Основателят на Amazon Джеф Безос прогнозира, че в рамките на следващите 10 до 20 години в орбита ще бъдат построени изключително големи центрове за данни, където непрекъснатият достъп до слънчева енергия и относително лесното охлаждане биха им позволили да надминат земните съоръжения по ефективност и цена. Изграждането на център за данни в космоса обаче ще изисква редица пробиви, тъй като днес това е търговски невъзможно.

„Едно от нещата, които ще се случат в бъдеще – трудно е да се каже точно кога, но ще е след 10+ години, и залагам, че няма да е повече от 20 години – е, че ще започнем да строим тези гигантски гигаватни центрове за данни в космоса“, заяви основателят на Blue Origin по време на дискусия с председателя на Ferrari Джон Елкан по време на Italian Tech Week в Торино, Италия.

Глобалният възход на изкуствения интелект и облачните технологии разширява границите на съществуващата изчислителна инфраструктура по отношение на електрозахранването и охлаждането, което кара компаниите да обмислят нови варианти за разполагане на тези огромни центрове за данни. Някои смятат, че е разумно да се разположат центровете за данни на кораби, други обмислят да ги построят в северните страни, а има дори идеи да се разположат дълбоко в океана.

Според Безос, космическото пространство предоставя източник на слънчева енергия, който не е подложен на атмосферни или метеорологични смущения. Без облаци, дъжд или нощни цикли, събирането на енергия става много по-постоянно, което прави слънчевата енергия практична за приложения 24/7. Междувременно температурите в космоса варират от -120 градуса по Целзий при пряка слънчева светлина до -270 градуса по Целзий в сянка, което значително опростява охлаждането. Това би могло да направи орбиталните клъстери идеални за интензивни изчислителни задачи като обучение на модели на изкуствен интелект, които изискват постоянен и огромен приток на енергия.

Разбира се, както възможности, подобно начинание крие и много предизвикателства.

Технически е възможно да се генерира около 1 GW непрекъсната електрическа енергия в орбита около Земята с помощта на слънчеви панели, но мащабът е огромен, което създава огромни трудности.

Слънчевата константа на Земята е около 1366 W/m2 и би трябвало да е приблизително същата и в орбитата на Земята. Високоефективните трислойни слънчеви клетки могат да преобразуват около 35% от нея в електроенергия, а след отчитане на загубите на ниво система, като кабели, термична неефективност и други фактори, нетната използваема мощност обикновено е 300 – 410 W/m², в зависимост от различни фактори. Това означава, че проектът ще се нуждае от 2,4 до 3,3 милиона квадратни метра площ за слънчеви панели – приблизително равностойно на квадратна матрица с размери между 1,56 и 1,82 км на страна. Такова съоръжение вероятно ще тежи 9000 – 11 250 тона само за фотоволтаичния материал, без да се включват структурните опори, електропроводите и електронните устройства за управление.

Освен това почти цялата входяща енергия се превръща в топлина, която трябва да се излъчва в космоса, което означава милиони квадратни метри радиатори, за да се справи с 1+ GW топлинно натоварване. Колко ще тежат такива радиатори и колко ще струва издигането им в космоса е нещо, което тепърва предстои да се види, но тъй като радиаторите са по-тежки от слънчевите панели, става дума за десетки милиарди долари.

Не на последно място, самото оборудване на ИИ сървърите тежи десетки хиляди тона и струва десетки милиарди долари дори на Земята.

Така че, макар и принципно възможно, логистичните, икономическите и инженерните предизвикателства при сглобяването и поддържането на такава орбитална енергийна система са огромни.

Снимка: Unsplash

Виж още: Учени четат мислите на мишки по израженията на лицата им (ВИДЕО)