Онлайн сексът е равен на депресия. Това установиха учени от Техническия университет "Суинбърн" в Мелбърн. Хората, които водят редовен виртуален полов живот, се чувствали значително по-потиснати от онези, които не разчитат на клавиатурата да задоволи интимните им нужди.
В проучването са взели участие 1325 мъже - американци и австралийци. "За съжаление повечето тях далеч не са в добро ментално здраве", заявява Маркъс Скуиъръл, ръководител на проекта. Едва 27 процента са били в нормата на депресивните състояния, макар да доближавали горната граница на допустимост. Други 30 на сто регистрирали притеснително високи нива на тревожност и потиснатост.
При 35 на сто пък равнищата на стрес били извън всякакви норми.
За изследователите изводът е очевиден - колкото повече търсиш Амур в компютъра, толкова повече се чалваш. Освен това, закачиш ли се веднъж за флирта през писито, играта бързо загрубява. Като наркотик е. Най-зарибените прекарват пред монитора часове дневно в дирене на ласки между пикселите. Според спецовете от "Суинбърн" за мнозина това се превръща в своеобразно хоби, което поглъща цялото им време. Проблемът се корени във факта, че повечето търсачи на виртуални еротични усещания са мъже. Затова за повечето от тях е адски трудно да попаднат на другия пол, готов да се впусне в палав чат. Да не говорим за среща онлайн.
Австралийските сексексперти не пропускат и да се пошегуват със загорелите интернет донжуановци. Според изследването им повечето от хората с компютърна сексуална ориентация са добре образовани и интелигентни. Сигурно защото се изисква доста акъл да напишеш "с какво си облечена, сладурче" само с една ръка. Излишно е да поясняваме с какво се е захванала другата, коментират учените.
Повечето от пристрастените, участвали в проучването, признават, че прекарват средно по 12 часа в чатене, във виртуален секс през уебкамерките си, в сваляне на палави филми и картинки или пък просто в писане на безкрайни еротични имейли. 65 на сто споделят, че са се срещали и на живо с някои от онлайн любовите си.
От в. Стандарт
В проучването са взели участие 1325 мъже - американци и австралийци. "За съжаление повечето тях далеч не са в добро ментално здраве", заявява Маркъс Скуиъръл, ръководител на проекта. Едва 27 процента са били в нормата на депресивните състояния, макар да доближавали горната граница на допустимост. Други 30 на сто регистрирали притеснително високи нива на тревожност и потиснатост.
При 35 на сто пък равнищата на стрес били извън всякакви норми.
За изследователите изводът е очевиден - колкото повече търсиш Амур в компютъра, толкова повече се чалваш. Освен това, закачиш ли се веднъж за флирта през писито, играта бързо загрубява. Като наркотик е. Най-зарибените прекарват пред монитора часове дневно в дирене на ласки между пикселите. Според спецовете от "Суинбърн" за мнозина това се превръща в своеобразно хоби, което поглъща цялото им време. Проблемът се корени във факта, че повечето търсачи на виртуални еротични усещания са мъже. Затова за повечето от тях е адски трудно да попаднат на другия пол, готов да се впусне в палав чат. Да не говорим за среща онлайн.
Австралийските сексексперти не пропускат и да се пошегуват със загорелите интернет донжуановци. Според изследването им повечето от хората с компютърна сексуална ориентация са добре образовани и интелигентни. Сигурно защото се изисква доста акъл да напишеш "с какво си облечена, сладурче" само с една ръка. Излишно е да поясняваме с какво се е захванала другата, коментират учените.
Повечето от пристрастените, участвали в проучването, признават, че прекарват средно по 12 часа в чатене, във виртуален секс през уебкамерките си, в сваляне на палави филми и картинки или пък просто в писане на безкрайни еротични имейли. 65 на сто споделят, че са се срещали и на живо с някои от онлайн любовите си.
От в. Стандарт
Коментари (0)
Още от HiComment
Препоръчано
Може Да Харесате
Избрано от редактора
Селекция от статии и ревюта от редакторите на HiComm
