WikiLeaks и уроците за властта

През последните няколко дни сайтът, който разби понятието за секретност, WikiLeaks, непрекъснато търпи удари от различни страни. Това постави оцеляването му под въпрос, след като първоначално домейнът му .org бе деактивиран, сметката му в PayPal бе замразена, а хостинг компанията му се отказа да го обслужва. Резултатът: WikiLeaks е по-силен от всякога, поне що се касае до публикуването на секретна информация. 

След блокирането на хостинга му, WikiLeaks просто избра друга компания, предлагаща тази услуга. Междувременно, броят на "огледалните" сайтове - или клонингите му - се увеличи от 10 преди седмица до над 200 в неделя и над 1000 реално действащи в момента. В същото време поддръжниците на WikiLeaks започнаха да отвръщат на ударите срещу сайта. И започнаха регулярни атаки срещу интернет компаниите, които спряха отношенията си със сайта заради страховете, че могат да бъдат асоциирани с него. И в сряда група от над 4 хил. хакери блокира достъпа до сайтовете на MasterCard и Visa, които обявиха, че спират да обслужват даренията за WikiLeaks.

Оцеляването на сайта зависи от няколко неизвестни, сред които е съдбата на основателя му, Джулиан Асанж. В момента той се намира в затвор в Лондон, докато чака евентуална екстрадиция за Швеция заради обвинения в сексуални престъпления. Друг решаващ фактор е и финансовият поток от дарения, който обаче може да намалее заради отказите на PayPal, Visa и MasterCard. Но въпреки тези въпросителни пред WikiLeaks, сайтът доказа, че е доста жилав. И даде един урок на правителствата по света, който те самите най-вероятно знаят доста добре: интернет не може да бъде контролиран, колкото и каквито опити да има за това. Самата архитектура на мрежата е такава, че този (а и на практика всички други) могат да бъде спрени, свалени или блокирани за не повече от няколко часа. След което ще се появяват на друго място и с друг домейн, но най-важното: ще продължат да съществуват. 

„Интернет е отворена система с много малко ограничения до достъпа и начините за употреба,” казва Винтън Сърф, един от създателите на TCP/IP системата, върху която е изградена мрежата. Лесното при преместването на дигиталната информация превръща оказването на натиск върху някого в почти невъзможно, смята още Сърф, който в момента е интернет евангелист на Google. 

WikiLeaks го доказва. Сайтът продължава да съществува, въпреки множеството атаки срещу него след публикуването на редица американски дипломатически документи преди седмица. Тогава бе даден стартът на т.нар. Cablegate, а потокът от още и още ноти не секва. А WikiLeaks си стои непокътнат, докато публикува тази чувствителна информация. Всъщност, случи се обратното.

Всички компании, които се опитаха да "дръпнат шалтера" на WikiLeaks, страдат. При това страдат публично, след като кибератаките срещу сайта на Асанж се обърнаха срещу тях. И техните сайтове (визираме visa.com и mastercard.com) бях недостъпни за по няколко часа в сряда. Атаката бе дело на група "хактивисти" (комбинация от думите хакер и активист) и е част от Операция Разплата,  както самите те я нарекоха. Част от нея бяха и атаките срещу Pay Pal, които отказаха да обслужват WikiLeaks заради "нарушение на правилата за употреба" на системата за електронни разплащания. 

Сайтовете на шведската прокуратура, както и на някои адвокати, също бяха свалени, заедно с банковия клон на швейцарската банка, която обяви, че е замразила сметка на Асанж. Под ударите на хакерите попадна дори сайтът на бившия губернатор на Аляска Сара Пейлин. Неуязвимостта на WikiLeaks бе разтълкувана като демонстрация на мощта на новите, уеб базирани медии, които заплашват да детронират не само правителства, а дори традиционните медии. Всъщност, интернет се превърна в едно ново бойно поле, което се оказа необятно. 

По същия начин, по който е необятна и групата, организирала DDоS атаките срещу всички сайтове. Тя е организация, която няма собствена държава. Поддръжниците й са пръснати по цял свят, което превръща правните действия срещу нареклата се Anonymous организация невъзможни в рамките на определена държава. Политическият натиск срещу нея също не е опция. Инфраструктурата й също е пръсната на няколко континента, което превръща свалянето на WikiLeaks в невъзможно. 

Точно заради това сайтът остава на практика непокътнат, въпреки несекващия поток секретни документи, които излизат от него. Ако изключим, че първият му домейн - wikileaks.org - бе деактивиран от управляващата го компания. Само дни по-късно Асанж обяви, че е подписал договори с няколко компании, които са пръснати из Европа, Канада и Азия. WikiLeaks публикува и апел към поддръжниците си, като ги помоли учтиво да не спират да правят т. нар. огледални сайтове, които копират съдържанието на WikiLeaks на нови и нови сървъри. Апел, на който се отзоваха хиляди потребители и компании, и сега съдържанието на сайта е пръснато на хиляди сървъри из цял свят. 

По подобен път WikiLeaks намери и нов начин да получава дарения, след като PayPal и MasterCard отказаха да обслужват паричните потоци за Асанж. Все още не е ясно как точно се отразило това на финансовата стабилност на организацията му, но от друга страна - сайтът все още е онлайн. При това с много имена и на много сървъри. 

Всички тези факти показват, че опитите на властта да блокира или цензурира сайтове като WikiLeaks чрез финансов или регулаторен натиск са обречени на неуспех. По същия начин, по който властта не успя да се пребори със спамърите или различните уеб базирани престъпни групи. Причината е проста: незаконното в една държава може да е законно в друга, а когато е в интернет, границите падат. И да, има държави, които успяват да цензурират достъпа до Мрежата, но навсякъде успехът е колеблив. И дори и най-тежките регулации не спират най-големите ентусиасти да четат и виждат каквото си поискат онлайн. И ако WikiLeaks иска и може да си позволи инвестиция в съществуването си, то той ще остане онлайн завинаги. 

И да, натискът върху сайта в момента е огромен. Amazon се отказа от хостинга на страницата след "притеснено" обаждане от страна на американския сенатор Джоузеф Либерман. Един от мениджърите на PayPal обяви, че решението на компанията да замрази сметката на WikiLeaks е продиктувано в частност от позицията на американското Министерство на вътрешните работи, че WikiLeaks е нарушил закона с публикуването на класифицираната информация. Изолацията на сайта обаче предизвика множество протести под различна форма, които бяха насочени най-вече срещу правителствената цензура. И които бяха доста ефективни. Сега остава да видим докъде ще стигне тази война. И на какви жертви са готови борещите се за свобода на словото в интернет. И тези, които предпочитат някои неща да останат в тайна.

Автор: Христо Ласков