Червеното или синьото хапче - прочутият въпрос, който е в основата на цялата филмова вселена на „Матрицата“. Във филма от 1999 г. изненадващо решителният Нео приема червеното хапче и решава да види докъде ще стигне "заешката дупка". Моментът е една от най-емблематичните сцени в историята на научната фантастика, но също така изследва важен философски въпрос: Ако реалността е симулация, могат ли хората да решат да я напуснат?

Компютърният учен от Университета в Луисвил Роман Ямполски изследва точно този въпрос в подробна публикация, в която описва как евентуално да хакнем пътя си към излизане от нашето симулирано съществуване.

Идеята, че хората вероятно живеят в симулация, е изненадващо стара. Френският философ Рене Декарт подхвърля идеята още през XVII в., но идеята наистина завладява научната общност, когато философът от Оксфордския университет Ник Бостром пише влиятелна статия за възможността за симулирана реалност през 2003 г. Според Бостром вероятността да живеем в някакъв свръхмодерен извънземен компютър е около 20 %.

Ямполски продължава тази традиция на изследване на границите на възможната симулация и по-специално на начините да се избяга от нея. Ямполски привлича примери от реалния свят за хакерски атаки, експлойти, открити във видеоигрите, както и по-философски разсъждения за опитите да общуваме с нашите симулаторни господари с помощта на аватар.

Ямполски включва и сборник с видовете планове за бягство, теоретизирани от други мислители, които включват „генериране на неизчислим парадокс“ или натоварване на изчислителния капацитет на симулацията, като например изискване милиони хора да медитират по едно и също време и след това внезапно да станат много активни.

В статията се признава, че има някои убедителни доказателства, които могат да навредят на идеята за бягство от симулацията - или ако изобщо има симулация. Например изглежда, че знанието за самата симулация не оказва влияние върху нейното съществуване, нито пък религиите, които всички апелират към някакъв външен симулатор, нямат измерим ефект или намеса (предишни изследователи са предлагали точно тази идея). Също така, управлението на невероятно сложни машини, които дават поразителни резултати, като например Големия адронен колайдер, изглежда не оказва никакво влияние върху някакъв вид симулация.

Разбира се, остава въпросът защо хората биха искали да напуснат симулацията - в края на краищата опитът на Нео при излизането му от матрицата не беше съвсем приятен. Ямполски твърди, че достъпът до базовата реалност би могъл да увеличи изчислителните ни способности и да ни даде достъп до „истинско“ знание, а не до симулираната физика на познатата ни вселена. Последствията от подобен план за бягство също са неизвестни.

Ямполски признава, че подобни разследвания са свързани с екзистенциални рискове, и дори изказва предположението, че симулаторите са рестартирали симулацията с подобрени функции за сигурност, като по този начин ефективно са изтрили колективната ни памет.

Вероятно е невъзможно да открием със стопроцентова сигурност дали живеем в симулация. Затова засега трябва да се придържаме към синьото хапче.

Снимка: Unsplash

Виж още: ASUSTOR AS6804T: най-доброто NAS решение за дома и офиса (ВИДЕО РЕВЮ)