Водят ли технологиите до социална изолация?

Материалът е публикуван след провеждането на годишния конкурс Mtel Media Masters 2016, който търси да отличи най-добрите журналистически разработки, показващи как технологиите, иновациите и научните открития влияят върху живота ни и го променят. Текстът е от брой 176 на списание HiComm и беше номиниран тази година в категория "Печатни медии" - кратка форма.

Как комуникирате ежедневно? Реторичен въпрос. Залетият с технологии свят все повече потъва в Обетованата земя на Skype, Viber, Facebook, а първото и последното нещо, към което посягаме през деня, е смартфонът ни. Най-близките ни хора се превръщат в лица на екрана, а виртуалните приятелства, занимания, хобита и работа са неизменна част от живота на съвременния човек. От всички страни кънтят предупреждения, че технологиите унищожават истинското общуване, че рушат връзките между хората и пречат на свързването на емоционално и емпатично ниво. И все пак… истина ли е?

Aвтор: Цветомира Панчева

Страхът от прогреса

Противно на очакванията, технологичните напредъци се посрещат по-често със страх и недоверие, отколкото с радост и благодарност. Повечето хора приемат прогреса като нещо плашещо, защото прогрес означава промяна – а никой не обича да излиза от зоната на комфорта повече, отколкото наистина се налага. И това е така открай време. Още през XVIII век Самюел Джонсън (известен английски поет и писател) се оплаква, че хората са „прекалено ентусиазирани относно иновациите“, и осъжда тенденцията и стремежа им всичко винаги да се прави по нов начин. Отношението на хората, дори на хора с необикновени мозъци, със страх към технологичния напредък, се отразява дори от Албърт Айнщайн, който казва „Страхувам се от деня, в който технологиите ще надделеят над човешките взаимоотношения. Светът ще получи поколение от идиоти.“
Доста остро изказване, нали? Ако можеше Айнщайн да види до каква степен технологиите владеят човешкия живот днес и как във всяко заведение, мол, парк седят хора, вторачени в екраните на смартфоните, лаптопите и таблетите си! И все пак… означава ли тази привързаност към технологиите липса на социалност и човешки контакт?

Тенденцията да се обвинява

При всяко едно изменение в статуквото на социализацията между хората тенденцията е веднага се обвинят технологиите. Хората излизат по-рядко навън? Виновни са технологиите. Хората не отделят достатъчно внимание на децата си? Виновни са технологиите. Хората не успяват да постигнат социалното ниво, което искат (например дълга връзка, водеща до брак)? Виновни и този път са технологиите. И, разбира се, старателно се избягва фактът, че хората, които са склонни да не излизат навън, да пренебрегват децата си и да не постигат дългосрочна връзка, най-вероятно ще го правят със и без технологиите. Личен избор.
Но къде е ключът в разплитането на тези толкова противоречиви обвинения? Той може би лежи в едно изследване, проведено от университета Принстън. Анкетирани са 2512 възрастни хора с проучване за това, по какъв начин се е променила социализацията им и качествената комуникация с околните през последните 10 години, а именно след голямото заливане на популацията със смарт технологии. Резултатите са учудващи – социалната изолация, която е приписвана много пъти на наличието на технологии и интернет, не е мръднала особено много нагоре от 1985, когато за последен път е правено подобно проучване. Въпреки нахлуването на технологиите.
Хората обичат да критикуват обществото, в което живеят – независимо от века и годината. Те не само критикуват, те осъждат остро, поставят етикети и правят гръмки, апокалиптични прогнози за „бъдещите поколения“. Съвсем в реда на нещата е под тяхната лупа на критичен анализ да попаднат и технологиите и тяхното влияние върху хората; и да бъдат обвинени с насочен пръст за някои от проблемите на обществото. Да, това е напълно реалистично и да, технологиите понякога са необходимо зло, но едничкото нещо, за което не бихме могли с чиста съвест да ги обвиним, е, че унищожават социалните контакти, създават изолация и провалят комуникацията. Най-комичното е, че в действителност те правят точно обратното.

Технология и свързване

Свързването (не към интернет) е изначална човешка потребност – подобно на това да се храним, да дишаме, да спим. Свързването с други човешки същества и разговорите на дълбоко ниво, разкриването пред тях и способността за истинска комуникация са необходими за пълноценен живот.
Критиците на технологиите твърдят, че социалните мрежи са причина хората да забравят истинското общуване, очи в очи, че се публикуват безсмислени неща (като например снимка на вечерята им тази вечер), че отделят часове наред да коментират, спорят и изразяват мнение в мрежата. Те обаче пропускат да отбележат, че въпросните социални мрежи не само че подпомагат общуването, но много пъти стават причина да се срещнат хора, които иначе никога не биха се запознали. И да, говоря за среща очи в очи. Къде, ако не в социалните мрежи, ще откриеш групи, насочени към това , което най-много те вълнува – било то астрология или астрофизика – и ще имаш лесен и директен достъп до списък с хора, споделящи твоя ентусиазъм? Сродните души се намират все по-трудно и всяко едно „помагало“ това да се случи е добро дошло. Колкото до снимките на вечерята, те са просто едно запечатване на спомени – а не сме ние тези, които да учим другите кои спомени си заслужава и не си заслужава да запечатат.
Като цяло критиците пропускат един много важен момент: хората, използващи дигитални технологии ежедневно, средностатистически са много по-общителни от останалите; за тях е по-вероятно да посетят концерт, парк, заведение, организирана среща спрямо интересите им, както и да станат доброволци в дадена кауза. Изолацията, която съществува сред тях, е причинена от силна интровертност, а не просто от използването на Facebook.

Уважение и разбиране към избора

Уточнението, че технологиите съвсем не причиняват социална изолация, не е достатъчна за някои хора – те продължават да съдят, гледат укорително и да коментират с думи и карикатури „обсесията“ на хората по смартфоните им. Всичко опира до избора на човек да използва технологиите като помощни средства за комуникация – но не като основни такива.
Но има нещо, което не може да се отрече – промяната. Да, с огромното използване на смарт технологии навсякъде, накъдето се обърнем, е една промяна, с която човек трябва да свикне, да я разбере и заобича. И когато погледнем всички, заболи поглед в смартфона си в метрото, да си припомним, че те в момента може би разговарят с някой, когото обичат и който се намира на другия край на света.