Необичайно психологическо изследване показва колко реално може да изглежда усещането за присъствие на починал човек. Някои участници дори съобщават за физически усещания, докато се взират в огледало в затъмнена стая.

Една жена усетила как някой нежно прокарва ръка през косата ѝ. За нея това било докосването на любим човек, който вече не е между живите. Други участници в експеримента съобщили, че усещат необичайни миризми, физическо докосване или дори виждат образи на хора, които са загубили. Всички те прекарали 45 минути, взирайки се в огледало в слабо осветено помещение – част от необичаен научен експеримент, целящ да установи как човешкият мозък може да създаде усещането, че отсъстващ човек се намира непосредствено наблизо.

Изследването е проведено от учени от Университета на Западна Джорджия и Държавния университет на Северозападен Мисури. Резултатите показват връзка между определени характеристики на въображението и яркостта и реалистичността на преживяванията. Но някои от наблюденията се оказали по-трудни за обяснение, отколкото изследователите първоначално очаквали.

Какво представлява психомантеумът?

Експериментът се провел в специално помещение, наречено психомантеум – пространство, създадено с цел да предизвиква усещания за контакт с починали хора. Стените и таванът на камерата били покрити с черно кадифе, а срещу наклонено огледало била поставена удобна креслообразна седалка. Огледалото било разположено под такъв ъгъл, че участниците да не виждат собственото си отражение. Единственото осветление идвало от приглушена лампа в задната част на помещението, което създавало специфична обстановка, ограничаваща външните зрителни стимули.

В проучването участвали 30 души, като половината от тях имали синестезия – особеност на възприятието, при която различни сетива или понятия се свързват автоматично помежду си. Например човек може неволно да възприема определени букви като цветове или да свързва звуци с визуални образи. Останалите участници също били подбрани с оглед на предишния си опит, като всички доброволци вече били съобщавали за преживявания, които определяли като срещи с призраци.

Преди същинската част на експеримента всеки участник прекарал 15 минути в спомени за починал близък човек. Те трябвало да си представят външността му, гласа, движенията и характерните му особености. Позволявало им се да използват снимки, лични вещи или дори рисунки, за да възстановят възможно най-ярък спомен за човека. След това започвала 45-минутната сесия пред огледалото. През цялото време в помещението се възпроизвеждал равномерен розов шум, който прикривал външните звуци, а участниците натискали бутон всеки път, когато усетели нечие присъствие или преживявали силни визуални образи.

След приключването на експеримента доброволците оценявали доколко реалистични и ярки са били преживяванията им, както и колко осезаемо присъствието на предполагаемия починал човек заемало пространство около тях. Резултатите показали, че 24 от общо 30 души са усетили нечие присъствие по време на сесията.

Въображението може да играе ключова роля

За водещия автор на изследването, психолога Кристин Симъндс-Мур от Университета на Западна Джорджия, особено впечатляваща била емоционалната сила на преживяванията. Много от участниците ги описвали като положителни и дори утешителни. Някои споделили, че са имали усещането за възможност да се сбогуват с починал близък или да се върнат към нерешени въпроси от миналото. Един от случаите бил особено въздействащ – жена съобщила, че усетила как починалият ѝ любим човек гали косата ѝ, преживяване, което определила като изключително значимо.

Първоначалната хипотеза на учените била, че хората със синестезия ще имат по-силни и по-ярки преживявания. Данните обаче не потвърдили това предположение. Двете групи не показали съществени различия нито по отношение на усещането за присъствие, нито в оценките си за реалистичността на преживяното. Вместо това изследователите открили друга интересна закономерност: хората с по-високи резултати по скалата за творческо въображение обикновено описвали по-ярки и реалистични образи. Друга разновидност на фантазното мислене, измерена отделно, не показала същата връзка.

Според Симъндс-Мур обаче това не означава, че творческото въображение само по себе си предизвиква подобни преживявания. Вероятно става дума за взаимодействие между няколко фактора – личностни характеристики, предварителни очаквания, емоционалната връзка с починалия човек и промененото състояние на съзнанието, което може да възникне при продължително взиране в огледало. При подобни условия границата между спомена, въображението и непосредственото сетивно възприятие може да стане по-трудно различима.

Доказателство за контакт с отвъдното ли е експериментът?

Въпреки необичайните резултати изследователите подчертават, че проучването не доказва съществуването на призраци или възможността за комуникация с починалите. То има редица ограничения, които трябва да бъдат взети предвид. Извадката е малка – само 30 души, изследването не е било предварително регистрирано и са направени множество статистически сравнения, което увеличава вероятността някои от откритите зависимости да са случайни. Допълнително ограничение е фактът, че участниците са имали предишен опит с предполагаеми паранормални явления, поради което резултатите не могат автоматично да бъдат приложени към цялото население.

Въпреки това експериментът предлага интересна възможност за изследване на начина, по който човешкият мозък възприема присъствието на отсъстващи хора, особено когато става дума за близки, които вече са починали. Спомените, емоционалната привързаност, очакванията и ограничаването на сетивните стимули могат да взаимодействат по начин, който създава изключително реалистични преживявания. Това не ги прави непременно измислени от гледна точка на човека, който ги изпитва, но не означава и че зад тях стои външно свръхестествено присъствие.

Екипът планира да продължи изследванията в тази област, като един от следващите проекти ще включва т.нар. „телефон на вятъра“ – несвързан с телефонната мрежа апарат, използван от хората, за да разговарят символично с починали близки. Подобни практики могат да предоставят допълнителна информация за ролята на паметта, емоциите и въображението в процеса на преживяване на загубата.

Снимка: Unsplash

Виж още: Скалa, потънала на 90 километра под земната повърхност, разкри неочаквана загадка