Заслужава ли си да си купим дрон днес - част 1

Ако сте технологичен ентусиаст, вълнувате се от наука или просто си признавате, че сте гийк/нърд, шансът да искате да си купите дрон е огромен. Приятелите ми, които се вписват в този профил (повечето ми приятели), без изключение искат да се сдобият с достъпен квадрокоптер или хексакоптер. Става въпрос за тези, които все още не са си купили, разбира се. Преди около година се поддадох на изкушението и се сдобих с Parrot AR.Drone 2.0. За съжаление пропуснах възможността да снимам и напиша подробно ревю, което вече би било твърде далеч от определението за актуалност. Все пак година по-късно имам възможността да споделя накратко впечатленията си от един от най-популярните дронове в света и да споделя общото си мнение за този тип летателни средства.

Началото може да ви пречупи

Не, нямам предвид деня, прекаран в митницата, макар той определено да бе най-неприятната част от изживяването. Наложи се да отговоря на въпроси като: "Този хеликоптер може ли да носи оръжия?" и "Вие можете ли да летите с него?", но днес си спомням за тях с усмивка, а дамата от митницата ме помни като "човека с хеликоптера". Става въпрос за първия полет.

Ако също като мен единственият ви опит с дистанционно управляеми устройства се ограничава до телевизора, пригответе се за провали. Магическото очакване, че ще включите дрона, ще излезете на вълшебна зелена безветрена поляна и ще отлетите към залеза под ярките цветове на дъгата, е максимално далеч от истината. По-вероятно е дронът ви да се изстреля с огромна скорост по идеална вертикала, след което да бъде поет от вятъра, запратен в дърво/птица/човек и разбит в почвата.

Добре де, преувеличих, но не очаквайте да постигнете резултатите, които виждате в рекламните видеа, при първите няколко полета дори с най-лесните за управление дронове. Включете всички опции за ограничаване на скоростта и ротацията, намалете обсега на дистанционното и като цяло направете всички възможни стъпки, за да обезопасите дрона си. По всяка вероятност ще го разбиете няколко пъти, преди да овладеете контролната схема. Всъщност ще продължите да го разбивате и след това. Ремонтите са скъпи, частите пристигат бавно, а процедурите обикновено са сравнително сложни, особено ако нямате опит с поялник и фина електроника.

Краткият момент на ентусиазъм

Няколко катастрофи по-късно идва най-приятният момент от притежанието на дрон — първият полет, в който усещате, че наистина контролирате вече по-скъпия си приятел. Чувството наистина е магическо. Онази детска мечта за управление на истинско летящо "нещо", което може да се издига наистина високо и да се контролира с невероятна прецизност, е сбъдната.

В комбинация с видеото в реално време, което виждате на смартфона или таблета си, за няколко полета ще се чувствате като господаря на света. Тогава, когато знаете колко точно да задържите виртуалния бутон, за да пикирате на сантиметри над земята, и сте толкова добре запознати с поведението на дрона си, че може да окастрите близкото дърво с перките, без да ги повредите.

Ако решите да се сдобиете с дрон, купете си поне три батерии, тъй като повечето модели издържат около 15-20 мин. Изживяването всъщност е адски забавно, от гоненето на объркани птици, до разговорите със случайни минувачи, които са искрено озадачени от случващото се, до гледката над квартала, която никога не сте виждали.

Статията продължава на следващата страница.

"Какво да правя сега?"

За съжаление поне в моя случай удоволствието от играта с дрона приключи бързо. Не ме разбирайте погрешно, все още не съжалявам, че инвестирах в него. След няколко десетки успешни полета обаче стигнах до момента, в който не съм сигурен как да продължа.

Не съм видеограф и нямам планове да изкарвам пари с AR.Drone 2.0, а и камерите на квадрокоптера не са достатъчно добри за използване в професионална продукция. Не планирам да ъпгрейдна до модел на DJI по същите причини — устройството може да снима невероятно плавно видео, от което нямам нужда и не оправдава високата цена в моя случай.

Дронът на Parrot е изключително маневрен за цената си, което вероятно е най-интересната му страна. За съжаление е също толкова чуплив. Тялото е изработено от пресован стиропор, а голяма част от електрониката е на повърхността, всичко това с цел минимизиране на разходите и теглото. След като свикнете с най-близката си "летателна площадка", в моя случай огромна поляна, постепенно ще започне да ви става скучно да обикаляте из нея.

Плановете за разходка с дрона през уикенда звучат супер, докато не дойде самият уикенд, в който се сещате, че имате по-интересни неща за правене, а летенето на ново място обикновено не се различава особено от старото, с изключение на непредвидените катастрофи и последвалите разходи. Накратко, ако нямате професионална нужда от видео дрон или деца, чието устойчиво внимание е доста по-дълго, дронът вероятно ще ви омръзне.

Най-големият враг — вятърът

Ако дронът, който сте избрали да купите, е позициониран в ниския (до среден) ценови клас, пригответе се да се срещнете с най-лошия му враг по време на всеки полет — вятъра. Не, не онзи ураганен вятър, при който знаете, че не трябва да излизате. Вятър има винаги, дори когато не го усещате.

AR.Drone 2.0 е абсурдно лек и чувствителен дори към най-слабите течения, а те растат правопропорционално на височината, на която летите. Дори в най-безветрения ден няколко десетки метра над вас има течения, за които не подозирате. Достатъчно е да оставите дрона си да "левитира" на едно място и ще забележите, че позицията му постепенно се променя. Очаквайте втора част на статията скоро.