до голяма степен скрити от потребителя, а практически всички големи хардуерни производители на пазара по един или друг начин бяха убедени (или принудени) да се съобразят с новата политика на Google.

Драматичната промяна на политическата обстановка през последните месеци и разгорялата се търговска война между Китай и САЩ обаче ги извади на повърхността и ги постави във фокуса на общественото внимание – най-вече защото именно те създадоха непреодолим проблем за Huawei, а впоследствие и за всички потребители на компанията на пазарите извън Азия.

Решението на Huawei

Отговорът на компанията, разбира се, не закъсня. След като стана ясно, че бързо и лесно решение на ситуацията е малко вероятно, Huawei обявиха плановете си за поетапна замяна на ядрото от Google услуги – набор от функции, известни като Huawei Mobile Services (HMS).

Основната идея зад тази инициатива не е по-различна от първоначалния замисъл на Google – HMS са призвани да гарантират унифицирано преживяване между всички устройства с бранда Huawei, което в същото време да е независимо от индивидуалните хардуерни и софтуерни ъпдейти, касаещи конкретната платформа.

Макар да се дискутира сравнително отскоро, HMS екосистемата далеч не е ново начинание. Към лятото на 2019 тя включваше над 530 милиона активни потребители в глобален мащаб – сериозно увеличение спрямо 420 милиона за предходната година.

За същия период броят на регистрираните разработчици бележи впечатляващ растеж и на практика се удвоява от 450 000 до 910 000, а базата от налични приложения логично нараства от 20 000 до 43 000.

Естествено, тези цифри все още са далеч от екосистемата на GMS (Play Store може да се похвали с над 2.7 милиона приложения), но нека не забравяме, че за HMS това са едва първи стъпки в един сегмент от пазара, на който Google оперират от вече десетилетие.

Бъдещият успех на HMS обаче зависи в много голяма степен от имплементацията на подходящи програмни интерфейси за приложения (API) по модела, установен от ядрото на GMS. Всъщност, за да привлекат вниманието на критична маса разработчици, Huawei трябва да им предложат не просто аналогична, а още по-добра функционалност.

Сега съществуващата HMS екосистема, разбира се, е ограничена до наличните на пазара Huawei устройства, но при 200 милиона продадени смартфона само за тази година базата е повече от солидна.

Китайският гигант има и още едно несъмнено предимство през Google – за разлика от американците Huawei са не само софтуерна, но и хардуерна компания. Иначе казано, техните амбиции са да предложат не само комплекс от мобилни услуги, но и впечатляващи като обем и разнообразие хардуерни устройства, които да се възползват от тях – смартфони, таблети, умни часовници и телевизори, други продукти от типа Интернет на нещата.

Нещо повече – тези намерения на компанията са част от глобалната ѝ стратегия за развитие, а не просто момента реакция на неблагоприятните пазарни и политически обстоятелства. С други думи, дори някой ден ембаргото да бъде отменено и Google услугите да се „завърнат“ на Huawei устройствата, това не означава, че компанията ще се откаже от плановете си за развитие на нейната собствена HMS екосистема – напротив.

HMS – накратко

Както вече споменахме, една от първоначалните цели на мобилната екосистема на Huawei е да предложи адекватна алтернатива на услугите от GMS ядрото на Google.

За в бъдеще плановете на компанията включват много по-широкомащабна експанзия и по-сериозно интегриране с облачни услуги, Интернет на нещата и други перспективни технологии, но за да се стигне дотам, първо трябва да се започне от най-необходимото, от базата.

Ето част от услугите в първоначалния функционален пакет, който Huawei планира да предложи на разработчиците, желаещи да създават приложения за тази нова HMS екосистема.

Account Kit

Отговорът на Huawei за Google Sign-In. Целта е да се предложи на разработчиците възможност да използване на съществуващ Huawei акаунт за авторизация в тяхното приложение. В рамките на GMS тази опция създава изключителни улеснения за потребителите, които благодарение на нея могат да използват една парола и потребителско име за логин в множество приложения, вместо да се налага да помнят десетки различни данни за авторизиране.

Location Kit

Аналог на GMS Fused Location Provider. На практика позволява на разработчика да използва точни данни за геолокацията на потребителя в неговото приложение. Точно както услугата на Google, Location Kit разчита на хибридно позициониране, използващо GPS плюс Wi-Fi/Bluetooth асистиране.

Maps Kit

Алтернатива на Google Maps. Пакетът включва над 100 милиона точки на интерес, информация за над 150 милиона адреса, покрива над 150 страни и предлага поддръжка за повече от 40 различни езика.

Drive Kit

Подобно на Google Drive, този пакет позволява на приложението да чете, записва и синхронизира файлове с облачните услуги на Huawei Cloud.

Game Service

Точно както Google Play Games, тази част от HMS осигурява лесни възможности за авторизация, проследяване на постижения в игрите, организиране на система от рангове и други.

Push Kit

Дава възможност на разработчиците да изпращат съобщения на своите потребители от облака. Аналог на Google Firebase Cloud Messaging. Първоначално услугата ще поддържа 200+ различни държави с перспектива за добавяне на нови.

Analytics Kit

Комплекс инструменти, които ще позволят на разработчиците да записват и анализират различни статистически данни за представянето на техните приложения.

In-App Purchases

Добавя възможност за извършване на покупки от самото приложение. Една от най-ключовите услуги, която вълнува повечето разработчици, тъй като без надеждна и лесна за използване система за монетизация техните приложения просто не биха могли да оцелеят в бъдещата Huawei мобилна екосистема.

Ads Kit

Другият фундаментален стълб на системата за монетизиране. Много съвременни мобилни приложения на практика разчитат само и единствено на визуализацията на реклами, за да реализират приходи, и без наличието на подобна функционалност HMS просто няма как да се надява да привлече разработчици.

В заключение

Както личи, Huawei добре са покрили основните бази и са се постарали да направят прехода от GMS към HMS максимално безболезнен за повечето разработчици на приложения.

Повечето мобилни компании, разчитащи на Android, вероятно биха изпаднали в колапс, ако Google внезапно им откаже достъп до основното ядро от услугите си, но Huawei се оказаха изненадващо добре подготвени за подобна катастрофална верига от събития.

В голяма степен заслугата за това е именно HMS – една екосистема, която, макар днес много анализатори да наричат „тайното оръжие на Huawei”, всъщност далеч не е тайна и никога не е била.

Скрита буквално пред очите на всички, тя незабележимо изграждаше базата за бъдещата независимост на компанията от контрола на Google и каскадата от политически ходове в търговската война между Китай и САЩ само катализира развитието ѝ.

В резултат, вместо да се оттегли от смартфон сегмента, компанията регистрира 63-процентен ръст на родния си пазар и 29-процентно увеличение в продажбите в глобален мащаб. По всичко личи, че (поне засега) слуховете за предизвестената смърт на Huawei и нейния мобилен бизнес са силно преувеличени. Въпросът, който остава да виси със страшна сила, е ще успее ли компанията да убеди в светлото си пазарно бъдеще и разработчиците, от които до голяма степен ще зависи успехът на бъдещата HMS екосистема?