Изключ! Детоксикация от смартфона

Средностатистическият човек поглежда смартфона си 110 пъти на ден и изпитва невъзможност да не го докосва в продължение дори само на 20 минути. Истината е, че колкото сме при­страстени към този вече неизменен придружител, толкова е и важно да направим детоксикация от него – за да продължим напред малко по-обновени.

Автор: Цветомира Панчева

Номофобия

Интересен термин, който едва ли знаете, но пък може би проявявате – под една или друга форма. Всъщност буквално той означава: страх да не останем без телефона си. Възможно ли е обаче вие – конкретно вие – да страдате от това и да сте пристрастени към своя? Скорошно британско изследване показва, че 53% от хората изпитват силно безпокойство, когато нямат достъп до смартфона си, което е по-силно дори от това, което изпитват, когато отиват на зъболекар. Пристрастяването към смартфона всъщност е подобно на това към компютъра – става дума за същата обсесия, но в мобилен вариант. То е свързано с видоизменения ген CHRNA4, който присъства и при хората, пристрастени към цигарите. Хората, притежаващи този ген, са много по-податливи към пристрастяването към мобилното си устройство и мобилния си интернет, а също така изпитват силно удовлетворение от интер­акциите си в Twitter, Facebook, Instagram и други.

Възприятия

Вярват ли обаче хората, че е възможно да бъдат реално при­страстени към смартфона си и че имат нужда от детоксикация от него? Скорошно проучване показва, че от 800 запитани собственици на смартфон по целия свят 71% твърдят, че имат прия­тел или човек от семейството, който вероятно има пристрастеност към мобилното си устройство, 57% се опасяват, че употребата на смартфона им ще нараства периодично, докато се превърне в обсесия, а цели 84% се съгласяват, че подобно пристрастяване е реално, наистина съществуващо и опасно за здравето. Отново от запитаните 45% твърдят, че използват смартфона си минимум по веднъж на всеки час. Безпокойството на хората за това, дали са тръгнали по пътя на пристрастяването, също е значителен процент – 36% твърдят, че са доста притеснени от това. Запитани дали могат да издържат без смартфона си една седмица, 61% моментално казват, че това е невъзможно, 44% казват, че биха издържали, но само срещу заплащане над 100 долара, а 19% се съгласяват, ако получат над 500 долара обезщетение.

Виртуална ваканция

Възможността да се откъснеш от смартфона си за не повече от седмица е много плашеща за повечето хора. Трудността на това „упражнение“ се корени в мозъка – копнежа към стимулирането с мобилно устройство и насладата, която изпитваме, когато го използваме, може да се премахне с тренировки – точно както при някои хора може да се поправи хроничната трудност да се фокусират, лесното отвличане на вниманието (разсейването) и т.н. Без да преувеличаваме, скъсването на нишката на зависимостта от вашето мобилно устройство ще доведе до сериозни ментални подобрения – по-свежа мисъл, чувство за свобода и спокойствие, липса на тревожност и липса на усещането, че постоянно „съм нужен някъде“. Ще откриете, че скуката без смартфона всъщност е една напълно заслужена ваканция – пълно спокойствие и оставане насаме с мислите си, макар и за кратко. А да се лишите от цъкането преди лягане ще доведе до спокоен и дълбок сън – твърдо обещан ефект.

При споменатото изследване огромен процент хора твърдят, че е немислимо да се разделят със смартфона си за ден – но какво би станало, ако сменим „ден“ със „седмица“?

Как?

Ако наистина сте сериозни в желанието си да се изчистите от постоянното „чоплене“ на смартфона си, просто го захвърлете, започвайки от понеделник, като съзнателно следвате някои правила през периода, в който сте без него. Следете себе си: колко пъти изпитвате импулс да хванете смартфона си за… нещо. Няма значение какво. Записвайте си това желание – за какво се отнася и какви емоции предизвиква у вас. Всяка нервност, недоволство, безпокойство трябва да бъдат отразявани, за да може накрая да се извади заключение за степента на пристрастяване на база на тези данни.

