Как да изберем: Лаптоп под 1000 лева?

Това, че често разполагаме с ограничени финансови средства, не означава непременно, че трябва да се задоволим с покупката на нискокачествен продукт. В първото издание на новата ни рубрика „Как да изберем...“ ще ви насочим към силните и слабите страни на бюджетните ноутбуци от 499 до 999 лв.

Текст: Иван Георгиев

Не съвети, а насоки

Има някои неща, с които ми е трудно да се примиря. Едно от тях е, че до ден-днешен мои познати и дори близки приятели, нямащи поглед върху света на потребителската електроника, си купуват преносими компютри, без да потърсят предварителна консултация. Не ме разбирайте погрешно – съвсем не държа тези хора да търсят точно мен и още по-малко да ме възприемат като „безгрешен гуру“. Мъката ми идва от това, че самите те не се уважават. Дават по една или две месечни заплати за лаптоп, избран, дръжте се да не паднете, по... картинката, служеща за тапет на операционната система! Ако беше шега, можеше да се позабавляваме, но описвам реални случаи – не един, а в множествено число.

От друга страна, предполагам, обичайният читател на HiComm би възприел всеки опит за съветване като неоправдана атака срещу техническата му грамотност и дори срещу интелекта му. Опазил ме Господ да си навлека съответния гняв! Ето защо изрично моля останалата част от материала да се разглежда като насоки, а не като непоискани съвети.

Лаптоп с какъв размер да си взема?

От практиката съм научил, че щом задават този въпрос, хората не са съвсем наясно за какво ще използват машината и че тепърва ще се учат на нея. Затова обикновено ги насочвам към 15.6-инчовите решения и досега, мога да се похваля, не съм сбъркал. Разбира се, има условности. Ако добре познавам човека насреща и съм наясно, че той често пътува, както и че носи друг обемист багаж, може да му препоръчам по-компактен, 14- или дори 13-инчов ноутбук. Но за (полу)непознатите хора стандартните 15-инчови лаптопи се оказват просто идеалните – не само като баланс на параметрите, но и като цена. Известно е, че моделите, доближаващи се по габарити или влизащи в категорията на ултра­буците, автоматично отиват на 4-цифрена цена.

Защо 15.6-инчов ноутбук? Може да се предположи, че това ще е семейна машина. Ако нямат настолен РС, стари и млади ще гледат филми на преносимия компютър. Дисплей с такива размери е възможно най-удачното решение за тази цел, ако не броим умиращия клас на 17- и 18-инчовите десктоп заместители. Също така 15-инчовите лаптопи са с пълноразмерни клавиатури, включващи и цифров пад. По-големият корпус води до по-добро охлаждане на системата, което пък обещава и по-дълъг на живот на системата. Ето защо вероятността да сбъркате с такава насока е минимална.

HD или Full HD? Гланц или мат?

Има ли значение дали един 15-инчов ноутбук ще е с HD или с Full HD резолюция? Личното ми мнение е, че това има значение за мултимедията и особено за игрите. Тогава Full HD резолюцията има предимство. В същото време обаче тя е недостатък при разглеждането на уебсайтове и работата с някои програми. Причината е, че на 15-инчовия (или дори по-малък) екран менютата, текстовете и иконките изглеждат почти нечетивно ситни. Това може да се коригира с досадни настройки, но е силно съмнително, че те са известни на потребителя, който задава такъв въпрос. А до голяма степен въпросът е излишен, особено ако говорим за бюджетен модел до 1000 лв. Вероятността за такива пари да намерите лаптоп с Full HD екран граничи с нулата – стига, естествено, да не е втора употреба. Също толкова невероятно ще е да попаднете на съвременен дисплей за лаптопи с разделителна способност, по-ниска от HD (1366x768 пиксела).

Реалният въпрос, към който бих насочил човека, е: гланцов или матов екран? Обективно бих изтъкнал предимствата и недостатъците на двете решения. Например гланцовият дисплей е с по-висок контраст и по-наситени цветове, но обикновено ще виждате и собственото си отражение в тъмните области на картината. От друга страна, матовият екран не позволява отблясъци от околната светлина, но осигурява по-ограничено контрастно съотношение.

