Научно обяснение на глупостта

Текст: Драгомир Дончев

„Земята има своите граници, но човешката глупост е безгранична". Всички сме чували тази крилата фраза. Често я приписват на Алберт Айнщайн, но в действителност тя принадлежи на Густав Флобер - един от първите изследователи на феномена „човешка глупост", които историята познава.

Демонстрациите на ирационално, противоречащо на логиката поведение не са от вчера. Всъщност те са част от човешката култура, откакто тя съществува. Едва напоследък обаче учените започнаха по-сериозно да се интересуват от това явление и да търсят неговите корени. В светлината на все още неотшумялата световна финансова криза все повече изследователи на човешкият интелект си задават въпроса: „Какво представлява глупостта? Какво я причинява и има ли начин да се преборим с нея?"

По следите на глупостта

Днес един от най-широко използваните методи за измерване на човешкият интелект са така наречените IQ тестове. Макар и всепризнато неточни, те са най-добрият инструмент, с който науката измерва вариациите в скалата, на единия край на която стои интелигентността, а в другия пълната глупост.

Факторите, които дефинират тези вариации обаче са много, комплексни и трудни за систематизиране. Те се простират от генетичният набор на всеки индивид (с около 40% относителна тежест) до условията на средата, нивото на образование, храната и още и още.

Външните, чисто физиологически прояви на „интелекта" обикновено се изразяват в по-големия брой невронни връзки, които учените откриват в мозъците на умните хора. От поведенческа гледна точка те спомагат за развитието на така наречената „услужлива" (работна) кратковременна памет и по-бърз достъп до различни стратегии за решаване на проблеми. „Тези неврални връзки са биологичната предпоставка за създаване на ефикасни умствени връзки" - обобщава Джейни Ферел - психолог от Университета в Бристъл.

В същото време много учени се чудят дали повишеният мозъчен капацитет не води до неподозирани странични ефекти. Иначе защо всички ние не сме еволюирали масово в гении?

Вижте защо...

Преките научни доказателства в подкрепа на тази теза за сега са сравнително оскъдни, но редица изследователи спекулират, че по-интелигентните хора са по-склонни към изпадане в депресивни състояния и сред тях ръстът на самоубийствата е по-висок. Някой проучвания също така са установили, че по време на последната световна война, войниците с по-високо IQ по-често са загивали в сражения.

Интелектуалната пустиня

Друга интересна теория, принадлежаща на Джералд Крабтрий - учен от Станфърдския университет, търси причините за явлението „глупост" в така нареченият „еволюционен дрифт". Според нея дистанцирането на човечеството от природата и изолирането му от влиянието на естествените еволюционни фактори е довело до най-грубо казано масовото „изглупяване" на Homo Sapiens, на което сме свидетели днес.

Според Крабтрий човешката интелигентност е продукт от комплексното действие на между 2 и 5 000 постоянно мутиращи гена. В предцивилизационните общества хората с по-ниско ниво на интелигентност са имали по-ниски шансове за оцеляване и респективно техните генотипи просто са отпаднали в процеса на еволюция. Днес обаче конформисткият и колаборационен характер на съвременното човешко общество позволява тези по-неспособни (т.е. по-глупави) индивиди да преживеят един вид „на гърба" на по-интелигентните представители на вида ни.

Много колеги на Крабтрий обаче отхвърлят неговите разсъждения и дори ги определят като ненаучни. Те намират противоречие в методите за измерване на интелигентността, които той използва. Вече споменатите IQ тестове например въпреки популярността си са доказано неточни в това отношение - съществуват редица примери за хора с нисък резултат (от порядъка на 80 точки да речем), които въпреки това говорят по няколко езика. А има и още по-фрапиращи примери, като например този с един популярен британски измамник с доказано ниско IQ, което обаче не му попречило да бъде в основата на една от най-комплексните, брилятно замислени и осъществени финансови машинации на миналия век.

В общият случай високият IQ резултат не е непременно гаранция за интелигентност. Според Дилан Евънс - учен, изучаващ връзката между интелект и емоции, „Съществуват много интелигенти хора, които са чисто и просто глупави".

Какво е обяснението на този очевиден парадокс?

Даниъл Кънинхам - носител на нобелова награда за неговият модел за определяне поведението на сложните, съвременни икономически системи го обяснява така: когато човешкият мозък обработва информация, той има „достъп" до две различни системи. IQ тестовете измерват само една от тях - тази, отговорна за старателното й обмисляне, стоящо в основата на съзнателното решаване на проблеми.

Другата е така наречената „интуиция" и парадоксалният факт е, че в ежедневния си живот по-голяма част от хората разчитат именно на нея! Макар да звучи като абстракция, този аспект от дейността на човешкият мозък е напълно реален и според учените е резултат от еволюционно приспособление, помагащо ни да се справим по-лесно с информационното претоварване. Обикновено терминът, който се използва за назоваването му, е „евристика" и зад него се крият комплекс от техники за решаване на проблеми, учене или правене на открития, които са базирани на опита.

Те включват когнитивни отклонения, като изградени стереотипи, предубеждения, твърдоглавие и в крайна сметка изкушението да се възприема първото налично решение на даден проблем, въпреки че то очевидно не е най-доброто. Макар евристичното поведение да ни е било от огромна полза от чисто еволюционна гледна точка, то може да има унищожителен ефект върху преценката и способността ни да взимаме решения, ако разчитаме сляпо на него.

В този смисъл под „глупост" учените разбират неспособността да се разпознава подобно поведение и да му се противодейства. „Мозъкът не разполага с вграден превключвател, който да му казва: аз ще разсъждавам стереотипно само по отношение избора си на ресторант, да речем, но не и хората около мен" уточнява Джейни Ферел „Това са умствени „мускули" които трябва да се тренират съзнателно".

Рационалният интелект

Очевидно, за да може да се оцени човешкия интелект в цялост, е нужна по-точна система за измерване от масово прилаганите в момента IQ тестове. Учените вече работят усилено върху разработването на такава система и засега работното й наименование е RQ (rationality quotient) т.е. „Тест за рационалност". Един от най-обещаващите проекти в това отношение е дело на Кейт Станович от Университета в Торонто.

Създаденият от нея тест съдържа въпроси като този: „Джак гледа към Ан, а Ан гледа към Джордж. Джак е женен, а Джордж не. В този случай гледа ли семейна личност към несемейна?" Резултатите сочат, че повечето хора отговарят с „Не мога да преценя", просто защото това е първосигналното решение, което им хрумва веднага на този проблем. По-задълбочено, дедуктивно разсъждение върху казуса обаче ясно показва, че отговорът всъщност е „Да".

RQ тестовете обаче ще дават много по-ценна информация от това доколко развита е способността ни да разсъждаваме логично. Те ще са ключови например за определянето на така наречената „способност за оценка на риска", т.е. доколко умеем правилно да преценяваме изхода от различни вероятности. Според учените масово хората подценяват шанса да се разведат и надценяват възможността да спечелят от лотарията.

От тази гледна точка RQ тестовете могат да се окажат безценен инструмент, който за в бъдеще да предотврати възникването на социални, политически и икономически кризи. В крайна сметка, както заключават Андре Спайсър и Мат Алвесън в тяхната монография, дискутираща темата за така наречената „функционална глупост" (феномен който все по-често се регистрира в институционалната среда на големите съвременни корпорации) „Колкото по-интелигентен е някой, толкова по-разрушителни са резултатите от неговата глупост" - извод, в правотата на който всички ние имахме неудоволствието да се убедим благодарение на вихрещата се през последните няколко години Световна финансова криза.