Напиши думата, която търсиш и натисни Enter

Отговорът на този въпрос може да ви изненада, но той е „Да!“.
Въпреки безумните, буквално скандални цени на някои хардуерни компоненти (основно видеокарти), въпреки традиционно силната конкуренция от страна на конзолите от следващо поколение.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Game Trials е начинът да пробвате PS5 игри, преди да ги купите 


И преди този текст да е „тригърнал“ някой конзолен фанатик, бързам да кажа, че целта му не е да оплюе Sony, Microsoft или Nintendo. Напротив – става дума за максимално обективен анализ на двете ключови игрални платформи – РС и конзоли, и претегляне на плюсовете и минусите им на база на фактите.

На финала всеки сам следва да прецени коя от тях му е по-изгодно да притежава, а защо не да притежава и няколко платформи – стига да разполага с достатъчно средства, за да си ги позволи.

 

„Тежката“ тема за хардуер и цени…

Когато бяха анонсирани за пръв път през есента на миналата година, новата генерация видеокарти на Nvidia (а по-късно и на AMD) изглеждаха като сбъдната мечта. Светкавично бързи – често с над 30–40% и повече спрямо аналога си от предното поколение, и с изключително атрактивни цени те обещаваха да преобърнат света на РС гейминга на 180 градуса и буквално да „унищожат“ едва прохождащите next gen конзоли още преди да са имали шанса да блеснат.

Уви, реалната картина, която очерта пазара в следващите няколко месеца, се оказа далеч по-мрачна. Новите графични адаптери се оказаха не само значително по-скъпи от първоначалните обещания на AMD и Nvidia, а и изключително трудни за намиране. Причините за това са дискутирани толкова много пъти, и то на дълго и на широко, така че едва ли е нужно да се спираме отново подробно на тях.

Каквито и да са те, в крайна сметка фактите са следните: дори към момента, в самия край на 2021, повече от 12 месеца след официалния старт на Ampere и Big Navi, базираните на тях продукти са все така разорително скъпи и много трудно откриваеми на пазара.

Това поставя повечето РС играчи в доста неизгодната позиция чисто и просто да не могат да си позволят смислена гейм система, тъй като само за видеокарта от тях се очаква да заплатят горе-долу колкото за цял компютър от времената преди кризата.

И ако проблемите на настоящия гейминг пазар се изчерпваха дотук, вероятно това щеше да е и краят на дискусията за това, изгодна ли е РС платформата в момента.

За съжаление обаче конзолите от следващо поколение споделят доста общи черти с една типична РС система и съответно факторите, които изстреляха цените на компютърните чипове в стратосферата, не подминаха и този сегмент от пазара. Съответно въпросните конзоли – най-вече двете най-желани системи Xbox Series X и PlayStation 5, понастоящем страдат от абсолютно същите проблеми, както и всяко едно РС – те са доста по-скъпи от „препоръчителните“ цени на производителите си и което е по-неприятното – намират се доста трудно.

Това до голяма степен изравнява везните и връща (повече или по-малко) и двете платформи – РС и конзоли, в изходно положение. Иначе казано, е мотив да търсим други признаци за сравняване доколко е „изгодно“ притежаването на всяка една от тях.

 

Несъмнените плюсове на едно РС

Факт е, че ако решите сами да сглобявате своя геймърски компютър, ви очакват куп не особено приятни преживявания, свързани най-вече с намирането на подходяща видеокарта, и то на смислена цена.

Ако обаче не се чувствате достатъчно подготвени за подобно упражнение и решите да заложите на предварително асемблирана система, това ще ви спести време, усилия, а и доста рискове, с които е свързано сглобяването на РС по метода „Направи си сам“. Откровено казано, ако не знаете точно какво правите поначало, не бих ви препоръчал да се захващате с подобна задача. Макар да изглежда просто изграждането на една компютърна система „от нула“, понякога може да ви докара доста главоболия – повярвайте ми, казвам го от гледна точка на човек, сглобил десетки машини през живота си. Дори и на най-добрите им се случва да допуснат глупава грешка, която да им коства пари и разправии с гаранции, а това, казвам ви, не е никак приятно преживяване.