Обективност и безпристрастност не е едно и също, затова наред с обективните факти мога да си позволя препоръка в полза на матовите дисплеи. Според мен и на базата на дългогодишен опит при тях ползите са по-значими от недостатъците. Макар и трудно, нови лаптопи с такъв екран се намират на трицифрена цена.

Да жертваме ли оптичното устройство?

Специфичните нужди на някои потребители ги насочват към ултракомпактните лаптопи и ултра­буци. Тогава те се сблъскват с тенденцията или направо актуал­ния стандарт такива машини да се предлагат без CD/DVD/BD устройство. Липсата на четец и/или записвачка на оптични дискове им се струва като „осакатяване“ на системата. Запитани по какъв начин това ще повлияе на тяхната експлоатация на компютъра, те се затрудняват да отговорят. В повечето случаи обаче отговорът е – по никакъв начин!

При наличието на достъпни флаш памети (USB стикове или SD карти) ми е трудно да си представя кой в наши дни би си причинил „изпичането“ на обемисти оптични дискове. Ако притесненията идват от това, че CD/DVD четецът може да е необходим за инсталация на една или друга програма, винаги могат да се намерят алтернативни решения, също включващи USB преносими памети и външни хард­дискове. Казано накратко, ако ви трябва по-компактен лаптоп, не мислете за компонент, който иначе бихте използвали само два-три пъти годишно. Продължава »

1 TB не е ли по-добре от 500 GB?

„Колкото повече, толкова повече!“ - би казал Мечо Пух. И в известен смисъл щеше да е прав, защото трудно може да се възрази на това, че твърдият диск с двойно по-голям капацитет е за предпочитане. Но говорим ли за бюджетни лаптопи, всеки детайл е важен, понеже винаги „нещо в повече“ е за сметка на „нещо отрязано“, за да се постигне ниската цена. В този смисъл по-големият твърд диск би могъл да е част от машина, да речем, с ужасна звукова система, недостатъчно оперативна памет или изобщо с някакъв недостатък, който да ви дразни всеки път, когато включите ноутбука. Важно е от взиране в дървото да не изпускаме общия поглед върху гората.

Ето защо бих насочил потребителя да не се нахвърля непременно на големи твърди дискове, особено ако може да вземе система, включваща по-малък диск, но и екстри. За съвременен лаптоп и за повечето хора 500 GB ще са напълно достатъчни. Ако имате големи колекции от снимки, филми и музика, така или иначе въобще не е разумно да ги държите само в лаптопа. Съхранявайте ги на флашки, оптични и външни дискове, та дори и по облачните услуги в интернет. Твърдият диск е като ахилесова пета на лаптопа – обикновено това е компонентът, който първи се амортизира и се нуждае от подмяна. След време, ако сте спестили повече пари, можете да си вземете и такъв с по-голям капацитет.

Метален или пластмасов корпус?

Моето мнение е, че този въпрос е треторазреден при избора на бюджетен лаптоп. Лично аз не съм убеден, че машините с метален корпус са непременно по-издръжливи и по-надеждни от тези, изработени изцяло от пластмаса. Особено ако имаме практика с неволно изпускане на лаптопи от двата вида и можем да сравняваме последиците. Не съм убеден непременно и в по-добрите естетически качества на металните ноутбуци – материалът е само част от цялостния дизайн и ако дизайнът куца, металът сам по себе си няма да компенсира недостатъците.

Ето защо не бих насочил никого задължително да се спре на лаптоп с метално шаси, тъй като автоматично отиваме в горната граница на определения бюджет, а за тези пари може да се вземе система с цялостна добра конфигурация.

Със или без ОС?

Това може би е най-парливият въпрос. Поне една пета от цената на модели с предварително инсталирана операционна система е за правото на използване на тази легална ОС. За същата цена един модел без ОС би могъл да ви предложи мощна видеокарта вместо вграденото интелско решение, повече RAM, по-голям твърд диск, та дори и процесор Core i3/i5. Моето мнение е, че за потребителя е по-добре да направи първоначална инвестиция в хардуера, съчетан в стабилна и перспективна система. Няма проблем да използва ноутбука с безплатна ОС, докато спестява за платена.