Преди няколко месеца започнах ревюто си на оригиналния Huawei Watch GT с уговорката, че по принцип съм огромен фен на часовниците и ги намирам за един от най-елегантните мъжки аксесоари, създаващи личен стил и оригиналност.
Пак там обаче уточних, че по принцип избягвам т.нар. „умни“ часовници по горе-долу същите причини – защото повечето от тях са с изключително утилитарен, спартански дизайн, акцентиращ основно върху функционалността. Иначе казано – и помен няма от неща като ювелирен стил и изящество, а разликата с класическите ръчни часовници е като между фино изработена гривна от благороден метал и магнитните наколенки на доктор Ливайн.
Отделно да не повдигаме въпроса с живота на батерията. Дори най-евтините кварцови механизми тип „Излязъл от пакетче гризки“ могат да се похвалят с години непрекъсната работа. Един добре изработен, механичен автоматик пък е практически вечен – особено ако се носи постоянно и реално работи без никаква намеса от ваша страна.
С умните часовници… проблемът е болезнен. Ежедневното или в най-добрия случай прездневно зареждане е изключително досаден ангажимент - поне от моя гледна точка на безкрайно зает човек с и бездруго прекалено много и по-важни ангажименти на главата, които непрестанно претендират за малкото ми свободно време и внимание.
Enter Huawei Watch GT, който сякаш е правен точно като за мен – човек притежаващ солидна (дори малко прекалено солидна, ако се вярва на жена ми) лична колекция часовници и с оскъдно малко желание да обгрижва нонстоп поредното капризно мобилно устройство, което час по час да го притеснява с отчаяни призиви „Зареди ме!“.
Първата генерация Watch GT ме спечели с фантастично дългият живот на батерията си и изключително оригиналния си, интелигентен дизайн, който го прави подходящ за всяка ситуация – от строг бизнес обяд до разходка сред природата. Продължението, което Huawei обявиха няколко месеца по-късно, не предлага нищо чак толкова революционно, но добавя няколко малки, но изключително находчиви детайла в картината на и бездруго вече любимия ми смарт уоч на пазара. Ето накратко впечатленията ми от няколко седмици в компанията на Huawei Watch GT 2.
„Ако не е счупено не го поправяй!“ – това е основната линия на разсъждение, която са следвали Huawei при проектирането наследника на Watch GT. Серия 2 на практика почти не променя визията на оригинала с няколко дребни, но изключително добре обмислени изключения.
Watch GT 2 се предлага в два размера – „по-мъжкия” с диаметър 46 милиметра (точно като за мен, падам си по-големи часовници) и един по-елегантен и дискретен с по-модерния в момента размер от 42 мм.
И при двата обаче прави впечатление малка, но изключително полезна промяна спрямо оригинала – дисплеят вече е така проектиран, че да излиза над външната рамка, а не да е вдаден в нея, както беше при първата версия. Тъй като все пак говорим за умен часовник, основното, с което се борави тук, е именно екранът. Тази малка, но интелигентна промяна в дизайна го прави по-лесно достъпен – особено за навигация с приплъзване (swipe), каквато се използва основно.
Допадна ми също така и фактът, че Huawei са запазили корпуса на часовника все така тънък и елегантен въпреки увеличената функционалност (за която ще си поговорим след малко). За повече и по-подробна аргументация защо това е важно за един часовник (като аксесоар, не чак толкова като утилитарно технологично устройство), можете да погледнете отново ревюто ми на оригиналния Watch GT. Но накратко – по-тънкият корпус позволява по-елегантно комбиниране на Watch GT 2 с официално облекло, без да се нарушава профилът му (например да набръчква неприятно маншета на ризата ви). Дребен, но лично за мен изключително важен детайл.
Отново Watch GT 2, понеже следва в много отношения дизайна на класически ръчен часовник, позволява лесно да го съчетавате с различни каишки – от спортни, силиконови бандове, през NATO/ZULU страпове, до естествена кожа и ойстър/милано/меш стомана. Заедно с опцията за избор на широк набор различни циферблати (които са още повече този път) Huawei Watch GT 2 е истински трансформър – в един момент може да изглежда като класически, спортен, хронограф в стила на TAG или Omega, в следващия като стилен дресуоч в духа на Patek Philippe, Piaget или Breguet.
Watch GT 2 запазва особения хибриден характер на предшественика си и на практика е интересно съчетание между класически фитнес тракър и умен часовник. Този път обаче функционалността му е допълнително разширена с няколко полезни екстри. Watch GT 2 например вече позволява провеждането на разговори направо от часовника – практика, която лично аз намирам за повече от странна, особено ако има други хора наоколо. Да, някога играехме на „Седморката на Блейк“ и си умирахме да крещим в импровизираните си „комуникационни гривни“ „Джена, телепортирай ме!“, но тогава бяхме на по 8–10 години и подобно поведение ни се разминаваше с блага усмивка от страна по-възрастните.
