Какво показа спирането на Skype?

За някои спирането на Skype преди седмица беше нещо като спиране на телефонната им услуга за част от деня. За други, например компаниите, разчитащи на софтуера за осъществяване на международни обаждания и видеоконферентни срещи обаче, крахът на услугата, продължил почти 24 часа, се оказа голям проблем. Проблем, който означава много повече от спирането на софтуера, който част от хората използват и просто за забавление. Когато обаче има намесени пари, ситуацията придобива съвсем различно измерение. 

Но всяко нещо с времето си. Първо, защо Skype угасна? Проблемът със софтуера изкара за пръв път наяве малко повече информация за начина, по който програмата функционира. Тя разчита на т.нар. Supernodes (супервъзли), които от своя страна представляват мрежа от клиентски софтуери, играещи ролята на "телефонни указатели". В тях се пази и информацията как точно се осъществява връзка с конкретен потребител, с който искаме да осъществим гласова или текстова комуникация. Тоест, във всеки един момент, всеки един потребител, чийто компютър не е защитен от firewall, може да се окаже такъв телефонен указател, без дори да знае за това. В един прекрасен момент обаче, голяма част от тези "супервъзли" спряха да функционират. И Skype се оказа без телефонни указатели, защото дори и малкото останали работещи бяха претоварени от прекомерното количество заявки, които трябваше да обработят.

Така светът остана без най-големия си телекомуникационен оператор в лицето на Skype. Да, наистина Skype е най-големият телекомуникационен оператор на глобално ниво със своите над 520 млн. регистрирани потребители, от които над 120 млн. ползват активно услугата всеки ден. А от тях 25 млн. говорят всяка една секунда - било то с текстови съобщения или използвайки аудио- или видео функционалността на Skype. Не малка част от тези хора са се превърнали в зависими от услугата за ежедневната си комуникация. И да, потребителите разчитат на Skype за евтини или безплатни локални и международни разговори, но пък не малка част от бизнеса залага на софтуера за осъществяването на комуникация свързана с работата на служителите си. Комуникация, която в продължение на почти 24 часа  от 22 декември вечерта бе на практика неосъществима. 

Защото евтината алтернатива на традиционните телефони, каквато е Skype, накара не една и две компании да разчитат на услугата както за вътрешната комуникация на служителите си в рамките на един офис, така и за комуникацията между различните офиси на компаниите си. А тези офиси може да бъдат пръснати не само в рамките на една държава, а по целия свят. Защото единственото условие за функционирането на услугата е наличието на интернет връзка. Така тя става достъпна дори и за мобилни устройства, което означава на практика непрекъсната VoIP свързаност (VoIP е протоколът, на който Skype залага за трансфер на данните, бел. авт.). 

За това след краха на услугата не бе изненада и фактът, че социалните мрежи, форумите, блоговете и алтернативите на Skype в лицето на ICQ, Gtalk и т.н. изведнъж бяха залети от огромен трафик. Трафик, който по принцип е поеман от Skype. Друг е въпросът до колко тези алтернативи са алтернативи. Факт е, че ICQ губи популярност през последните години. За това и Нетинфо се отказа от партньорските си взаимоотношения с компанията през септември с обяснението, че има под 20 хил регистрирани потребители на ABV ICQ. Което от своя страна означава твърде малко приходи от реклама, на която разчита услугата, за да се издържа. Gtalk - вграденият в Gmail софтуер за VoIP комуникация от своя страна все още не е набрал достатъчно скорост, за да измести Skype като основен източник на VoIP трафик. На практика, Google въведе възможността за осъществяването на гласова комуникация през браузър преди няколко месеца, което означава, че услугата все още е прясна. Което поставя под въпрос и до колко в момента тя е способна да издържи на огромния трафик на Skype, в случай, че това се наложи. Чатовете на другите най-популярни инструменти за комуникация - например Facebook - все още нямат дори опция за гласова комуникация, какво остава за видео-разговори. Twitter, форумите и блоговете пък определено не са мястото за споделяне на важна за която и да било компания. Така светът остана без алтернатива, с която да замести комуникационната си абстиненция, породена от липсата на Skype. 

Крахът на софтуера доказа една отдавна известна истина: бизнесът (а защо не и потребителите) не трябва да залага само на едно средство за каквото и да било. Това е постулат, който не една и две компании, предлагащи услугата "непрекъсваемост на процесите" натякват отдавна. Очевадно голяма част дори от 6%, залагащи на платените услуги на Skype, са се оказали неподготвени за подобен негативен сценарий, в който евтините разговори не са опция дори и за кратко време.

Щетите от краха на Skype най-вероятно никога няма да бъдат изчислени с точност. Важно е обаче да се научи урокът от прекъсването на системата. Защото това не е първият път, в който подобно нещо се случва със Skype. В началото на 2007 г. услугата също спря да работи, при това в продължение на повече от 24 часа. Тогава обаче Skype все още не се бе превърнал в толкова значимо комуникационно явление. И все още броят на потребителите на услугата не бе толкова огромен, че спирането й да има толкова негативен ефект върху бизнеса и личния живот на милиони по света.

Автор: Димитър Лисичков