39-годишен японец заживя в интернет клуб в град Уараби, северно от столицата Токио. Той нощува там от шест месеца, а през деня ходи на работа.
Жилищната му площ е 1,8 на 1,4 м (или 2,5 м2) - толкова са големи индивидуалните кабинки за посетителите. Вътре, върху тясното бюро до монитора, са се побрали още телевизорче, самобръсначка, няколко чаши, пепелник.
Пушенето не е забранено, напротив - мъжът пали цигара след цигара, докато убива времето си с компютърни игри. За легло му служи спортен дюшек, който заема почти половината помещение.
Заведението осигурява и две възглавници, а обувките се оставят в коридора. Престоят му обаче не се таксува по общата тарифа (200 йени за половин час) - човекът си има договор със собствениците и плаща 57 хил. йени месечен наем, равен на около 625 долара
Срещу още 3000 йени той получава и необходимата адресна регистрация, която е задължителна за постъпването му на работа в населеното място. Кореспонденцията му пристига в една от пощенските кутии, поставени при входа на заведението.
Като резултат от световната финансова криза икономиката в Страната на изгряващото слънце също навлезе в рецесия, отбелязва във фоторепортажа си агенция ЕПА. Около 50 от общо 58-те стаички в киберкафенето са заети дългосрочно. Някои от постоянните им обитатели са били съкратени при преструктурирането на местния бизнес и принудени да напуснат в кратък срок служебните общежития.
Японските медии също коментират превръщането на денонощните интернет клубове в убежище за хора, изпаднали в икономически затруднения. Собствениците обикновено реагирали съчувствено към бездомната си клиентела и дори предлагали екстри като душове, безплатни напитки и спално бельо.
Cyber@Cafe - заведението в Уараби, което заема три етажа от офис сграда, разполага и с пералня. Предприемчивият собственик по-рано се занимавал с недвижими имоти, а днес се гордее, че бизнесът му е социално отговорен.
Този феномен се нарича "netto cafe nanmin" (бежанци в нет кафенетата), обяснява в подробен репортаж японското англоезично издание "Джапан таймс", цитирано от Нетинфо.бг.
Жилищната му площ е 1,8 на 1,4 м (или 2,5 м2) - толкова са големи индивидуалните кабинки за посетителите. Вътре, върху тясното бюро до монитора, са се побрали още телевизорче, самобръсначка, няколко чаши, пепелник.
Пушенето не е забранено, напротив - мъжът пали цигара след цигара, докато убива времето си с компютърни игри. За легло му служи спортен дюшек, който заема почти половината помещение.
Заведението осигурява и две възглавници, а обувките се оставят в коридора. Престоят му обаче не се таксува по общата тарифа (200 йени за половин час) - човекът си има договор със собствениците и плаща 57 хил. йени месечен наем, равен на около 625 долара
Срещу още 3000 йени той получава и необходимата адресна регистрация, която е задължителна за постъпването му на работа в населеното място. Кореспонденцията му пристига в една от пощенските кутии, поставени при входа на заведението.
Като резултат от световната финансова криза икономиката в Страната на изгряващото слънце също навлезе в рецесия, отбелязва във фоторепортажа си агенция ЕПА. Около 50 от общо 58-те стаички в киберкафенето са заети дългосрочно. Някои от постоянните им обитатели са били съкратени при преструктурирането на местния бизнес и принудени да напуснат в кратък срок служебните общежития.
Японските медии също коментират превръщането на денонощните интернет клубове в убежище за хора, изпаднали в икономически затруднения. Собствениците обикновено реагирали съчувствено към бездомната си клиентела и дори предлагали екстри като душове, безплатни напитки и спално бельо.
Cyber@Cafe - заведението в Уараби, което заема три етажа от офис сграда, разполага и с пералня. Предприемчивият собственик по-рано се занимавал с недвижими имоти, а днес се гордее, че бизнесът му е социално отговорен.
Този феномен се нарича "netto cafe nanmin" (бежанци в нет кафенетата), обяснява в подробен репортаж японското англоезично издание "Джапан таймс", цитирано от Нетинфо.бг.
Коментари (0)
Още от HiComment
Препоръчано
Може Да Харесате
Избрано от редактора
Селекция от статии и ревюта от редакторите на HiComm