Днес обаче, ако някой в близост до мен започне да крещи в часовника си, огласявайки непоискани подробности от личната си комуникация на висок глас, вероятно не бих му се усмихвал благо. Така или иначе тази опция е налице и предполагам ще е полезна за хора, на които и двете ръце са заети по някаква причина – шофират например.
Опцията за гласови разговори означава, разбира се, и вграден микрофон, който между другото демонстрира впечатляваща сила на звука и качество предвид микроскопичния форм фактор на Watch GT 2. Това ни води и до следващата полезна новост, която лично на мен действително ми липсваше в оригиналния Watch GT, а именно възможността за аудио плейбек. Версия 2 вече предлага възможност за запис на до 300 музикални трака направо върху часовника, които след това могат да се възпроизвеждат автономно, т.е. без да е необходима връзка с намиращ се наблизо телефон. Естествено, налична е опция и за свързване на Bluetooth слушалки, което несъмнено ще зарадва много хората, които смятат да използват Watch GT 2 приоритетно като фитнес дивайс.
Така те ще могат да „забравят“ телефона си вкъщи и да се насладят на няколко необезпокоявани момента по време на сутрешния си джогинг, при това в компанията на любимата си музика. Признавам, че подобна функционалност определено ми липсваше в оригиналния Watch GT, макар да разбирам, че това беше част от необходимия компромис, свързан с използването на Lite OS – операционната система, собствена разработка на Huawei. Тя е специално проектирана за wearable устройствата на компанията, но тъй като не е точно стандартен Android, не позволява инсталиране на допълнителни приложения (Spotify например). Съответно – нямаше музика. С Watch GT 2 Huawei коригират този дребен недостатък на оригиналния модел и честно казано – вече няма друга функционална екстра, която да ми липсва.
Прибавена е и опция за следене нивото на стреса и разбира се – sleep tracker. Проблемът с мониторинга на съня лично за мен обаче е не в точността на алгоритъма или липса на функционални характеристики в свързаното Huawei Health приложение – напротив. Наскоро цялата апликация премина през сериозен редизайн и в най-новия с вид е изключително прегледна, изчистена и елегантна.
Проблемът ми е, че когато спя, един от най-големите (IMHO) плюсове на Watch GT 2 светкавично се превръща в недостатък. Просто часовникът е адски голям! 46 мм си е доста по всички възможни стандарти и докато през деня ми допада фактът, че имам на разположение солиден, ярък, лесен за разчитане АМOLED дисплей с наситени цветове, вечер спането с толкова голям циферблат на китката не е особено комфортно.
Разбира се, това е въпрос на лично предпочитание, но все пак имайте го предвид – ако възнамерявате активно да използвате Watch GT 2 за следене качеството на съня, може би по-компактният 42 мм модел ще е по-подходящ за вас.
Излишно е да уточнявам, че Watch GT 2 отново предлага висока степен на водоустойчивост до 50 метра (5 АТМ), а що се отнася до живота на батерията, ако изобщо може да се говори за някаква разлика, тя е към по-добро.
Докато за първата версия Huawei декларираха до 14 дни за автономна работа, но с активирани опции като GPS и постоянно мерене на пулса това време падаше до 8–10 дни, с Watch GT 2 спокойно можете да разчитате на пълни две седмици с едно зареждане*. Иначе казано, този часовник се зарежда грубо около два пъти в месеца – изумителен резултат особено на фона на по-голяма част от конкурентите му, при които животът на батерията е максимум няколко дни.
Huawei продължават да ме радват с Watch GT 2. Още оригиналът беше изключително добре обмислено устройство, в което нямаше нищо излишно, а акцентът беше върху най-необходимото за всеки мобилен дивайс, а именно – живота на батерията.
Watch GT 2 не изобретява отново колелото и предлага по-скоро еволюционни, отколкото революционни подобрения, което го прави какво – по-добра версия на вече най-добрия умен часовник на пазара?
Шегата настрана – ако не държите на всички възможни панделки и звънчета като eSIM например (който и бездруго не се радва на много широка поддръжка от родните мобилни оператори) и си търсите надежден смартуоч на разумна цена и с рекордно дълъг живот на батерията, трудно ще намерите алтернатива на Huawei Watch GT 2. Просто в това отношение той е в свой собствен клас, практически без конкуренция. Две седмици! Де да можеше и телефонът ми да издържа така. Ееех, къде си, Nokia 3310…