През 2011 година Huawei започва да проучва една интересна технология – двойна камера в смартфон. Китайският производител не е първият, който поставя два сензора на гърба на устройството, но успява да го направи по-добър начин - достатъчно е да си спомним интересните опити с LG Optimus 3D и HTC Evo, които искаха да въведат заснемането на 3D видео и снимки в света на смартфоните. За съжаление не успяха да пожънат успех, но HTC пробва отново, като този път потърси по-интересно приложение за двете камери. One M8 се появи през април 2014 година, а двете камери служеха за боке ефект и разфокусиране на фона. Добра посока, но реализацията не беше от най-успешните. През това време Huawei работи по своята интерпретация на двойния сензор.

От компанията разкриват, че през 2013 година постигат прогрес с двойната камера и успешно развиват ISP технологията. Резултатът от това идва през 2014 година, когато се появява първият модел на Huawei с двойна основна камера – Honor 6 Plus. Това дава добра основа, която от компанията продължават да развиват, но съвместно с едно от най-големите имена в света на фотографията - Leica. Накрая през 2016 година Huawei представя P9/P9 Plus, оборудвани с нов вид двойна камера. В края на годината излиза и Mate 9, а тази година – P10 и P10 Plus. Фокусът е върху монохромен и RGB сензор, което дава по-огромна креативна свобода на потребителите, но и трябва да доведе до по-качествени снимки. „Във фотографията се изисква достатъчно светлина и фокус, за да може да се направи снимка на далечно разстояние, която да е светла и ясна, затова професионалните камери са толкова големи, а лещите – дълги", добавят от Huawei, когато се обръщат към първоначалната причина да започнат работа по двойната камера. Разбира се, подобен голям сензор няма как да се побере в тънкото тяло на телефон – дебелината на мобилната леща е 1/40 от тази на стандартната професионална камера. Решението е именно комбинацията от две камери.

Двете камери обаче имат високи изисквания както към хардуера, така и към софтуера. Първо, структурата на дизайна – трябва да се постави двойна камера в модула за камера, която да е по-малка от 5 мм. Освен това трябва да се подсигури ефектът за яснота, да няма отблясъци и други индикатори за представяне, които водят до изисквания с изключителна прецизност за дизайна и процеса на производство. На второ място, в софтуера – как двете камери да работят добре заедно, да осигурят достатъчни яснота, яркост, наситеност на цветовете на картината и т.н. Трето, при хардуера – двойните камери поставят на преден план изискването към високата производителност на чипа ISP, отговорен за обработката на изображението. Това са предизвикателствата, които е нужно да се преодолеят.

Какво обаче постигат от Huawei с двете камери в последните си флагмани? От компанията наблягат на няколко важни точки, като на първо място поставят „чувството а дълбочина и стерео възприятие на снимката“. Към това добавят възможността за артистичен ефект в широката бленда и специалния режим за портрети.

Следва монохромният сензор, който наистина е едно от най-силните оръжия на флагманите на Huawei – той е отличен за черно-бели снимки, а и част от ролята му е да помага за по-добрите цветни снимки при ниско количество светлина. Камерата на P10 и P10 Plus поддържа и 2x хибриден зуум, което не е много, но може да помогне в някои ситуации за по-добра композиция. Да, по всичко личи, че двойната камера в смартфон е тук, за да остане.