 Ценно е и да се види кое от липсата на смартфона ви изважда от релси – дали невъзможността да присъствате в социалните мрежи и форуми – да виждате какво става и да се изявявате там, в който случай имате спешна нужда от намаляне на егото; или може би изпитвате силно безпокойство от невъзможността да се свържете по Viber или Whatsapp с ваши близки – в който случай за вас очевидно свързаността с хората е по-важна от всичко останало. Ако установите пък, че за вас най-големият кошмар е невъзможността да изпращате/получавате мейли, да следите бизнес контактите си и дори да работите през телефона, то непременно се замислете за пристрастеността си към… работата. Много вероятно е да установите обаче, че дразнението, че сте без смартфон, всъщност произтича от напълно не-важни неща, като „искам да си цъкам играта в градския транспорт“, „трябва да се снимам с новите кецове и да кача снимката с пет различни вариации в Instagram“. Ще е полезно да установите също и кои са дните от седмицата, когато използвате най-много – и съответно най-често – смартфона си.

Ние се подложихме на детоксикация, а ето какви са нашите резултатие. Вие ще опитате ли?

Цветомира: 1 ден абстиненция

Един ден без смартфонски благини изглежда доста кратко време, нали? И все пак липсата му беше забележима. Денят беше петък. Стартира с посещение при лекар (и такива неща се случват понякога). Изстрелях се от къщи без смартфона и още в градския транспорт усетих, че посягам да го потърся и в ровичкането в него да намеря приятна изолация от тълпата. Е, нямаше го. Последва престой в чакалнята в болницата, който ме накара тотално да зацикля – нямаше изход от зловещата скука, не си бях взела нищо за четене и оставаше само да зяпам стената... А беше още само 10 часа. Няма да разказвам подробно остатъка от деня – изпуснатите мейли (един от тях беше за изтичаща карта на фитнеса и не успях да я подновя навреме), липсващият GPS, благодарение на което ми се случи първото изгубване с колата в София от 2006 г. Но едно ми стана ясно: определено имам зависимост от своя правоъгълен смарт спътник. А дали това е лошо или добро, остава разсъждение за друг ден...

Иван: 2 дни абстиненция

Ако трябва да бъда честен, детоксикацията ми продължи ден и половина. След това пуснах телефона, за да видя 10-дневната прогноза за времето, като го направих по-скоро несъзнателно, по глупав навик и без тази информация някога да ме е интересувала особено. Та в този момент, когато се освестих със смартфон в ръце, някак ми просветна, че може би основната причина да посягаме честичко към джаджите е нежеланието ни да останем дълго насаме с мислите си или да се наблюдаваме отстрани с постоянство. И наистина през близо двата дни абстиненция, които се получиха само защото бяха един уикенд, запълвах времето си с разучаване на наскоро излязла биткаджийска компютърна игра. Докато водех епични и кървави битки онлайн, смартфонът само щеше да ме разсейва и да възпрепятства победите ми. Затова го изключих. Иначе... едва ли! Пък и защо?!

Илия: 3 дни принудителна абстиненция с „измама“

Здравейте, казвам се Илия и обичам смартфона си и Великден сред природата. За поредна година празникът прекарах в зона без покритие на който и да е телеком, където си мислех, че успешно съм се детоксикирал от смартфона си. После се оказа, че не трябвало да използвам дори камерата и музикалния плейър, което означава, че съм се провалил. Въпреки това три дни изпитвах дискомфорт заради липсата на Instagram, Snapchat, Twitter, Messenger и стриймването в Spotify. Истината обаче е, че тези неща ми липсваха в определени моменти, когато са част от навиците ми. Например сутрешната проверка на новините в Twitter, съпроводена от нова музика в Spotify. Или навикът да гледам най-новите истории на приятелите ми в Snapchat, преди да си легна. Както и в „истинския“ живот, със смартфон в ръка, и по време на въздържанието лелеях докосването на тъчскрийна основно когато ми беше скучно или не исках да се занимавам с околния свят, което не намирам за нередно.

Виктор: 0 дни абстиненция

Имах желание! Имах ли желание? Може би наистина съм пристрастен? Не, не съм... просто трябва... просто трябва да проверя нещо... Добре, признавам – не мога да спра да гледам и използва смартфона си, но в никакъв случай не бих го нарекъл пристрастеност. Не ми звучи точно и правилно, по-скоро бих го определил като „да свикнеш с нещо толкова удобно до такава степен, че да не виждаш нужда да спираш да го ползваш“. Е, може би понякога прекалявам, като онзи път, в който се спънах, тъй като пишех имейл, докато ходех. Спокойно, смартфонът беше добре, успях да го задържа над главата си. Е, аз не бях съвсем добре – две разранени колена, голяма рана на ръката, но Смартфонът беше добре. Или може би като онзи път, в който го забравих... ха, шегувам се! Никога не бих забравил смартфона си, той е винаги с мен. Да, със сигурност не съм пристрастен, просто не мога да спра да го ползвам....

Батерията и социалният проблем