Най-интересните мъртви езици от древността

Колко езика знаете? Един, два или няколко? А знаете ли колко езика съществуват днес на Земята? Точно… 6909! И в това число не влизат мъртвите езици – онези, чието съществуване по една или друга причина вече е прекъснато. А хората, които са ги употребявали, са отдавна мъртви.

За съществуването на мъртвите езици днес знаем само от останалите за тях документи, надписи или исторически сведения. Езиците всъщност са човешки творения, изобретения на обществото и като такива е съвсем естествено да имат жизнен цикъл. Начало, живот и смърт. Някои „мъртви“ езици обаче постепенно са еволюирали в нови и по този начин до някаква степен са оцелели. Други са изчезнали напълно, безследно и в наши дни дори нямаме и най-малка представа как са звучали и са се говорели.

Ето и няколко мъртви езика, които са интересни заради загадките около тях, както и заради народите, които са ги използвали.

 

Прото-индоевропейски (индоевропейски праезик)

Английският, руският, фарси, бенгалски, албански и кюрдски. Това са само част от езиците заедно с много други, чиито корени се крият назад в прото-индоевропейския (Proto-Indo-European PIE) език. Той е бил до голяма степен възстановен чрез прецизно проследяване назад на историята на неговите наследници. Голяма помощ в случая е дошла поради факта, че тези съвременни езици всъщност са едни от най-разпространените лингвистични фамилии днес.

Единственият проблем е, че PIE е толкова древен, че дефакто предшества самата писменост. Така че почти всички наши познания относно неговата фонетика и лексика се базират единствено на научни предположения. Дори съществуват три фонеми (фонема е най-малката звуково неделима частица от 

състава на думата), които все още не знаем как точно да произнасяме. Това всъщност са звуци, които не съществуват в повечето индоевропейски езици, затова според повечето хипотези те се отнасят към фонемите, съществуващи в арабските езици. Но въпреки всичките си противоречия прото-индоевропейският си остава прародител на почти всички езици, говорещи се днес в голяма част по света.

 

 

Хетски

Това също е прото-индоевропейски език, само че един от най-древните, който се е използвал около 1600 години пр.н.е. Неговите корени и начин на употреба са толкова неясни, че дори не знаем как са го наричали самите хети. Езикът е наречен „хетски“ само защото се използват библейски източници, описващи живота на хората от тези региони, а думата „хети“ вероятно е с египетски или асирийски произход. „Хетски“ е ново име, избрано след (все още спорната) идентификация на Хатуското царство с хититите, споменати в Стария завет.

Хетите населявали Анадолското плато, което се намира в територията на днешна Турция. Езикът им е изчезнал най-вероятно заради факта, че народът им е асимилиран от други индоевропейци, които са завзели техните земи.

 

Правени са много опити да се свърже хетският език с други езици от кавказката група – абхазки, убихски и дори грузински, но доказателствата са недостатъчни въпреки оцелелите около 30 000 глинени плочки с хетска литература от Хатуша - столицата на древната хетска империя. Още един допълнително усложняващ фактор е клинописната азбука, използвана от тези езици, която не може да опише добре как е звучал хетският език.

Клинописното писмо е изобретено в Древен Шумер около 3100 г. пр.н.е. и се е използвало за записване и на други езици от Близкия изток в древността. Хетите заемат клинописната си система от Вавилон вероятно в началото на второто хилядолетие пр.н.е., като тя е разчетена за първи път от чешкия учен Бедржих Хрозни през 1915 г.

 

Иберийски

Произходът на езика, говорен от коренното население на иберийския полуостров (днешна Испания и Португалия) преди завладяването му от Римската империя, е все още неясен. Много учени го свързват с берберските езици, други с днешния баски език, а голяма част от специалистите го причисляват дори към келтския. Съществуват и още по-смели хипотези, свързващи езика на древните иберийци с този на етруските или дори на грузинците.

 

Интересното за този език е, че неговата писменост е имала не само една, а цели три азбуки – варианти на финикийската писменост. Най-сложният вариант от тях е югозападният, наричан още тартезки – на името на езика, говорен в царството на Тартезис (описвано още от Херодот и според някои древни автори център на легендарната Атлантида).

Иберийският език е изчезнал след като римляните превземат полуострова, но някои имена на градове (Кадис) и много думи са оцелели в съвременния испански език.

Етруски

Последният предполагаем жив човек, употребяващ по рождение (майчин език) етруски, е… римският император Клавдий, управлявал Рим от 41 до 54 година от нашата ера. Той направил и опит да събере цялата история на етруските, но за жалост по-голямата й част е изгубена през годините. Това бил тъжен, но логичен край на език, който е доминирал в цяла централна Италия много векове заедно с латинския.

Сложността в това да се реконструира днес етруският език се крие в неговата изолация и оскъдните оцелели текстове, които са малко по-дълги от няколко изречения. Един от най-важните открити оцелели текстове е текстилна книга, която по-късно е използвана за обвиване на мумия и е допълнително повредена.

 

Единственото сигурно нещо около езика на етруските е, че те са създали собствена азбука, базирана на евбейския гръцки, и са развили собствени сложни литературни традиции, които са унищожени през годините от нашествениците. И подобно на иберийския език те са оставили някои имена, използвани до ден-днешен като останки от годините, когато етруският език е доминирал над латинския. Едно от тези имена е… Рим.

 

Майпур

Този език бил говорен от малко местно племе около коритото на река Ориноко – в земите на днешна Венецуела. Племето било изтребено от съперническо карибско племе, но езикът им е оцелял благодарение на работата на големия германски естествоизпитател и пътешественик Александър фон Хумболт. Той е събирал и записвал думите на местното племе мако, които са знаели майпурски.

С този език е свързана и една любопитна история. Слуховете от онези времена се разнасяли много бързо и един от тях разказвал, че мъртвият език майпур се поддържал жив заради… папагали, които били собственост на отдавна починали членове на племето. Както знаем, тези птици живеят доста дълго и често надживяват собствениците си, така че слухът донякъде се превърнал и в реалност в наши дни.

 

Ексцентричната художничка Рейчъл Беруик, вдъхновена от историята с папагалите, поддържащи този език жив, решила да направи същото и научила няколко папагала на доста от думите на мъртвия език. Този пример се дава и до днес като илюстрация за феномена на мъртвите езици, а думи на майпур се повтарят и до днес от… папагали.

 

Харапски

Харапа е древен град в Северозападна Индия по долината на река Инд – център на древната индска цивилизация. Този град е съществувал от около 3000 година пр.н.е. до 1700 – 1600 г. пр.н.е. По времето на своя пик езикът се е говорел от над 5 милиона души – огромно число хора за древността.

Въпреки многото векове, които ни делят, това изненадващо модерно общество е разполагало с работеща канализация и напоителни системи. Имало е сложна и добре развита икономика в продължение на цели 2000 години!

 

Подобно на цялата индуска цивилизация от долината на Инд, този език в определен период от време започва да запада и изчезва, което е до голяма степен е необяснимо. Заради относително бързия период на упадък харапската писменост остава неразчетена и освен това от нея не произлизат нови езици. Връзките на харапския с индоевропейските и дравидските езикови семейства са все още под въпрос най-вече по политически причини. Националистите, използващи хинду, поддържат версията за индоевропейските връзки, докато тамилите поддържат дравидската хипотеза, защото тамилският език е именно с такъв произход.

Мероитски

Мероитския, наречен още и кушитски, е езикът на древната нубийска цивилизация от Куш (в земите на днешен Судан). Познат е още от древноегипетски източници и съвсем очевидно е възникнал като наследство от древноегипетската култура. Само че с тази разлика, че мероитският е изработил и развил своя собствена писменост, доста различна от тази на йероглифите.