Още повече при настоящата ситуация на пазара много често една предварително асемблирана система може да ви предложи цена, която е несравнимо по-атрактивна от сборната сума на отделните компоненти, ако ги купувате един по един „на дребно“.

Също така не е лоша идея, преди да вземете окончателно решение за покупка, да разгледате и офертите за геймърски лаптопи. Макар по правило те да предлагат по-скромна производителност от десктоп конфигурациите с аналогични параметри, те също така често са и на по-изгодна цена, а имат и това несъмнено предимство, че са компактни и лесно преносими.

 

РС vs конзола

Ето – нямаше как и този момент да бъде избегнат. Прякото противопоставяне между двете платформи на база на чисто практическите обстоятелства, свързани с избора на някоя от двете опции.

Безспорен факт е, че РС платформата предлага много и по-гъвкави опции за избор. Конзолите традиционно се предлагат в сравнително скромен обем от вариации. При настоящото поколение, общо взето, става дума за четири опции – по две от всеки от основните брандове – Sony и Microsoft. Xbox се предлага в две версии – Series X (по-мощната, предлагаща по-голяма производителност) и Series S за хората с по-скромен бюджет и компромисни характеристики. При Sony пък имаме стандартен PS5 с вградено Blu-ray дисково устройство и изцяло дигитална версия, при която можете да играете само заглавия, свалени от PlayStation Store.

При РС платформата нещата са доста по-разнообразни, с практически неизчерпаеми вариации от конфигурации, включващи различни комбинации от компоненти – процесори, видеокарти, памет, дисково пространство.

Силен плюс на РС е възможността за ъпгрейд. Да, новите конзоли също вече предлагат известни опции за разширяване – най-вече на наличното пространство за съхранение на игри, но това е капка в морето с огромните възможности за подобрение, които една типична РС система предлага.

На страната на РС-тата силен аргумент са и лаптопите, предлагащи възможности за мобилен гейминг, за който конзолите могат само да мечтаят. Колкото и добра да е една конзолна платформа, тя се нуждае от монитор или тв панел, за да можете да играете с нея. Докато с един геймърски лаптоп можете да играете любимите си заглавия буквално навсякъде. Изключение тук прави мобилният Nintendo Switch, но истината е, че Nintendo от години тичат в съвсем различна писта от всички други в гейм индустрията и предлагат много специфичен вид игрално преживяване. Дори тяхната хегемония е на път да се разклати обаче, в случай че новият Steam Deck на Valve се окаже успешен и предложи качествен РС хандхелд гейминг експириънс.

 

Най-големият фактор: игрите!

Да, стигаме до същността на дискусията. И тя може да се формулира, общо взето, последния начин: „Една гейм платформа е точно толкова добра или лоша, колкото добри или лоши са игрите за нея!“.

В рамките на предното поколение Sony безспорно успяха да дръпнат едни гърди напред пред всяка конкуренция благодарение на един безспорен факт – само и единствено PS4 ни даваше достъп до някои от най-оригиналните, зрели и впечатляващи игрални заглавия – тотални хитове, като God of War, Bloodborne, Horizon Zero Dawn, Ghost of Tsushima, The Last of Us, Days Gone.

Това бяха игри, заради които наистина си струваше да притежаваш тяхната конкретна платформа, макар на всички да ни беше ясно, че „заключването“ им към нея всъщност беше чисто маркетингова тактика от страна на Sony.

С новата РС и конзолна генерация обаче нещата се промениха, и то не съвсем по желание. Дори мастодонт като Sony беше принуден да склони глава пред непрекъснато растящите разходи за разработка на един голям гейм проект (т.нар. ААА заглавие) и да ограничи до минимум „ексклузивните“ тактики, ограничавайки съответните игри само до рамките на една платформа (в случая PlayStation). В съвременни условия подобен модел чисто и просто не е икономически оправдан, тъй като много трудно може да възвърне в достатъчен размер обема на вложените в създаването му средства.

