10 земно-извънземни места от нашата планета

Ако си мислите, че нашият прекрасен дом - Земята, няма нищо общо с мъртвите и странни пейзажи на другите планети от Слънчевата система, със сигурност грешите. Освен райските места, където мнозина дават луди пари, за да прекарат няколко дни в спокойствие и мир с красотите на природата, нашата Майка има и друго лице - местности, толкова странни и непривични, че ако сте били там, спокойно може да заявите, че сте посещавали и други планети. Следващите 10 местности от години насам озадачават учените или по-скоро - предизвикват възхищението им. И ако науката е дала отговор на повечето въпроси, възникващи, гледайки подобни красоти, то вашата фантазия може спокойно да се развихри - поне за ден.

Архипелагът Сокотра

Сокотра е островна група в Индийски океан, принадлежаща на Република Йемен.

Преди около шест милиона години от Африка се е откъснало неголямо парче суша, което се е придвижило от страната на Арабския полуостров. Разкъсвайки се по пътя си на четири острова, парчето земя е успяло да „избяга" от своя родител на няколкостотин километра. Но за тези шест милиона години тук се е появила уникална екосистема - над три вида растения, 90% от влечугите и почти всички миди не могат да бъдат срещнати никъде другаде по света.

Въпреки своята изолираност островната група Сокотра е населявана от най-дълбока древност - през 2008 година са открити оръдия на труда от т.нар. олдувайска култура отпреди повече от 1 милион години. Достъпът до островите днес е лесен - със самолет или кораб, но трябва да се има предвид лошото време с безкрайни дъждове и нестихващ силен вятър.

Планината Рорайма, Венецуела

През 1839 година експедиция на германския пътешественик и изследовател Роберт Шомбург, изследвайки горите в Британска Гвиана, в буквалния смисъл на думата се ударила в стена, чийто връх се губи някъде в облаците. Това било планина, но толкова необикновена, че сякаш някой с огромен нож е отсякъл нейният връх, придавайки й вид на гигантска равна платформа. Дописките на Шомбург са попаднали в ръцете на Артър Конан Дойл, чието въображение родило книгата „Изгубеният свят". Всъщност ставащото на върха на планината Рорайма прилича повече на представата на фантастите за Венера от средата на петдесетте години на миналия век - вечен дъжд, изливащ се над неземен ландшафт. Тези дъждове отмиват хранителните вещества от почвата и не оставят шанс на обикновената флора и фауна. Именно затова всички растителни и животински видове там са уникални.

Салар де Уюни, Боливия

Това е най-голямата солена пустиня в света, която се намира в Боливия. В недрата на изсъхналото солено езеро се съхранява запас от природни вещества и минерали за много хиляди години напред. Този специфичен състав и природните условия са превърнали това място в една от най-уникалните точки на планетата. Първо, разликите във височината на площта на хиляди квадратни километри тук не превишават 1 метър. Второ, в сухия сезон това е най-ярката бяла равнина, а когато падне дъжд, земята се превръща в почти идеално огледало, отразяващо небето. При това дълбочината на езерата в повечето места не превишава няколко сантиметра, така че спокойно може да се разхождате върху тях, наблюдавайки отражението на облаците и небето в краката си. Всяка година през ноември тук се събират огромни ята фламинги от най-различни и редки видове и окраски. Желаещите да посетят това дивно място трябва да имат едно наум обаче, защото Салар де Уюни се намира на 3500 метра надморска височина, което изисква определено време за аклиматизация.

Уейв Рок, САЩ

Поразителното образувание от пясък и камъни, носещо името The Wave - „Вълната", е разположено на границата на американските щати Юта и Аризона. Двеста милиона години могъщи ветрове извайват тези вълнообразни форми с неочаквана и приятна за окото геометрия. Някога това са били пясъчни дюни, но под въздействието на времето и природните условия те са се превърнали в оребрени разноцветни хълмове - една от най-търсените дестинации в света за фотографите. Интересът към аризонската пясъчна галерия е толкова висок, че местните власти са принудени да ограничават потока от желаещи да оплакнат очи с това природно чудо.

