25 май 1977 гoдина. В киносалоните по света дебютира една простичка фантастична история за доброто и злото, която според създателя ѝ – превърналия се по-късно в легенда Джордж Лукас, всъщност е предназначена за 12-годишни хлапета. Успехът ѝ обаче надхвърля дори най-смелите му очаквания и се превръща в световен попкултурен феномен и променя седмото изкуство завинаги.

Вижте повече: Премиера на сцена от новия Star Wars в света на Fortnite ще изненада играчите

Всеки от следващите филми от поредицата след „Нова надежда“ се радва на бюджет, двукратно надхвърлящ този на предшественика си. Влиянието на „Междузвездни войни“ е толкова значимо, че в началото на века, по време на едно от редовните преброявания на населението над 70 000 австралийци в графата „Религия“ на въпросниците си посочват, че принадлежат към Ордена на джедаите.

Този пример най-добре илюстрира в какво точно се е превърнал този франчайз днес, над 4 десетилетия по-късно – в някаква особена форма на религия. Причините за това са много и трудни за обхващане, затова в този текст ще се концентрираме върху една по-лесна задача – да потърсим отговор на въпроса: как „Междузвездни войни“ промени кино индустрията и я превърна в това, което е днес?“

Що е то „блокбастър“?

Премиерата на „Нова надежда“ през 1977 буквално разтърси Холивуд. Простичката история на „едно момче, едно момиче и Вселената“ (както доста невдъхновяващо се рекламира този филм) успява за рекордно кратък срок да предефинира тотално представите на кино бизнеса за „успех“.

Въпреки изключително скромния си по съвременните стандарти бюджет от едва 11 милиона долара филмът генерира приходи от 416 милиона. Ако се вземе предвид натрупаната за последните 40 години инфлация, това са над 1.5 милиарда долара – меко казано, впечатляваща цифра, която много малко други кино продукции успяват да постигнат впоследствие.

Имайте предвид, че тук говорим за епохата преди появата на алтернативни канали за разпространение като домашно видео, DVD, стрийминг. Иначе казано, ако през 1977 искате да гледате повторно филм, който ви е харесал, единственият начин е да отидете и да го гледате отново на кино.

Именно това се случва с „Нова надежда“ – хората го гледат четири, пет, шест, а някои и повече пъти, а филмът не слиза от екраните с месеци. Това е нещо, което Холивуд не е виждал преди.

Раждането на модерния „мърчъндайзинг“

Едно от най-далновидните решения на Джордж Лукас, което впоследствие му се отплаща хилядократно, е да запази контрола върху правата за всички допълнителни продукти, свързани с марката „Междузвездни войни“. Той, разбира се, няма как да знае предварително, че сагата ще се превърне в подобен културен и пазарен феномен, но когато това се случва, тази негова леко ексцентрична идея го превръща в много, много богат човек.

Днес, разбира се, подобен вид колаборации са масово възприета практика. Едва ли има модерен кино зрител, който би могъл да си представи сериозна кино премиера без цяла плеяда от свързани продукти – от чаши за безалкохолно и брандирани кутии за пуканки, през играчки, дрехи и какво ли още не.

Нерядко една огромна част от приходите в съвременната кино индустрия се генерират именно от подобен вид „мърчъндайзинг“ практики, но по времето на „Нова надежда“ това е доста революционна и нестандартна идея за бизнес.

Специални ефекти от една далечна, далечна галактика

Създаден далеч преди ерата на компютрите, „Нова надежда“ променя драматично начина, по който изглеждат и се създават някои от най-ефектните и епични сцени на голям екран. Създаденото от Лукас студио Industrial Light and Magic бързо се превръща в еталон за изобретателност и променя завинаги света на специалните ефекти, превръщайки ги в модерно ново средство, чрез което режисьорите да разказват своите визуални истории.

Още по-впечатляващ е фактът, че практически всички ефекти, използвани в оригиналната „Междузвездни войни“ трилогия, са изцяло практични. Тоест те без изключение са реални, най-често ръчно изработени модели – като се започне от маските и костюмите на различните извънземни, премине се през лъскавите дроиди и се стигне до гигантските космически кораби и декорите, на чийто фон се развива действието.

