КЗК наложи близо 4 млн. лева глоба на БТК, телекомът ще обжалва

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи рекордна глоба на БТК заради злоупотреба с господстващо положение, съобщиха от комисията. Точната сума, която се споменава, е 3 746 530 лева и е резултат от жалба на Източна телекомуникационна компания (ИТК). В официално съобщение към медиите телекомът изрази несъгласието си с решението, което ще обжалва. „Решението на КЗК е правно необосновано и противоречи както на установените от самата КЗК факти, така и на предходното произнасяне на КЗК по случая през 2011 г“.

Какви са злоупотребите? Според КЗК става въпрос за косвено налагане на извъндоговорни нелоялни търговски условия в отношенията между страните, което води до тяхното преустановяване и възпрепятства осъществяването на конкурентна стопанска дейност, и прилагане на различни условия за едни и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравностойно положение като конкуренти, с които се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията и се засягат интересите на потребителите по смисъла на чл. 21, т. 1 и 3, ЗЗК, съобщават от bTV.

От БТК изразяват мнението, че по делото безспорно е установено, че компанията, която е сезирала КЗК, е вкарвала в мрежата на БТК (терминирала) телефонни обаждания от чужбина. Те обаче, в нарушение на действащото законодателство, неправомерно са били представени като обаждания от България (национални) – това е установен факт, затова БТК след няколко изрични предупреждения прекратява фалшифицирания трафик. Договорът между страните позволява това. Фалшивото обявяване на трафика е нарушение на задължителното идентифициране на произхода на всяко обаждане. Това е в разрез както с договорните отношения между страните, тъй като цените за национални и международни обаждания са различни, така и с изискванията на националната сигурност. Всяко обаждане следва ясно да се идентифицира, а когато изкуствено му се „добави / прикачи“ номер, това е заплаха за сигурността – както на мрежите, така и на националната сигурност, за която се грижат ДАНС и ДАТО.

От БТК допълват, че КЗК вече е разглеждала и се е произнасяла по този случай през 2011 г. Фактите тогава са били същите, но тогава КЗК не открива нарушение. "Сега обаче, въз основа на същите факти или по-вероятно без да ги зачита, КЗК „установи“ най-тежкото възможно нарушение и налага най-тежката възможна санкция", пише още в обръщението към медиите.

Интересно е, че според официалната информация договорните отношения между жалбоподателя ИТК и Виваком продължават успешно и до сега. На последното заседание в КЗК дори е била изразена готовност от страна на ИТК да се уредят всички отношения между страните и да бъде разширено сътрудничеството между БТК и ИТК. Този факт обаче с лекота е отхвърлен от Комисията без да се даде възможност дори да се поясни как страните ще работят съвместно. "От правна гледна точка това прави налагането на санкция много учудващо, тъй като е пряко признание за липса на каквото и да е увреждане на пазарните отношения", допълват от телекома.