Религиозните символи и тяхното значение

Религията и духовният свят са нещо, което не се възприема изцяло от съвременната наука. Или по-скоро - последната не обича много да говори за тях, защото ги е категоризирала като нещо недоказано по емпиричен, логически път.

Символите на религиите обаче много често притежават своите логични (признати дори от науката) значения, които са свързани с математиката, астрономията, природата. Мостът между технологичния свят и този на духовните символи вероятно е много дълъг - дори може би не съществува или е напълно прекъснат. Но този факт едва ли пречи на любопитните, желаещите да научат нещо важно, изключително интересно за историята около произхода на най-популярните знаци от планетата Земя.

Затова се надявам, че краткото описание на някои от най-познатите религиозни символи по света ще ви хареса. Сигурен съм, че има още много други, а цялата тема е изключително интересна. За да няма спорове и обидени, символите са подредени в чисто азбучен ред, като, разбира се, липсват всякакви претенции за пълна изчерпателност, както и за 100% достоверност. Все пак последната едва ли е напълно възможна, когато става дума за знаци с… хилядолетна история!

 

Бахайство

Формално символът на бахайската вяра е петлъчевата звезда, но с това учение се свързва и деветлъчевата. Числото 9 е свещено за тази вяра – символ за името на най-великия. Бахайците считат своята религия за последната световна монотеистична религия, а според редица специалисти в областта тя е ислямска секта. Ето какво казва и свободната енциклопедия по въпроса: „Бахайството, наричано от последователите му бахайска вяра, а понякога и според бахаите погрешно - бахаизъм, e религиозно учение. Основано e през XIX век в района на днешен Иран от персиеца Бахаулла. Изповядващите я се наричат бахаи и в началото на XXI век наброяват около 6 милиона души в над 200 страни по целия свят, но най-много техни представители има в САЩ.

 

Бахайството изповядва съществуването на един Създател Бог и единството на цялото човечество. Отхвърля троичността на Бога според християнството. Според него религиозната история на човечеството е еволюиращ образователен процес. То получава знания посредством пратеници, назовавани „Проявления на Бога“. Според бахаите Бахаулла (в превод - Славата Божия) е най-скорошният, най-прогресивният, но не и последен от божиите пратеници. Той се обявява за дългоочакван учител на всички народи, предречен в християнството като човешкия син, идещ в Славата на Отца.

 

Будизъм

Дхармачакра, или „Колелото на закона“ (макар и да има и други преводи) е символ на учението на Буда и се изобразява във вид на колело на колесница с осем или повече спици. Центърът на колелото символизира светещата точка на съзнанието, която излъчва духовна светлина, а осемте спици – следването на благородния осмократен път (Осемте благородни принципа), които са в основата на учението на Буда. Тези принципи са: Правилната гледна точка, Правилният стремеж, Правилното говорене, Правилното действие, Правилният начин на живот, Правилното усилие, Правилното мислене, Правилната концентрация.

 

Дхармачакра е един от осемте символа на щастието на тибетския будизъм. Това е един от най-старите будистки символи, появили се по времето на цар Ашока. В нейната най-опростена форма Дхармачакра е призната глобално като символ на будизма. Подобен символ е също използван и в джайнизма.
Понякога отстрани на колелото се изобразяват и две газели, символ на будистката проповед. Това е свързано с преданието, че по време на първата си проповед на Буда са присъствали и две от тези животни.

 

Още един сходен символ, наподобяващ колело, е самсара, символизиращо безкрайния жизнен кръговрат, включващ раждането, живота, смъртта и прераждането.

 

Даоизъм

Знаменитите черно-бели „рибки“ Ин и Ян са една от основните концепции на древнокитайската философия. Основните идеи, стоящи зад тях, са много, но най-възприети са две – първо, че всичко в света се променя непрекъснато, и второ – че противоположностите се допълват. Последната идея донякъде напомня на масонската философия с един от техните символи – шахматното поле.