Сухите долини в Антарктида

Най-сухото място на Земята - това не е Сахара или Гоби, както веднага биха предположили някои, а местенце в Антарктида с красноречивото име „Сухите долини". Тук не е валял дъжд от два милиона години! Това е участък, обкръжен с планини, от които под въздействието на гравитацията с огромна скорост (около 300 км/ч) се спуска хладен, плътен въздух, отнасяйки всичко със себе си, включително вода, сняг и лед. Ако се сравняват тези условия с това, което се случва на планетите в Слънчевата система, то условията тук биха най-близки до марсианските. Каква е била радостта на учените, когато дори в тези сурови условия все пак е открит живот - бактерия, за чието съществуване са достатъчни микроскопичните капки влага, успели да се скрият от ветровете в неравната повърхност на скалите.

Река Тинто, Испания

Още древните народи като иберийците са започнали да използват полезните изкопаеми в планините Сиера-Морена - там, където са изворите на река Тинто. Желязо, мед, сребро, злато и манган - какво ли не е добивано тук в последните 5 хиляди години?
Всичко в резултат на тази дейност е попадало в течащите води на местната река и се е разпространявало в цялата околност, така че в момента може да ви се стори, че освен хората с каски и работни комбинезони тук няма никакъв друг живот. Но природата все пак е решила друго, населявайки местността с родственици на бактериите екстремофили от Кървавия водопад в Антарктида. Те с радост са започнали да преработват отровните за всеки нормален организъм вещества, в резултат на което Тинто и нейните околности са се украсили във всички оттенъци на червеното и жълтото, а учените са получили поредната надежда, че живот може да съществува и извън Земята.

Езерото Клилук, Канада

Наричано още Петнистото езеро, Клилук е едно от най-странните места на Земята, без аналог на нищо друго на нашата планета. От високата концентрация на сол (най-високата сред езерата) и особения климат Клилук в горещия сезон представлява съвкупност от малки езерца, между които може спокойно да се ходи. Звучи скучно, но изглежда зашеметяващо.
Благодарение на солеността си водата тук притежава лечебни свойства и поради тази причина е станала повод за непрестанни конфликти между местните индианци и колонизаторите от Европа. За местните Клилук е свещено място, с него са свързани много легенди и предания. Едва през 2001 година те успяват да закупят мястото за 720 хиляди долара, като достъпът в момента е ограничен и там може да се отиде само след разрешение на старейшината. Но нищо не пречи да се полюбувате на Клилук от самото шосе, което се намира недалеч от там.

Лунната долина, Бразилия

Лунната долина е разположена на територията на националният парк Шапада-дус-Веадейрус в Бразилия. Платото, на което е разположен паркът, се е образувало преди около 1.8 милиарда години. Местните скали са най-древните на Земята - те са само два пъти по-млади от Луната. За много хилядолетия реката Сан Мигел е изваяла естествения кварц, от който се състоят местните скали в най-причудливите и неестествени форми. През 2001 година националният парк Шапада-дус-Веадейрус е бил включен в списъка за Световното наследство на ЮНЕСКО.

Цинджи-дю-Бемарха, Мадагаскар

Името на тази местност е трудно за произнасяне и произлиза от още по-трудната дума mitsingitsignia, което на местният език означава „да ходиш на пръсти". Всъщност, ако се вгледате в острите като игли скали наоколо, едва ли ще ви дойде друг, по-удачен начин на придвижване. Знаменитата „Каменна гора" е образувана в резултат на ерозията на варовика - вместо обикновените планини, към небето тук се „изстрелват" безброй остри каменни върхове. Сред тях може да се забележат редки и като брой, и като видове дървета, които са населявани от още по-редки видове животни - лемурите и някои птици. В подножието на тези образувания има голям брой каньони с пещери, там са и тъмните води на река Манамболо.

Вулканът Далол, Етиопия

Кратерът на този вулкан напълно правдоподобно демонстрира какво бихте видели, ако се намирате на Йо, спътника на Юпитер, заради многото бликащи гейзери, фантастични цветове и силна миризма на сяра. Разположен по-ниско от другите вулкани по света - на минус 48 метра от морското равнище, Далол е постоянно активен, благодарение на което всичко наоколо ври и кипи. Последното голямо изригване е било през 1926 година - именно тогава се е образувало и „извънземното" езеро, представляващо само по себе си причудливи солени образувания, заобиколени от зелена и виолетова течност.

Кратерът на Далол е най-горещото място на Земята - средногодишната температура тук е 34 градуса по Целзий. В този пек и тази агресивна среда не съществува никакъв живот освен някои бактерии. Именно те осигуряват ярките и цветни спомени на всеки, посетил това иначе не много приветливо място.

Може да видите всички снимки тук: