Идеята, че за единадесетте си години съществуване Twitter промени статуквото на онлайн диалога, не е нещо ново. Влиянието му не може да се отрече - това е един от най-интересните медиуми, който е едновременно елегантен, но и достатъчно директен, за да предизвика интересна интерактивност между потребителите и наистина да им повлияе. В не повече от 140 знака (от миналата година - в 280). Но едно от най-интересните влияния на Twitter е превръщането му във важен фактор в политическия живот. От представянето на „потвърдените профили“ през 2009 година, та досега високопрофилните потребители са важна част от екосистемата на социалната мрежа. Какво обаче наистина причини Twitter на политиката?

Значителните фигури

Използването на Twitter от политици с цел комуникация и интер­активно общуване с техните избиратели - и дори критици - нарасна неимоверно през последните години. Най-последваният в Twitter политик дори в момента остава Барак Обама с над 90 милиона последователи. Първият туит на Обама е през 2007, когато той все още е сенатор, и той гласи „Мисля, че сме на един подпис разстояние от това да приключим войната в Ирак“. Именно този туит стартира и неговата президентска кампания - първата такава в Тwitter. Обама е и политикът, който е известен с това, че „винаги връща последване“, т.е. той се старае да следва хората, които следват него и които се включват в дебатите активно като негови поддръжници.

Много млади хора започнаха да се интересуват от политически дебати именно заради Тwitter.

Знае се, че над 100 души се грижат за социалните мрежи на президента през неговите мандати. По време на ключовата „битка“ за президентското място през 2008 г. Обама изпраща 261 туита, докато конкурентът му Джон Маккейн - едва 26. Популярността на първия остава изстреляна в небесата. Обама не използва Twitter само за промотиране на политиките на управлението си, но и за да изрази личното си мнение по различни въпроси, незадължително обвързани с политиката. Може да се каже, че от него тръгва искрата, разпалила мощта на социалната платформа да влияе върху политическия дебат, и то по много обозрим и значим начин. До този момент достъпността на политиците не е толкова голяма - те остават зад речите си по телевизора и ПР съобщенията във вестниците, интервютата на малкия екран и говоренето от подиумите. Но допирът до „малкия човек“ продължаваше да е ограничен до малкото избраници, които имат възможност да общуват с важната за тях политическа фигура. Малцина бяха сигурни, че мненията им стигат до политиците. Днес Twitter накара тези мнения да изпъкнат и ги направи лесно откриваеми (с използването на конкретни, официални хаштагове). Обикновеният потребител се почувства чут.

Част от разговора

Преработването на политическия диалог благодарение на Twitter се случи бавно и неусетно. Именно тази социална мрежа обаче подкрепи и разпространи теми, засягащи хората от народа, промени „погледа отгоре“, който имаха политиците, превръщайки го в „поглед очи в очи“, и разруши скучната методика на популяризацията на различни кампанийни аспекти - за да я изгради отново от нулата. Като нещо напълно различно. Това се случи в някаква вихрена, демократизираща революция, която не само че доведе гласа на политиците по-близо до хората - тя направи хората част от разговора. Лекотата, с която всеки - наистина всеки - може да изпрати публично съобщение на друг човек, бил той и президентът, назовавайки го поименно, и да говори на темата, която го вълнува, е истински полезно.

Според американско изследване на Pew Research Center около 2/3 от хората казват, че за тях е много вълнуващо да имат подобен достъп до личности от политическия спектър, а 64% от запитаните - че се чувстват част от дебата и че обсъждането на политическите въпроси в социалната мрежа има голямо значение. И няма да е преувеличено да се каже, че много повече млади хора започнаха да се интересуват от политика точно благодарение на Twitter.

Въздействието, което се материализира

Twitter като политически инструмент се случи истински през 2016 година, когато стана ясно, че кандидат без Twitter профил е губещ кандидат. На платформата диалогът се заформя откровено, директно и понякога абсолютно нападателно. Политиците, нападащи се един друг с туитове или изказващи доста противоречиви идеи, бързо схванаха, че има нови правила, гарантиращи тяхната спаднала популярност сред хората, ако не се съобразяват какво пишат. Съществуват групи като Politwoops, дигитален архив на публични туитове, изтрити впоследствие от политиците, който открехва прозореца към това, което те най-вероятно съжаляват, че са пуснали. Или просто са усетили, че са прекалили. Това е голяма крачка към прозрачност­та, която политиците дължат на последователите си - и макар че първоначално Politwoops беше с блокиран достъп до Twitter, след назначаването на Джак Дорси за изпълнителен директор групировката отново се „сработи“ с платформата.



Но да се върнем на материализацията на въздействието на Twitter върху политиката като такава. Отвореният диалог е безпрецедентен и видим за всички. Караниците - също. Когато Оуен Смит, британски политик, замерва конкурента си за водачеството на Работническата партия с разкритие за казани на срещи на партията думи, той казва, че е питал Корбин няколко пъти дали е готов да разцепи партията, само и само да остане начело на нея, на което, според Смит, Джон Макдонъл, политик от същата партия, свива рамене и казва „да, щом се налага“. Макдонъл се опитва да отрича (пак в Twitter), но тогава се включва Кейт Грийн, която потвърждава, че е била на същата среща и е чула въпросните думи на Макдонъл.

Twitter разруши скучната методика за популяризиране на различни кампанийни аспекти при изборите.

Тук важното не е спорът им, а ексхибиционистичният начин, по който той достига до избирателите: преди време подобни неща нямаше да се изложат публично, а щяха да останат в малкия кръг на спорещите политици или най-много да „изтекат“ тайно към пресата. Twitter обаче се превърна в място за изясняване на междуполитически отношения и всичко е запечатано и заснето в онлайн вселената на платформата, която между 2015 и 2016 обявява, че в нея са изпратени 1 милиард туита, свързани с политически избори. А споровете и обвиненията между конкурентите стават наистина епични - тези между Доналд Тръмп и Хилари Клинтън със сигурност ще останат в историята. Политическият дебат бавно и сигурно се превръща в драма без филтър, развиваща се в реално време, пред която публиката доволно дъвче пуканките си. И стигаме до логичния въпрос: поевтиня ли политиката заради Twitter? Отговорът повече клони към „да“, но това не е задължително нещо лошо. Опростяването на политиката често пъти се оказва важно за нейното разбиране от масата хора и ги кара да се почувстват по-близо до нея - нещо ключово за тях като гласоподаватели, оформящи утрешния ден. Twitter даде достъпност до политическия свят, от която отдавна имаше нужда.

Tръмп дебне отвсякъде

Казахме вече, че туитването на Барак Обама правопропорционално завиши неговата популярност. Очевидно обаче количеството изпратени туитове не е достатъчно, за да бъдеш обичан, и доказателство за това е Доналд Тръмп, чието реноме пострада неимоверно в последната година благодарение на нефилтрираните му изказвания. Вътрешни източници дават информация, че Тръмп не позволява на никой друг да поства от негово име - нещо, което, макар и само слух, би дало обяснение за това, защо американският президент е на косъм да бъде блокиран от социалната мрежа по правилата ѝ за противодействие на тормоз. Тръмп си позволява да обижда с епитети някои от най-утвърдените журналисти на страната, както и да публикува странни картинки, призоваващи към насилие, и да говори за теории на конспирацията, които карат наблюдаващия отстрани зрител да се притесни за менталното му състояние.



Благодарение на туитовете на Тръмп обаче стана кристално ясна тъмната страна на монетата. Стана ясно и как Twitter може да бъде изключително вреден, когато е в ръцете на някой, неспособен да озапти желанието си да го ползва непрекъснато и за всичко. Атаките му към негови опоненти и критици карат анализаторите като Зевс Керавала от ZK Research да казват, че „използването на Тwitter определено навреди на Тръмп“. Керавала добавя, че „сега мнозина мислят, че той е силно лабилен и прекалено нестабилен, за да бъде президент - доказателство за това са туитовете му“. Силата на Тwitter като инструмент отвъд социалното е очевидна - той оформя образа на Тръмп по неоспорим начин. Медиите черпят от там политическите си новини и именно в Twitter водещи медии като CNN намират теми, по които да говорят с часове.

Трибуната на Twitter за политиката се превръща в първата ежедневна спирка за политическия журналист - тя е това, което задава тона на отразяването на някои от най-важните случки в наши дни. Защото мястото, където тези политици постват по няколко пъти на ден, неизменно се превръща в барометър за тях самите и настройва тона за всичко, което после обсъждаме. Именно заради това е важно да се осъзнае, че не инструментът Twitter сам по себе си променя политическата действителност, а използването му. Предстои да видим докъде ще стигне осъзнаването на някои от ключовите политически фигури в света именно на това нещо. Развитието продължава...