The Martian връща науката в научната фантастика

Признавам, заглавието е заимствано. Дори не съм сигурен откъде, но съм сигурен, че го видях в поне няколко ревюта и коментари. След няколко минути опити да измисля нещо, което предава същото послание, но не е нагло копие, просто се отказах. Извинения, ако плагиатството ви засяга.

Ако сте чели ревюто ми на Interstellar, което ме превърна в най-мразения човек в българския интернет за няколко дни, вероятно знаете, че любимият ми жанр както в киното, така и в литературата, е научната фантастика, особено с космическа насоченост. Очаквах Interstellar с огромно нетърпение и получих също толкова голямо разочарование. Казано честно, ако The Martian бе повторил това разочарование, щях да загубя надежда, че Холивуд е запазил способността да прави качествен sci-fi, който не ни третира като полуразумни същества, реагиращи на силен звук и впечатляващи ефекти. За щастие това не може да бъде по-далеч от истината. С The Martian Ридли Скот изчиства репутацията от последните си няколко ленти. И то как.

Нова история, нов модел, нов подход

Най-радващата особеност на The Martian в моите очи е начинът, по който историята си проправя път до масовата публика. Той е показателен за либералния характер на съвременното общество и неограничените възможности, които интернет ни дава. Историята на произведението е вдъхновяваща и дава надежда на всеки стартиращ автор, че стига произведението му да е достатъчно добро, то може да се превърне в хит. Без да спазва мантрите на установената индустрия, без сценарият да се пише в отговор на Excel таблици с проучване на пазара, без акционерите да диктуват историята.

Анди Уеър е невероятен нърд и програмист, работил в AOL, Palm и дори Blizzard. През годините той развива хобито си и пише редица sci-fi произведения, повечето от които публикува в сайта си. Започва работа по The Martian през 2009 г., но книгата е отхвърлена от всички издатели, на които Уеър има шанс да я покаже. Недоволен от резултата, той я публикува в сайта си безплатно, само за да получи невероятно положителна оценка от феновете, които настояват да платят за произведението. Така се ражда Kindle версията, а останалото е история. Само около две години по-късно Ридли Скот отлага работата по продълженията на Prometheus, за да екранизира The Martian.

Уважение към зрителите и достоверност

Трудно е да обобщя всичко, което ми допадна в The Martian, но уважението към зрителите и техните интелектуални възможности е ключово. The Martian е учудващо тих, спокоен и дори бавен филм, което е рядкост в съвременното масово кино, особено в sci-fi жанра. Историята не е подплатена със задължителната романтична нишка, нито с какви да е емоционални клишета, които трябва да ни помогнат да се асоциираме с главния герой. И кому са нужни? Марк Уотни е астронавт, забравен на Марс с минимални провизии за оцеляване, които трябва да му стигнат за повече от година, и поне в началото - без комуникационно оборудване. Това е по-стряскащо и емоционално от всяка човешка история, която бихме могли да наблюдаваме на Земята.

Като повечето научнофантастични произведения, The Martian не е напълно научно достоверен, но отдавна не бях гледал филм, който е толкова реалистичен. Липсват лъскавите “sci-fi изглеждащи” компоненти, фалшивата наука, която се обяснява просто с факта, че се намираме в далечното бъдеще, дори най-малките детайли са описани подробно, особено в книгата. Уеър изпипва научния реализъм до педантични нива (с няколко малки изключения), което отнема много време и усилия.

Силата на човешкия дух

Не съм огромен фен на Мат Деймън, но ролята му в The Martian е толкова силна, че започвам да променям мнението си за актьора като цяло. С оглед на психотестовете, които астронавтите преминават, преди да станат част от NASA, поведението на Уотни е също толкова реалистично, колкото науката във филма. Макар да е съвсем сам на друга планета без ясни изгледи за скорошно спасение, той използва всяка особеност на средата, за да оцелее. С приятелката ми се шегувахме, че Мат Деймън влиза в ролята на “Беър Грилс на Марс”. Сълзливите моменти са сведени до минимум, липсва досаден изкуствен интелект, с който да могат да се структурират диалози, когато тишината продължи твърде дълго. Всъщност тишината може да продължи колкото си иска, защото The Martian е филм за самотен астронавт на самотна планета и това е супер.

Урок за Холивуд

Мразя да съм човекът, който твърди, че съвременното масово кино отива по дяволите, но често си го мисля. Надявам се боксофис рекордите на The Martian да докажат на хората в костюми, че зрителите са по-жадни за нови и неексплоатирани сюжети от всякога. The Martian е по-вълнуващ от всеки римейк или рибуут.

Ридли Скот постига баланс между класическите техники, превърнали го в един от най-великите sci-fi режисьори на всички времена, и неповторимото настроение на книгата на Уеър. The Martian връща позабравеното усещане да излезем от киносалона с мисълта, че сме гледали нещо ново. Нещо, чиито създатели са имали смелостта да излязат от утъпканата пътека на бързите кътове, шаблонното CG и оглушителния звук и да опитат да направят филм, който може и да не се хареса на всички възрастови групи и демографии.