Почти 200 държави се споразумяха за голбални мерки срещу климатичните промени

Световната климатична конференция, която се провежда в Париж от почти две седмици, завърши положително в събота вечер. На нея почти 200 държави постигнаха споразумение, според което трябва да намалят парниковите си емисии.

„Това е най-добрият ни шанс да спасим едничката планета, която имаме", заяви американският президент Барак Обама във френската столица. Той посочи, че документът може да е "повратна точка" за света да поеме по пътя на нисковъглеродното бъдеще. 

Но споразумението не е перфектно, защото е частично законово обвързващо и частично доброволно и ще влезе в сила от 2020 г. Основните точки в него са: достигане на пик на емисиите "колкото може по-скоро" и постигане на баланс между изпускането и абсорбирането на емисии през втората половина на този век, задържане на повишаването на глобалните температури до под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, с крайна цел от 1.5 градуса, преразглеждане на напредъка на всеки пет години, осигуряване на 100 млрд. долара на година под формата на климатично финансиране за развиващите се страни до 2020 г. с обещание за още помощ в бъдеще.

Обама продължи: „Заедно показахме какво е възможно, когато светът застане като един. Тази сделка ще означава по-малко въглеродно замърсяване, което заплашва планетата ни и повече работни места и икономически растеж, задвижвани от нисковъглеродни инвестиции".

Китай, която е най-големият замърсител в света, също одобри сделката, признавайки, че тя не е перфектна, но "това не ни спира да правим исторически стъпки напред".

Някои аспекти от текста ще бъдат законово обвързващи като например предаването и редовното преразглеждане на цели за намаляване на емисиите. Но самите цели, поставени от отделните страни, няма да бъдат обвързващи. 

Гиза Гаспар Мартинс, председателят на групата, представляваща някои от най-бедните страни, посочи: "Това е най-добрият резултат, за който можехме да се надяваме, не само за най-малко развитите държави, но и за всички граждани по света". 

Критиките дойдоха от страна на Ник Деардън, директора на организацията Global Justice Now, който каза: "Скандално е, че сделката се представя за успех, когато тя подкопава правата на най-уязвимите общества в света и няма почти нищо обвързващо, което да гарантира един безопасен климат за бъдещите поколения."

Всъщност конференцията в Париж успя да избегне провал, защото разви система за доброволни обещания за намаляване на емисиите. Чрез нея страните представяха своите планове за съкращаване на емисиите си и това послужи за основа на парижкото споразумение. 

Договореният документ определя ясен дългосрочен лимит на покачването на температурите и път, по който да се стигне дотам. Предвидените пари за бедните страни са правилната стъпка, за да могат да се адаптират. Съществува и механизъм за преразглеждане на целите, за да може с времето амбициите за намаляването на парниковите емисии да се увеличават. Последното е от ключово значение, за да се постигне задържане на глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий. 

Споразумението е дългосрочната перспектива за достигането на устойчивост и икономическо развитие. То наистина може да доведе до дълбоки промени. 

С парижкото споразумение светът всъщност вкупом призна рисковете от климатичните промени спрямо малките островни държави. Включването на целта от 1.5 градуса по Целзий служи като напомняне, че няма "безопасно ниво" на глобално затопляне и международната общност трябва да се задейства.     

Според сп. Economist в Париж държавите са предприели историческа стъпка по един много дълъг път и споразумението показва едно безпрецедентно политическо признание за рисковете от климатичните промени.

Може би най-важният ефект от парижкото споразумение е, че обединените световни правителства казват, че ерата на изкопаемите горива върви към своя край.

Прочетете още: Глобалните емисии на парникови газове с тенденция за спад на годишна база