Именно това е причината днес да виждаме много „ексклузивни“ до неотдавна PlayStation заглавия и на други платформи – основно на РС.

Това обаче неминуемо се превърна в още един сериозен аргумент в подкрепа на притежаването по-скоро на РС, отколкото на конзола. Ако приемем, че всички „ексклузиви“ за в бъдеще ще са само временни, то те вероятно рано или късно ще се появят и на РС – при това често във възможно най-добрата си версия с по-добри визуални характеристики, пълен комплект допълнително съдържание и с вече изчистени бъгове и проблеми.

В този ред на мисли покупката на конзола остава приоритет само на най-нетърпеливите, тези, които настояват да играят съответното заглавие on day one, веднага, още в секундата, в която то се появи на пазара.

Пак в рамките на предходната конзолна генерация на основния конкурент на Sony – Microsoft, бързо му стана ясно, че няма как лесно и бързо да спечели войната на ексклузивност. Затова редмъндци предприеха различен подход – вместо да се опитват да се състезават със Sony на техен терен, те изместиха фокуса в съвършено различна посока – Game Pass. Зад него се крие революционна нова услуга, която в много отношения напомня на Netflix за игри – срещу скромна месечна такса тя ви дава достъп до стотици игрални заглавия, които можете да сваляте и играете свободно в рамките на абонаментния период.

Тази услуга придоби толкова широка популярност, че неин аналог се появи и за РС – напълно разбираемо с оглед на факта, че една значителна част от модерните геймърски компютри използват операционната система Windows, която естествено отново е продукт на Microsoft.

В резултат РС платформата реално получи „най-доброто от два свята“ – ексклузивите на PlayStation и Game Pass-а на Xbox.

 

На финала – цената на притежание

Да, веднага след игрите това е следващият ключов фактор от гледна точка на дългосрочна стойност на притежание. Безспорен факт е, че дори на ниво day one цената на една типична игра е по-изгодна на РС, отколкото на конзола. Обяснението за това е много просто – големите конзолни корпорации (най-вече Sony и Microsoft) често продават хардуера си, т.е. самите конзоли, на или под себестойността им, т.е. много често те реализират загуба от всяка продажба. Това е стратегически ход, тъй като те разчитат в рамките на съответната генерация (която често престоява на пазара 5–6 и повече години) те да наваксат разликата от лицензите, които всеки разпространител следва да им заплати, ако иска игрите му да се появят на съответната платформа – PlayStation или Xbox.

Разбира се, съответните разпространители пък прехвърлят част от тези екстра разходи върху крайния потребител, т.е. върху нас, геймърите, и съответно цените на конзолните версии на една игра стават по-високи от вариантите за РС.

Дори да оставим настрана тези чисто икономически фактори, РС пазарът по правило е много по-гъвкав и либерален от конзолния, който е контролиран от притежателя на съответната платформа – Sony, Microsoft, Nintendo. Доскоро в сферата на дигиталната дистрибуция на игри (която понастоящем е де факто единственият метод за разпространение на гейм заглавия) Steam се ширеха необезпокоявани и действаха като монополист, като определяха в значителна степен цените на пазара. С намесата на редица други големи електронни магазини като Epic Store, GOG, EA Origin и още цял куп други платформи нещата в РС сегмента се промениха драматично. Steam все още имат значително влияние, но вече далеч не са единственият играч на пазара. А както знаете, колкото по-ожесточена е конкуренцията на един пазар, толкова по-изгодно е това за крайния потребител – в случая геймърите.

Съответно днес можете да играете тонове страхотни РС заглавия или напълно безплатно, или срещу минимална сума (през услуги като Game Pass).

Да не споменаваме пък най-разнообразните разпродажби и намаления, които във всеки един момент са плодородна почва за намиране на най-различни оферти. Тук следва да прибавим и т.нар. дискаунтър търговци, които се възползват от често драматичните различия в регионалните цени на РС заглавията, определени за различните пазари. Заобикаляйки съответните регионални ограничения, те често мога да ви предложат изненадващо ниски цени дори за чисто нови, току-що излезли игри – опция, която е просто немислима в света на конзолите.