Какво се случи с Android

Знаете ли, че много притежатели на Android устройства нямат идея каква операционна система използва смартфонът им? Ако четете това, вие вероятно не сте от тях, но със сигурност познавате такива. Каква е причината за това явление? Вината със сигурност не е само в тяхната технологична апатия.

Истината е, че началната идея на Google за Android се различава доста от резултата, който компанията постига няколко години по-късно. Зеленият робот наистина държи повече от половината световен пазар на смартфони, но на каква цена? През годините Android мутира многократно, за да достигнем до състояние, в което никой освен Google не произвежда устройства с чистата версия на платформата. Можем ли изобщо да говорим тогава за общ пазарен дял на Android? Ще се опитаме да отговорим на този въпрос в долния текст.

Конкурент на iPhone

Няма как да сме сигурни каква е била началната идея на Google за Android, но базирайки се на информацията за проектите на Android още като проект на Анди Рубин и на ранните скици и документи, компанията от Маунтин Вю е имала планове да създаде смартфон, конкурентен на тогавашните пазарни лидери iPhone и BlackBerry. Интересно е, че почти не се споменава идеята, че лицензирането на платформата на други компании всъщност ще бъде основна част от бизнес модела. Вероятно си спомняте, че първото комерсиално Android устройство – HTC G1, всъщност се предлагаше като T-Mobile G1 и носеше логото на Google, а тайванската компания бе обявена просто като изпълнител.

Ранните скици за интерфейса на Android и дизайна на устройствата с платформата напомня за BlackBerry, но по-късно концепцията започва да прилича повече на iPhone, защото Анди Рубин и компания успешно установяват как ще се промени пазарът в идните години.

Промяната

Тези от вас, които следят технологичната индустрия по-отблизо, няма как да не си спомнят, че HTC Dream и второто Android устройство – HTC Magic, не бяха особено успешни. Android все още нямаше основна функционалност, тъй като бе платформа в началото на живота си, а iPhone тепърва се превръщаше в хит, заедно с постепенния залез на BlackBerry, Windows Mobile и Symbian. Бързо за Google стана ясно, че първоначалният план не е оптимален.

В същото време обаче големите производители на мобилни телефони, сред които Samsung, LG, Sony Ericsson и Motorola, се чувстват заплашени от шеметния успех на Apple, но осъзнават, че няма как да предложат конкурентни смартфони, тъй като нямат достъп до подобна платформа. Symbian и Windows Mobile не буха могли да се модернизират достатъчно и изобщо нямат екосистеми, а RIM упорито продължава да използва допотопната стара BlackBerry OS до началото на 2013 г. Разбира се, изброените горе компании не искат да се превърнат в обикновени производители на обикновени мобилни телефони, които имат значително по-нисък марж на печалбата. Точно тогава обаче Google обявява новите си планове да лицензира Android, при това, забележете, безплатно. Сравнително малка сума струва само достъпът до Google Play (тогава Android Market) и останалите Google Apps, сред които са Gmail и Maps. Маунтин Вю се оказва спасението на почти всички производители на смартфони.

Историята на промяната продължава на следващата страница.

Време е за нови дрехи

Добрите стари производители на мобилни телефони са упорити и макар вече да използват нова платформа със стабилен и крайно различен от Symbian и Windows Mobile фундамент, продължават да правят нещата както преди. Разликата е, че старото поколение смартфони представляваше по-скоро обикновени мобилни телефони с допълнителни възможности, докато новото е по-скоро компютри с телефонна функционалност.

В началото на жизнения си цикъл Android не работи и най-вече не изглежда достатъчно добре, което се запазва така до 2.3 Gingerbread. Причините за това са, че Google се фокусира върху функционалността, а нея върху интерфейса и потребителското изживяване. Очевидно е, че в първите години от живота на зеления робот липса единна дизайнерска стратегия и областите от платформата, които изглеждат наистина добре, са малко. Именно затова производителите на смартфони решават да вложат известна доза усилия и да създадат собствени интерфейси за Android. В началото това има няколко предимства:

- Операционната система изглежда и работи по начин, сходен с идеята на старата им платформа. Отличен пример е Samsung, която прилага TouchWiz още в първите си смартфони и дори в обикновените си телефони. Очевидно компанията търси кохерентен интерфейс за всички свои мобилни продукти.

- Постига се диференциация спрямо конкурентните компании. И без това смартфоните от един и същ клас имат сходни спецификации и дизайн – ако използваха чиста версия на Android, какво би ги отличавало?

- Поправяне на проблемите на Android. Дори най-отявлените фенове на платформата трябва да признаят, че в началото зеленият робот имаше нужда от някои подобрения. Първият смартфон с пълна версия на Sense – HTC Hero, изглеждаше по-привлекателен от сток Android.

Когато нещата отиват твърде далече

Само за няколко години производителите на Android устройства не усетиха кога преминават разумната граница на модифициране на Android, което може да се разгледа като добро или лошо явление. Google постепенно (и лесно) се предаде и неофициално вдигна ръце от собствената си платформа, давайки шанс на всеки да прави каквото иска с нея. Това е логично, тъй като Google печели от реклами, а колкото повече устройства с Android се продават, толкова повече реклами се показват благодарение на новите потребители в екосистемата на компанията.

Можем ли обаче да говорим за единен пазарен дял на Android тогава, когато HTC и Samsung например са изградили собствени платформи върху основата на Android? Би били наивно да наречем TouchWiz просто скин, защото Samsung умело добавя собствен магазин за приложения, скрива ключови части от интерфейса, замества други със собствени реализации (S-Voice) и се противопоставя на фундаментални идеи на операционната система. Защо? Защото знае, че може да го направи, и нито Google, нито потребителите ще се почувстват ощетени. Резултатът от явлението е, че в наши дни хората имат iPhone или Galaxy, а не iPhone или Android. Наскоро бе публикувано проучване, според което Galaxy линията на Samsung се радва на по-голямо медийно и потребителско внимание от Android като цяло, което е достатъчно показателно.

Можем да разгледаме това по два начина. Ако затворим очи за случилото се и си спомняме единствено чистата идея на Google за достоен конкурент на iPhone с отворен характер, перифразирана днес в Nexus линията, би трябвало да сме отвратени от случващото се. По-правилният и реалистичен поглед към ситуацията обаче разглежда Android като основа за разработка на нови платформи. Трябва да бъдем щастливи, че новата епоха при смартфоните има честта да използва толкова добра основа. В противен случай Samsung, Amazon, LG, Sony, Motorola и всички останали компании, които използват Android, не биха имали толкова добри продукти в портфолиото си.

Историята (и цитат, който не си спомням ясно) показва, че няма как създателите на една платформа и лицензиращите я компании да имат еднакъв успех. Една от двете страни трябва да свикне с идеята, че ще реализира по-малки продажби. В случая тази страна е Google, но Лари Пейдж и Сергей Брин не биха могли да бъдат по-доволни от случващото се.