 

Цел на съществуването на човека според даоизма е балансът и хармонията на противоположностите, с което е трудно да не се съгласите. Ин обозначава черния цвят, женското, вътрешното, а Ян – бялото, мъжкото, външното. Двете привидно противоположни сили, енергии, принципи са част от тайдзи (Великия предел), като взаимно се допълват и преливат една в друга.

Според източната (китайската) философия в основата на света е У Дзи (Безпределната празнота), в която безкрайността и нищото са равни. У Дзи прелива в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие - Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В живота на хората е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У Дзи.

 

Зороастризъм

В основата на тази религия лежи свободният нравствен избор на човека с неговите добри мисли, слова и дела. Символът на зороастризма е Фаравахар – Крилатото слънце. В горната му част има човешко тяло (фраваши), което е аналог на ангела хранител в авраамическите религии. Първоначално този символ е изобразявал само крилато слънце (символ на властта и божествения произход), но по-късно към него е добавен и човешкият образ.

Като цяло Фаравахар обозначава божественото благословение и царската слава. Смята се, че в ранните изображения с човешка форма лицето е на самия цар Дарий. В днешния зороастризъм Фаравахар се смята за напомняне за целта на живота, която е да се живее по такъв начин, че душата да напредне към фрашо-керети (унищожението на злото) или единение с Ахура Мазда (добрия, изначалния Бог).
Зороастризмът е религия и философия, основана от пророка Зороастър (Заратустра, Заратуштра, от персийски). Възникнала е някъде около 6 век пр.н.е. в Иран и неколкостотин години след това е сред най-мощните религии в света.

 

Ислям

Въпреки огромното си влияние и огромния брой последователи в света, тази религия в чистия си вид няма никакви символи. Въпреки това неофициално за неин символ много хора считат полумесеца и петлъчевата звезда.

 

Ето и думите на шейх Мухамед Салих Ал Мунаджид: „По отношение на символа или емблемата на исляма може да се каже само едно – мюсюлманите се кланят единствено на Аллах и отхвърлят всякакви идоли. Мюсюлманите молят за благословия и защита само и единствено Аллах и затова те нямат символ, подобно на християнският кръст. Някои мюсюлмани са избрали полумесеца, като символ за противопоставяне на кръста, но това е неправилно и е добавено впоследствие.“

Съществуват дори теории, че полумесецът всъщност не представлява тънък лунен сърп, а е точно обратното – символизира Слънцето, полузакрито от Луната по време на слънчево затъмнение, като знакът е свързан с конспиративната теория за „всевиждащото око на Ра“.

Индуизъм

Квинтесенцията на думата „Ом“ (Аум) е мантрата. Сакралната сричка Аум е символ в индуизма и означава универсалното име на Бога, като трите букви обозначават трите сфери на влияние – Създаване, Поддържане и Разрушение, а освен това символизират и трите състояния на съзнанието – пробуждане, медитация и дълбок сън.

Ом е най-добрата от всички същности, заслужавайки най-високото място. Визуално Ом е представен чрез стилизирана пиктограма. По-дълбоко вникване в този мистичен символ разкрива, че е съставен от три звука, комбинирани в един. На санскрит гласната и гласният звук “о” е по произход двугласна дума от а + у и затова Ом е представена писмено, като Аум.

 

Още един изключително известен символ на индуизма е свастиката, която отново символизира Слънцето, хармонията, единството на силите и стихиите, благоприятната съдба. Въпреки наложилото се мнение, че идеята да се сложи този символ на германското знаме на нацистката държава е на мистика Адолф Хитлер, това не е така – той просто е утвърдил този символ, като част от националсоциализма. В книгата си „Моята борба“ Хитлер пише: „Бях принуден да отхвърля всички многобройни проекти, които ми изпращаха отвсякъде привържениците на движението, защото всички те се свеждаха до една тема. Те избираха старите цветове от пруското знаме (червено, бяло и черно) и на този фон рисуваха вариации на пречупен кръст. След много опити аз сам съставих крайния вид на знамето – основен фон е червеният, вътре има бял кръг а в центъра му – черен пречупен кръст. След дълги размишления най-накрая намерих нужното съотношение между големината на знамето и големината на белия кръг, както и на кръста.“

 

Свастиката е използвана като символ на немския социализъм още преди да се появят нацистите.

 

Юдаизъм

Символът на шестлъчевата звезда на Давид (хексаграмата) има много по-древен произход, отколкото самият юдаизъм. Този символ е масово превърнат в еврейски едва през XIX век. Самата хексаграма е известна в Индия под названието Анахта-чакра (четвърта чакра), много преди тя да се появи в Близкия изток и Европа.

 

Съществуват много трактовки и тълкувания на Звездата на Давид. Според някои тя се разглежда като съединение и съчетание на двете начала – мъжкото и женското (триъгълникът с широките рамена е насочен надолу и е мъжкият, а обратният – нагоре, е женски). Според други това е символ за небесното и земното, според трети – огън и въздух в съчетание със вода и земя (четирите елемента), символизира още управлението на света – земята, небето и четирите посоки на света и т.н.

 

 

Окултизъм

Окултизмът е името, което обединява учени и хора, вярващи в странни и свръхестествени сили, но само според чистата наука. Това е много древно учение, достигащо до наши дни, а един от най-известните му символи е пентаграмата. Тя е може би най-древният и сложен мистичен символ, като е добре познат още в Древна Гърция.

 

В превод от гръцки пентаграма означава „пет линии“. Този символо например е бил отличителен за школата на Питагор, чиито последователи считали, че красивият многоъгълник притежава редица магически свойства.

Според много изследователи пентаграмата вероятно се е появила около 4000 години преди Христа в Месопотамия и е обозначавала по външен вид астрономическата схема на движението на планетата Венера. Този „звезден“ символ освен това се асоциира с човека, като връхната му точка е главата, а останалите 4 краища – крайниците. Често пентаграмата се разглежда и като изображение на петте човешки чувства.

Сатанизъм

Печатът на Бафомет е официалният символ на църквата на Сатаната. Представлява точно същата пентаграма, само че обърната на 180 градуса, като в центъра й има вписана глава на козел. Около пентаграмата е разположена окръжност, а в краищата на всеки лъч от звездата е вписано име на Левиатан.

 

 

Сикхизъм

Тази религия е била основана в Индия от гуруто Нанаком (1469-1539). Днес нейни привърженици са повече от 22 милиона души по света. Най-важният символ на религията е кханда, която представлява особен двуостър меч (сикхската представа за свещена война), обградена от колело чакра – символ на единството на Бога и човека. От двете страни са разположени два кирпана (национална форма ножове на сикхите), олицетворяващи духовната и светската власт. Това подчертава, че за сикхите е еднакво важен както духовният живот, така и задълженията на хората пред народа си.

 

 

Християнство

Кръстният символ в християнството според мнението на изследователи също не е съвсем изначален, а подобно на звездата и полумесеца е въведен по-късно след появата на религията. Първоначалният символ на християните е рибата. На древногръцки език рибата се произнася, като „ихтис“, което съответства на абревиатурата Ἰησοῦς Χριστός, Θεοῦ Υἱός, Σωτήρ (вземете първите букви от имената и се образува точно това). Самите думи означават Исус Христос Божи Син Спасител.

 

Православният кръст се отличава от католическия и съдържа три напречни линии. Първата малка, хоризонтална, съдържа надписа Иисус Назаретянин Цар Юдейски. Втората, по-дълга, е налична и в католическия кръст, а третата, косо разположена, има друго значение. Според един от вариантите тя символизира двамата разпънати заедно с Исус разбойници, като насоченият нагоре край обозначава онзи, на когото е простено и е отишъл в рая, а насоченият надолу - втория, който попада в ада.
Според друга версия тази линия символизира подпората, поддържаща краката на разпнатия, която не му дава да умира веднага след наказанието.

 

За разлика от православния кръст формата на католическия, състояща се от само две кръстосани линии произхожда от древна Халдея. В нея, както и в съседните държави, се почитал бог Тамуз (което е и името на четвъртия поред месец от библейския календар).

Многото вариации на кръста можете да видите на тази интересна страница - http://margaritta.dir.bg/06kluch.htm