Въпреки че мероитската писменост е дешифрирана още през 1911 година, изглежда, че е невъзможно текстовете й да бъдат преведени заради липсата на сравнителни и близки по вид писмености.

 

Освен това опитите да бъде датиран и свързан с други езици са доста трудни. Някои учени го свързват с днешните судански езици, главно с афро-азиатските и нилско-сахарските семейства, но това звучи доста хипотетично. И все пак, ако се окаже истина и този език има общи корени с нилско-сахарските езици, то мероитският ще бъде най-старият в цялото семейство, който е създал собствена писменост и литературни традиции.

 

Етеокритски

Когато говорим за този език, трябва да се спомене задължително минойската култура на населението от остров Крит, които са създали една от най-легендарните и невъзможни за дешифриране писмености – Linear A. Той е първият от двата древни надписа (вторият е Linear B, който е дешифриран), открити на този древен остров като част от легендарната култура на Минос. Linear A така и не е могъл никога да бъде дешифриран.

Етеокритският всъщност е езикът, на който са говорили хората, написали Linear A и критските йероглифи. Със сигурност те са директни наследници на древната минойска култура.

 

Откакто са открити тези два надписа, съществуват много опити да бъде разчетена етеокритската писменост, но всички са безуспешни, както и опитите тя да се свърже с модерните езици. Това е истински загадъчен пъзел за днешните лингвисти и археолози. Откъде и как е възникнала тази цивилизация и защо е толкова различна?

Няколкото намерени допълнителни артефакта за жалост водят до задънена улица. Един от тях е дискът от Фаистос – надпис върху малък диск, за който много учени са имали надежда, че ще помогне за разчитането на минойската писменост.

 

Дакийски

Земята на даките е всъщност на територията на днешна Румъния, на север от Дунава. Тя е дом на огромна древна култура и войнствен народ, който също е покорен от римляните по времето на император Траян през първи век от нашата ера.

Въпреки че римляните не изкореняват напълно този език, наследниците на даките постепенно приемат за свой език латинския, като го променят и изменят. Въпреки че някои местности, имена и думи в румънския език са с дакийски произход, този език е изчезнал напълно някъде около шести или седми век.
Дакийците са говорили интересен вариант на индоевропейските езици, но голяма част от него е загубена и е много трудно да бъде реконструирана, защото от писмеността на този език е оцелял само един-единствен надпис.

 

В наши дни са правени опити този език да бъде свързан и причислен към тракийския, фригийския или дори съвременния албански. Но е доста по-вероятно албанският да е наследник на илирийския език, което автоматично оставя дакийския като мъртво разклонение на индоевропейското езиково дърво.

 

Хунски

Може би смятате, че да покориш по-голямата част от Европа и голяма част от Азия, карайки римската империя да коленичи, шепнейки за вас думите „Божия напаст“, ще бъде достатъчна причина хората да започнат да разбират и приемат езика ви?

Нищо подобно.

За жалост легендарните хуни, азиатското номадско племе, вилняло и завзело огромни територии през 4-и и 5-и век, изобщо не си е направило труда да обособи писменост за своя език. А както знаем – без писменост един език няма сила. Само няколко думи са оцелели от него и те са събрани и записани благодарение на римски учени. Въпреки това и до днес има дебати и спорове как да се реконструира и възпроизведе този език.

 

Най-разпространената хипотеза свързва хунския език с номадски племена, които са северни съседи на китайската династия Хан. Подобно на хуните тези китайски племена не са имали писменост и всичко, което знаем за тях, е записано от техните по-образовани съседи, които, разбира се, били ужасени от тях.
Все още се дебатира дали хунският език е тюркски, алтайски, индоевропейски или е съвсем изолиран и оригинален език въпреки популярното днес мнение на… унгарците, които твърдят че те и техният език са преки наследници на хуните.