Всеки един от тях е изпипан в най-дребни детайли, много често е задвижван от живи хора - например Антъни Даниълс в ролята на култовия златист протоколен дроид C-3PO, Кени Бейкър като неговия малък астробот приятел R2-D2 и, разбира се, непрежалимия Питър Мейхю като Чубака.

Заедно с факта, че екипът на Лукас разработва специално за филма десетки различни „извънземни“ езици, на които да говори всяка от расите, които виждаме на екрана, създава и илюзията за един жив, дишащ свят – нещо, което киното не е виждало преди „Нова надежда“.

ILM революционизират и начина, по който се заснемат някои от най-впечатляващите и мащабни космически сражения, появявали се дотогава на голям екран. Специалната камера, използвана за целта, и до днес носи името на Джон Дийкстра – оригиналния отговорник по визуалните ефекти в Industrial Light & Magic. „Дийкстрафлекс“ е уникална камера техника, която позволява заснемането на изключително динамични екшън сцени с десетки различни космически кораби, които бързо се превръщат в една от най-ярките отличителни черти на франчайза. И, разбира се, създават нов еталон в този жанр по отношение на мащабни кино ефекти.

Извънземен звук

Самият Лукас признава, че музиката на маестро Джон Уилямс е основната съставка на „тайния сос“, който превръща „Междузвездни войни“ в нещо наистина специално. Считана и до днес за една от най-вдъхновяващите и емблематични музикални кино композиции, музиката на Джон Уилямс е неделима част от тази вселена и е не просто трудно, а направо невъзможно да си представим „Междузвездни войни“ продукция без монументални оркестрални изпълнения като „Имперския марш“ или Duel of Fates.

Не бива в никакъв случай да подценяваме и фантастичния аудио дизайн на Бен Бърт, създал уникалното звучене на бластерните изстрели или култовото лайтсейбър жужене. Той смесва по уникален нов начин познати звуци, за да създаде нещо различно, нечувано, извънземно. Ревът на Чубака например е в основата си ръмжене на мечка, но примесен електронно със звуците, издавани от морж.

Специфичният писък на TIE изтребителите пък в основата си е тръбен зов на слонове, но разтеглен и обработен електронно. В крайна сметка „Междузвездни войни“ просто звучи различно, оригинално, запомнящо се и за времето си е истинска революция в това отношение.

Герои, които оставят следа

Най-вече емоционална. Истината е, че по времето, когато дебютира филмът, по-голямата част от актьорите в каста са по-скоро световнонеизвестни.

Малкото познати на публиката лица като Сър Алек Гинес и Питър Къшинг признават, че са приели да участват с нежелание.

Дейвид Праус, изиграл вероятно най-култовия злодей в историята на киното – Дарт Вейдър, остава неизвестен за широката публика. Макар физически да носи емблематичния черен шлем през цялата оригинална трилогия, зрителите така и не виждат лицето му и не чуват истинския му глас – озвучаването на героя е поверено на друг легендарен актьор – Джеймс Ърл Джоунс, а в последната част от сагата – „Завръщането на джедаите“, когато Вейдър най-после сваля шлема си, под него виждаме… Себастиън Шоу.

Тримата млади актьори, изиграли основните ключови роли в „Нова надежда“ – Марк Хамил, Харисън Форд и Кери Фишър, са едва в началото на кариерата си. Нито един от тях не е особено добре познат по времето, когато излиза лентата, и едва ли някой от тримата е предполагал каква световна слава ще му спечели „Междузвездни войни“.

Днес, в ерата на #MeToo и войнстващия феминизъм, една от основните нападки срещу кино индустрията е обвинението, че масовото седмо изкуство страда от остра липса на силни и ярки женски образи.

Защитниците на тази теза обикновено удобно пропускат образа на Принцеса Лея, която завинаги остава в историята на един от най-ярките примери за силна, борбена героиня, която и до днес служи като ярко вдъхновение за стотици милиони фенове на франчайза от няколко поколения.